Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * дисциплинарно нарушение * доказателства и доказателствени средства * задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 94


София, 30.05.2013 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А





ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 646 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1277 от 28.11.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 91 от 27.02.2012 година по гр.д. № 27/2012 година на Софийски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. С. М. от [населено място] против [фирма], [населено място].
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос относно допустимите доказателствени средства за установяване на дисциплинарно нарушение.
Както вече В. съд се е произнесъл с решение № 68 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 1808/2010 г. на Четвърто гражданско отделение, в производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ - трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Когато предмет на делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е извършено от работника.
За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, явяващо се в разрез с изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да представи писмени доказателства, изслушване на експертиза и пр. доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението.
В обжалваното решение на Софийски окръжен съд е прието за установено, че ищцата е заемала по трудов договор длъжността „управител” на Финансов център [населено място] при ответното дружество до 06.10.2009 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Прието е, че работодателят е изпълнил изискванията на чл. 193, ал.1 КТ за предварително изслушване на работника, както и изискванията на чл. 195 КТ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, както и че наказанието е наложено в срока по чл. 194, ал.1 КТ. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като не е доказано извършването на дисциплинарните нарушения, изразяващи се в съхраняване на неистински банкноти в касата на центъра без да бъдат изпратени на експертиза; неунищожаване на излезли от употреба печати на банката; неокомплектоване на досиета на корпоративни клиенти; превишаване на касовия лимит на финансовия център; неспазване на изискванията за мерките срещу изпиране на пари, както и на процедурата за регистриране и поддържане на абонати на Интернет банкиране. Изводът, че извършването на дисциплинарните нарушения не е доказано е формиран поради липса на писмени доказателства за всяко от нарушенията. Прието е, че представеният по делото одитен доклад, показанията на разпитаните свидетели и писмените обяснения на уволнената служителка не съставляват годно доказателство за нарушенията, за установяване на които е следвало да бъдат представени писмени доказателства и изслушана съдебно-икономическа експертиза.
В касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд се поддържа, че извършването на дисциплинарните нарушения е установено по безсъмнен начин с допустими доказателствени средства, поради което изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението е неправилен.
Ответникът по касационната жалба Диана С. М. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са основателни.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че представеният по делото одитен доклад, показанията на разпитаните свидетели и писмените обяснения на служителката не съставляват годно доказателство за установяване на дисциплинарните нарушения. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, съпоставяйки констатираните нарушения в одитния доклад с обяснения на служителката, със задълженията и по трудова характеристика и показанията на разпитаните по делото свидетели. Изключвайки от доказателствените средства извънсъдебните признания на ищцата и свидетелските показания, съдът е изградил изводите си за фактите въз основа на непълни доказателства, което е рефлектирало на изводът му, че извършването на дисциплинарните нарушения не е установено.
Неправилен е изводът, че дисциплинарното нарушение „незаконосъобразно попълване на платежни документи за извършване на платежни операции, нанасяне на корекции върху попълнени платежни документи и приемане на непопълнено платежно нареждане с подпис и печат на наредителя” може да бъде установено само въз основа на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на база конкретни счетоводни документи. Констатираното в одитния доклад нарушение на т. 4, раздел ІІІ-ти от длъжностната характеристика на управителя на банков клон се установява при преценката на представените по делото доказателства – обясненията на ищцата, дадени на 29.07.2009 г. и показанията на свидетеля С. М.. Установено е, че са регистрирани дружества като клиент на банката без доказателства за представителна власт на лицата, имащи право да регистрират клиента и да се разпорежда със сметките му. Установено е и тези факти не се отричат от ищцата в писмените и обяснения, съставляващи извънсъдебни признания, че от сметката на корпоративен клиент на банката [фирма] в несъстоятелност са изплащани суми на лице без надлежно пълномощно; че плащанията са извършвани по нареждане на ищцата и на трети лица без представителна власт по отношение на дружеството; че на документите е отразявяно, че сумите се изплащат на представляващия дружеството синдик, без това да е ставало със знанието и съгласието му, за което дружеството в несъстоятелност е предявило иск срещу банката за сумата 2962968,36 лева.
Неправилен е и изводът, че не са установени нарушенията „съхраняване на неистински еврови банкноти в касата на финансовия център без да бъдат изпратени за експертиза и неунищожаване на излезли от употреба печати”, тъй като по делото не са представени писмени доказателства за задълженията на ищцата относно процедурата при откриване на неистински парични средства и има ли задължение за физическо унищожаване на печатите. Съгласно т. 4 от раздел ІІІ-ти от длъжностната характеристика, управителят на банков клон упражнява контрол за предотвратяване на нарушения и злоупотреби с пари и материални ценности в клона и прилежащите му офиси. От приложените по делото извънсъдебни признания на ищцата, показанията на свидетелите С. М. Б. и Л. Т., извършил проверката по одитния доклад и приетата по делото икономическа експертиза се установява, че въпреки съмнения в неистинността им, в банката са били съхранявани повече от три години банкноти на обща стойност 1200 евро, които ищцата според обясненията и не е изпратила за експертиза „поради устна молба на служител”, както и че в бюрото на ищцата е държан печат, който след протокол за унищожаването му е следвало да бъде съхраняван в трезора на банката. Извършеното съставлява нарушение на задължението на ищцата като управител на банков клон да упражнява контрол върху цялостната работа на клона; да предотвратява всяка възможност за злоупотреба с материални ценности.
Неправилни са и изводите, че поради непредставяне по делото на съответните актове, регламентиращи вътрешнобанковите процедури не е установено нарушението „неупражнен ефективен контрол за окомплектоване на досиетата на корпоративни клиенти”. При извършената вътрешна проверка, констатациите по която се потвърждават от показанията на свидетеля Л. Т. и обясненията на ищцата по повод тези констатации се установява, че към множество досиетата не са били приложени данни за актуалното състояние на корпоративни клиенти, за представителната власт на лицата, имащи право да се разпореждат с банковите сметки или спесимени с подписите на разпоредителите със средства по сметките. При така установените факти, липсата на актове, регламентиращи вътрешнобанковите процедури не препятства извода за неупражнен контрол върху работата в клона, което е основно задължение на ръководителя му.
Допуснатите пропуски в работата съставляват дисциплинарни нарушения по чл. 198, ал.1, т. 3 КТ, а с оглед възложените на ищцата функции по ръководство и контрол, нарушенията се явяват тежки, обуславящи налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Тежестта на така допуснатите нарушения следва да бъде ценена с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед възложените трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразят и евентуалните последици от допуснатите пропуски при изпълнение на трудовите задължения, които са могли да повлиаят негативно върху цялостната работа на работодателя.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за отмяна на дисциплинарното уволнение и обусловените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на касатора ответник по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер общо на 1248 лева, в т.ч. 790 лева внесени в хода на инстанционното производство държавни такси и 458 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 91 от 27.02.2012 година по гр.д. № 27/2012 година на Софийски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. М. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 0000/1036 от 05.10.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "управител на финансов център Б." и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 12000 лева.
ОСЪЖДА Д. С. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1248 (хиляда двеста четиридесет и осем) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: