Р Е Ш Е Н И Е № 502 София, 25 ноември 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д № 1866/2013год. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия М. М. Г. срещу решение № 120 от 04.07.2013год. постановено по внохд № 208/2013год. на Пловдивския апелативен съд със сочено основание за изменяване по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК и искане за намаляване на наказанието. Излагат се доводите, че макар съдилищата да са отчели наличните, в случая, смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, относими към индивидуализиране на наказанието-тежкото му здравословно състояние, критично отношение към извършеното и чистото му съдебно минало, не им е отдадена необходимата тежест, което се е отразило при налагането на наказателна санкция, която е явно несправедлива. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбата по изложените в нея основание и доводи. От повереника на частните обвинители-адв. С. Ч. е постъпило писмено становище, с което изразява несъгласие с оплакването на касатора за явна несправедливост на наказанието и прави искане жалбата му, като неоснователна да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Определеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, защото съответства на обществената опасност на дееца и на извършените от него деяния. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като М. М. Г., преди да започне съдебното следствие по общия ред, в присъствие на защитника си-адв. М. от САК и след изрично искане на подсъдимия, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като изрично се е съгласил, за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието му и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. С присъда № 232 от 20.07.2012год. по нохд № 287/2012год. на Старозагорския окръжен съд подсъдимият М. М. Г. е признат за виновен в това, че на 10.07.2011год. в района на км200-км201 от автомагистрала „Тракия”, обл. Стара З., при управление на л.а. м. „Ланчия Каппа”, с рег./номер/, в посока от запад на изток, нарушил правилата за движение-чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 9, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно-на Я. Х. М. и на И. В. Д., както и средна телесна повреда на В. А. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.”б”, пр. 1, във вр. ал. 1,б”в”, във вр. ал. 4, във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС е определено подсъдимият да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия Г. от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, като на основание чл. 301, ал. 1, т.т. 11 и 12 се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото. С обжалваното решение въззивният съд е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което е изложил подробни съображения. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна. Предходните съдебни инстанции са индивидуализирали точната мярка за наказателно въздействие върху подсъдимия. При отмерване размера на наложените наказания са били отчетени всички относими към тяхната индивидуализация обстоятелства, оценени са съответно на тяхната тежест и няма основание да се приеме, че определени такива са били пренебрегнати от съдилищата по фактите, включително тези, върху които отново се акцентира пред касационната инстанция. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с факта на недооценяването на обстоятелствата, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимия, но той не се споделя от настоящия съдебен състав. Същият този довод, подкрепен с идентични аргументи, е бил поддържан и пред въззивния съд, който със своето решение му е дал законосъобразен и мотивиран отговор, след като е подложил на обстоен и задълбочен анализ всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при което правилно е заключил, че наложеното на Г. наказание - три години и шест месеца лишаване от свобода, и четири години лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, е съответно на установените законови критерии. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 3, б.”б”, пр. 1, във вр. ал. 1,б”в”, във вр. ал. 4, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години лишаване от свобода. Видно от присъдата, съдът е определил на подсъдимия наказание пет години и три месеца лишаване от свобода при приемане на превес на смекчаващите обстоятелства, а именно-направените самопризнания, проявена критичност към извършеното, добрите му характеристични данни и това, че пострадалите не са ползвали обезопасителни колани. Така индивидуализирано, наказанието е под средния размер предвиден за престъплението, като съдът не е пропуснал да отчете като отегчаващо обстоятелство по чл. 54 от НК и допуснатите от Г. множество груби нарушения на правилата за движение, довели до настъпване на вредоносния резултат, сочещи на демонстративно и безцеремонно отношение към останалите участници в движението и неглижиране на опасностите при такова общественоопасно поведение. По правилата на чл. 58а НК наказанието е редуцирано с 1/3, като реалният размер, който Г. следва да изтърпи е три години и шест месеца лишаване от свобода. Наложените наказания-основно и кумулативно по чл. 343г от НК, са съобразени с обществената опасност на деянието и дееца, /включително и като водач на МПС/, със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и принципа за съответствие с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намери, че наложените на подсъдимия Г. наказания не са явно несправедливи, поради което жалбата му като неоснователна, следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 от 04.07.2013год. постановено по внохд № 208/2013год. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: