Р Е Ш Е Н И Е № 600 София, 15 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 591/2010 година Производството е образувано по искане на осъдения В. П. П. за възобновяване на внохд № 114/2009г.г. по описа на С. окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 43 от 21.04.2010г.,с което е потвърдена присъда № 16/21.01.2009г. по нохд № 265/2008г. по описа на С. районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и моли да се остави без уважение.Обсъдени са доказателствата,отстранени са допуснатите при предходното разглеждане на делото процесуални нарушения. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Смолянският районен съд е признал подсъдимия В. П. П. за ВИНОВЕН в това,че:1.На 11.02.2005г. в[населено място] съзнателно се е ползвал от частен документ-ценна книга-запис на заповед по смисъла на чл.315,ал.1 и чл.309,ал.2 вр.с ал.1 НК подписана от Б. Л. К.,в която съдържанието на ръкописните текстове”2500/две хиляди и петстотин лв./ по този запис на заповед”,падеж „15.11.2004г.”,местоплащане[населено място]”,поемател „В. П. П.”, дата на издаването „ 07.06.2004г”,място на издаването „Гр.Смолян” не съответства на волята на подписалия се-представяйки я на Районен съд-Смолян,като за самото съставяне не може да му се търси отговорност,поради което и на основание чл.316 вр.с чл.315,ал.1 вр.с чл.309,ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 2. През периода 11.11.2005г. до 09.02.2007г. при условията на продължавано престъпление,в[населено място] е съставил частни документи-ценни книги-запис на заповед,като е попълнил лист носещ подпис на всеки от издателите, със съдържание,което не съответства на волята на подписалите се, Е. С. М. и П. В. Я. и е употребил тези ценни книги пред Районен съд-Смолян,поради което и на основание чл.315,ал.1 вр.с чл.309,ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 3. На 15.12.2006г. в[населено място] при условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвал от документи по смисъла на чл.315,ал.1 вр.с чл.309,ал.2 НК частни документи,а именно -ценни книжа-запис на заповеди с издатели М. Н. А.,В. А. А.,М. А. Х. и О. Д. И.,с попълнен лист,носещ подписа на издателя,с попълнено съдържание,което не съответства на волята на подписалите се,представяйки ги пред Районен съд-Смолян,като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност,поради което и на основание чл.316 вр.с чл.315,ал.1 вр.с чл.309,ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия ОБЩО наказание в размер на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила. С горното решение Смолянският окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирана страна в срока по чл.421,ал.3 НПК,а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. При извършената проверка на правилността на съдебния акт,с който е потвърдена осъдителната присъда,касационният състав не установи инстанционните съдилища да са допуснали нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,които да са ограничили процесуалните права на осъдения и да са обусловили неправилното приложение на материалния закон. Доводите за нарушение на материалния и процесуалния закон не се подкрепят от данните по делото. Осъденият възразява срещу обстоятелството,че съдилищата са мотивирали извода за виновност на П. въз основа на показанията на лицата издатели на частните документи-запис на заповед.Според тезата на осъдения, тези лица дължат сумите вписани в документите,поради което представяйки ги в Районния съд-Смолян с молба за издаване на изпълнителен лист,той не е извършил визираните в присъдата престъпления. По делото е установено,че осъденият П. е бил управител на фирми [фирма]-Смолян и [фирма].Съгласно наложени от осъдения правила , при постъпване на работа,заедно с документите-молба,трудови договори и пр.,работниците попълвали празни бланки на „запис на заповед”.Установено е,че такива бланки попълнили и свидетелите Б.К.,В.А.,М.А.,М.Х.,Е.М.,П.Я. и О.И.. Бланките били предоставяни на последните както от подсъдимия,така и от свидетелите Л.А.-личен състав-касиер и св.З.С..В тях свидетелите попълвали личните си данни,трите си имена,ЕГН , дата и място на издаване и подпис на издателя.Останалите реквизити оставали непопълнени. Установено е,че за периода от 11.02.2005г. до 09.02.2007г. подсъдимият подал молби до РС-Смолян за издаване на изпълнителен лист срещу посочените лица,на основание приложена към всяка молба „Запис на заповед” подписана от тях.В последните били вписани ,като дължими парични суми и други реквизити,без знанието на издателите и без основание за тяхното плащане.Назначените и изслушани графологични експертизи са установили следното:1. В записа на заповед с издател Е. М.,ръкописните текстове за падеж,срок и сума 1420 лева, са изписани от В. П.. 2. В записа на заповед с издател П. Я. ръкописният текст и цифрово писмо в частта за сумата 2900 лева,падеж,поемател,дата и място на издаване са изписани от В. П.. 3.В запис на заповед с издател М. А. ръкописния текст за сумата 600 лева не е изписан от А.. 4. В запис на заповед с издател В. А. ръкописните текстове за дата и място на издаване,падеж и сума 800 лева не са изписани от него. 5. В запис на заповед с издател М. Х.,ръкописният текст за сума-1600 лева не е положен от него. 7.В запис на заповед с издател О. И., ръкописните текстове за сумата 45 000 лева не са изписани от него. В съответствие с доказателствата събрани,проверени и анализирани съгласно изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК за пълно,всестранно и обективно изследване на всички факти относими към предмета на доказване,е прието от инстанционните съдилища,че В. П. е осъществил състава на повдигнатите му обвинения за документни престъпления. Поддържа се,че съдът не е дал отговор на конкретните оплаквания изложени във въззивната жалба.Основно се атакува кредитирането на свидетелските показания на седемте свидетели,издатели на частните документи,както и на показанията на св.Л.А.,Поддържа се още,че превратно са тълкувани показанията на свидетелите З.С.,Сн.Илиева,Дъбнишка,а тези на Б.,Ш. и Р. не били анализирани относно конкретни разговори за договорености между подсъдимия и св.И.. Доколкото се атакуват фактическите констатации почиващи на събраните гласни доказателства,в контекста на необоснованост на съдебния акт,следва да се отбележи,че касационната инстанция няма правомощието да проверява фактите по делото. Проверката по делото обаче сочи,че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339 НПК и след самостоятелен анализ на доказателствата е изложил съображения защо приема за достоверни показанията на свидетелите издатели на частните документи.На л.92 е обсъдил показанията на св.К.,който е заявил на дос.пр. по реда на чл.223 НПК и в съдебно заседание,че той не е получавал и не е дължал инкриминираната сума от 2300 лева.Графологичната експертиза е потвърдила обстоятелството,че той не е попълнил бланката на запис на заповед с посочената сума,както и другите реквизити. На л.98-102 от мотивите, въззивният съд е обсъдил довода относно показанията на останалите свидетели.Кредитирал е показанията на Е.М.,П.Я.,В.А.,М.А.,О.И.,М.Х.,като е изложил съображения за това. Суверенно право на съда е,да даде вяра на едни показания,а на други не.В случая съдът е приел показанията за достоверни,тъй като последните изцяло съответстват на заключението на графологичната експертиза.Освен това,показанията са депозирани на дос.пр. на основание чл.223 НПК,като същите са еднопосочни и последователни с тези дадени на съдебното следствие.Свидетелите Я. и М. категорично са заявили,че в предявените из записи на заповед са попълнили само личните си данни и са ги подписали,след което ги оставили в офиса на фирмата на подсъдимия.Съдът подробно е обсъдил възражението на подсъдимия за дадени на св.М. парични суми.Последният е заявил,че за сумата 400 лева взета от взаимоспомагателната каса е подписал съответните документи,но в инкриминираната запис на заповед попълнена при започване на работа,той не е попълвал текста „В срок до 26.06.06г.,сумата 1420 лв.цифром и словом „и не е получавал такава сума.Експертизата е установила,че съдържанието е изписано от подс.В. П.. Аналогични са показанията и на св.Я..Той също не е получавал сумата 2900 лева по запис на заповед,в която е попълнил единствено личните си данни,адрес и е положил подпис.Показанията му се подкрепят от заключението на графологичната експертиза,която установява,че ръкописния текст и цифрово писмо в частта за сумата,падеж,поемател,дата и място на издаване са изписани от подсъдимия. Прието е от съда,че съдържанието в записа на заповед на свидетелите Я. и М.,е вписано от подсъдимия впоследствие,след като частните документи вече са били подписани. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите А.,А.,Х.,депозирани на дос.производство по реда на чл.223 НПК и поддържани при разпита в съдебно заседание.Тези показания кореспондират със заключението на графологичната експертиза.В записа на заповед с издател В.А., съдържанието на ръкописните текстове за дата и място на издаване „17.11.2004г.[населено място]”, падеж „ 15.02.2005г.” срок „ 15.02.”,сума 800 осемстотин лв.” не са изписани от свидетеля. В записа на заповед с издател М.А.,текста падеж”04.10.06г.”,както и текста „ в срок до 04.10.06г. сумата от 600 лв.” не са изписани от него.В записа на заповед с издател М.Х. , съдържанието на ръкописните текстове за сумата”1600/хиляда и шестотин лева/ не са изписани от Х..Свидетелите са заявили,че не дължат такива суми. Показанията на посочените свидетели съответстват и на показанията на св.Л.А..В тази част съдът е изложил мотиви защо не приема тезата на подсъдимия, че свидетелите дължали суми,тъй като вземали стоки с отложено плащане от магазина за строителни материали на подсъдимия в[населено място].Приел е,че обясненията се опровергават от св.Дъбнишка,както и от извлечение на счетоводството на [фирма] по приложените страници на водената книга за задълженията към магазина в[населено място]. Свидетелката е пояснила,че задълженията на работниците от фирмата за взети от магазина строителни материали,се погасявали чрез удръжки от заплатите,както и чрез плащане в магазина на нея,като в тези случаи в книгите е записвала остатъка от задълженията.Обсъдени са възраженията за дължими суми на друго основание-заплащане на квартира,на такса за мотокарист ,на суми съгласувани с пробационнен служител М.. Подсъдимият възразява относно кредитирането на показанията на св.О. И..Поддържал е,че свидетелят дължи процесната сума от 45 000 лева по издадения от него запис на заповед,но неговата истинска цел и желание била да не му заплати сумата. Доводът е обсъден от въззивния съд на л.101 от мотивите. Установено е,че св.И.,като управител на [фирма] е бил в търговски отношения с подсъдимия в качеството му на [фирма],по силата на които подсъдимият е доставял стоки-строителни материали на обекти на свидетеля.Подсъдимият е възразявал,че И. е получил стоки за 76 623.45 лв.,което е послужило като основание за издаването от него на инкриминирания документ запис на заповед с дата на издаване 03.11.2005г. за сумата 45 000 лева с падеж 03.11.2006г. Св.И. е заявил,че е попълнил част от бланката на запис на заповед,на л.166 от дос.пр.предявена му в съдебно заседание,в която обаче не е вписвал съдържанието на ръкописните текстове в срок до „03.11.2006г.”,,сумата 45 000/четиридесет и пет хиляди лв.”.Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на графологичната експертиза. При тези данни,правилно е прието,че съдържанието на документа не съответства на волята на подписалия го, предвид показанията му,че е дал на подсъдимия попълнена само с личните му данни и подписана бланка на подсъдимия. Показанията на разпитаните свидетели автори на частните документи са депозирани както по реда на чл.223 НПК пред съдия на стадия на досъдебното производство,така и на съдебното следствие. Достоверността на последните е потвърдена и посредством заключението на графологичната експертиза.В този смисъл не е налице основание същите да бъдат отхвърлени, а да бъде приета тезата на подсъдимия,която е в разрез с останалите доказателства. Доводът,че съдът не е направил анализ на показанията на свидетелите Б.,Ш. и Р. е неоснователен. Свидетелите са обслужвали фирмата на подсъдимия и са депозирали показания, които са общи, неконкретни,поради което са неотносими към процесните запис на заповед,предмет на обвинението.Св.Б. на л.117 от първ.дело е заявил,че е образувал изпълнително дело въз основа на запис на заповед за сумата 48 000 лева,както и на друго изпълнително основание.Св.Р. е посочила/л.120/,че е работила с подсъдимия,била му процесуален представител,завела доста дела срещу негови работници, включително и срещу лицата А.,А.,Х..Конкретни факти,свързани с процесните записи на заповед,респ.тяхното съставяне ,в показанията на свидетелката няма.Аналогични са и показанията на св.Ш.. При така установените фактически обстоятелства изводът на инстанционните съдилища за съставомерност на деянията повдигнати срещу подсъдимия съответства на съвкупния доказателствен материал.Деянията са осъществени от обективна и от субективна страна. Неоснователен е довода,че деянията не са осъществени от субективна страна На л.101-102 въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на извода за извършени от подсъдимия деяния при пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал,че частните документи са със съдържание,което не съответства на волята на подписалите ги лица,и въпреки това се е възползвал от записите на заповед, като е целял да се снабди с изпълнителен лист,за вписаните в тях парични суми.Липсват доказателства-молби и договори за отпускане на парични средства,изходящи от горепосочените свидетели,които да потвърдят тезата на подсъдимия за реално получени от тях парични суми, респ. да съответстват на издадените записи на заповед. За да се допусне възобновяване на наказателно дело,следва да са допуснати съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.Съществени биха били нарушенията на правилата по събиране,проверка и анализ на доказателствата,които могат да ограничат правата на осъденото лице и да доведат до неправилното приложение на материалния закон.Такива не се установиха при проверката на делото,поради което не е налице основание за отменяване на съдебните актове по реда на възобновяването. С оглед на изложеното, искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. П. П. за възобновяване на внохд № 114/2009г. по описа на Окръжен съд-Смолян,и отменяване на постановеното по него решение № 43 от 21.04.2010г.,с което е потвърдена присъда № 16/21.01.2009г. по нохд № 265/2008г. постановена от Смолянски районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: