5 Р Е Ш Е Н И Е № 99 СОФИЯ, 26.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4583/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. Х., Т. Д. Т. и К. Д. Т., против решение № 116 от 04.04.2013 г. по гр.д. № 115/2013 г. на Хасковския окръжен съд. На първо място касаторите поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, както и поради недопустимост на предявения иск. Считат, че ищците нямат правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост, тъй като имат на разположение предвидения в ЗКИР административен иск за поправка на кадастралната карта. На следващо място излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация Р. К. и А. К. чрез своя процесуален представител изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните, приема следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 80 от 10.06.2011 г. по гр.д. № 30/2011 г. на Районен съд - Харманли и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на М. К. Х., Т. Д. Т. и К. Д. Т., че Р. К. К. и А. М. К. са собственици на 848/1414 ид. части от ПИ с идентификатор 77181.13.46 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД- 18-9 от 23.03.2006 г. , незастроен, целият с площ 1 414 кв.м. Решението е постановено при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, след като с решение № 287 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 472/2012 г. е обезсилено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По делото е установено от фактическа страна, че с писмен договор от 20.11.1986 г. Р. К. закупил от С. Р. О. парцел в чертите на [населено място], с площ 900 кв.м, индивидуализиран чрез посочване на неговите граници: от изток- казаните за изваряване на ракия на РПК, от север - бетонов възел на Б., от запад – имот на А. Д. и от юг- имот на Д. Т.. При предходното разглеждане на делото от въззивния съд е изслушана допълнителна съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, към момента на сключване на договора е бил в сила ЗРП на [населено място], одобрен през 1979 г., в който описания в договора имот е бил заснет кадастрално, но без отделен планоснимачен номер, и представлява северната част на имот пл.№ 66, без обаче на вътрешната граница да е поставен знак за общност. Кадастралното заснемане на имота сочи, че към този момент границите на същия са били материализирани на място. По този план обособената северна част на имот пл.№ 66 е с площ 848 кв.м, а южната- 566 кв.м. Вещото лице е посочило също, че отразената в плана междинна граница, разделяща имот пл.№ 66 на северна и южна част, съответства на имотната граница между имот пл.№ 28 и съседния от север имот пл.№ 29 по предходния план от 1976 г. До този извод е стигнало и вещото лице, изготвило първата експертиза. С гласни доказателства по делото е установено, че от сключването на договора, ищецът Р. К. е установил владение върху закупения имот, което продължава и към настоящия момент. С нотариален акт № 156, т.1, дело № 3438/84 г. жалбоподателката М. К. Х. закупила по реда на ЗСГ от наследниците на В. М. дворно място с площ 705 кв.м, съставляващо имот пл.№ 28 в кв. 31 по плана на [населено място] от 1976 г. В одобрената през 2006 г. кадастрална карта на [населено място] закупеният от ищеца имот и този на ответниците са заснети като един имот с идентификатор 77181.13.46 с площ 1 414 кв.м., колкото е била и площта на имот пл.№ 66. Според вещото лице от допълнителната съдебно- техническа експертиза, причината за това е неозначаването на северната част на имот пл.№ 66 по плана от 1979 г. с отделен кадастрален номер. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че сключеният на 20.11.1986 г. договор за продажба, не е произвел вещнопрехвърлително действие поради липса на форма, но е въз основа на него ищците са установили давностно владение върху реално обособен имот, което е продължило повече от 10 години, считано от отмяната на чл. 29 ЗСГ през 1990 г., поради което са придобили на основание придобивна давност правото на собственост върху 848 кв.м. Уважил е предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, като е постановил диспозитив, с който е признал за установено, че ищците са собственици на 848/1414 ид. части, без да изложи съображение на какво основание имот с идентификатор 77181.13.46 е станал съсобствен. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса дали когато имоти, които принадлежат на различни лица, са заснети като един в кадастралната карта, възниква съсобственост между техните собственици и какъв е способът, чрез който те могат да защитят правата си. По този въпрос настоящият състав приема, следното: Кадастралната карта няма правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие по отношение на правото на собственост. Нейната цел и функция е да отрази пълно и точно актуалното състояние на поземлените имоти - местоположение, граници, размери, предназначение. Основно изискване на ЗКИР е отразените в кадастралната карта граници на поземлените имоти да съответстват на обема на правото на собственост. Когато в кадастралната карта не е отразена кадастралната граница между два съседни имота, а същите са заснети като един имот, правото на собственост върху тях не се трансформира в съсобственост върху заснетия имот. Касае се за непълнота в кадастралната карта, която не влияе върху действително притежаваните от собствениците вещни права. Когато между собствениците на съседните имоти няма спор за собственост или за точното местоположение на границата, отстраняването на непълнотата или грешката се извършва по административен ред. Местоположението на границите, за които има спор, се установява по исков ред. Когато при изработване на кадастралната карта границите на имота са били установени въз основа на последния одобрен кадастрален план, но междувременно след одобряването му са се осъществили такива юридически факти, в резултат на които границите са се променили – по взаимно съгласие на собствениците, правни сделки, придобивна давност, делба, регулация, и тези изменения не са отразени в кадастралния план, а поради това- и в кадастралната карта, заинтересованият собственик има правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК, тъй като ако този иск бъде уважен, влязлото в сила решение ще бъде основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Такъв е и настоящия случай, при който имотът на ищците не е бил нанесен като самостоятелна кадастрална единица в кадастралния план от 1979 г., въз основа на който е изработена кадастралната карта, поради което не е бил отразен в нея. Поради това касационният довод за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим иск е неоснователен. Основателно е оплакването на касаторите да неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. След направеното с молбата от 01.11.2011 г. уточнение на иска, предмет на делото е реална част с площ 848 кв.м., представляваща северната част от имот с идентификатор 77181.13.46. Следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че сключеният на 20.11.1986 г. договор за покупко- продажба не е произвел вещноправно действие и не легитимира ищците като собственици на спорния имот на деривативно основание, но въз основа на него ищците са установили давностно владение върху реално обособен имот, което е продължило повече от 10 години, поради което са придобили правото на собственост върху имота на основание придобивна давност. Съобразно дадения по- горе отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, отразяването в кадастралната карта на придобития по давност от ищците имот и този на ответниците като един имот с идентификатор 77181.13.46 с обща площ 1414 кв.м., няма за последица възникване на съсобственост. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и спорът бъде решен по същество от касационната инстанция, като бъде признато за установено по отношение на М. К. Х., Т. Д. Т. и К. Д. Т., че на основание придобивна давност Р. К. К. и А. М. К. са собственици на реална част с площ 848 кв.м от поземлен имот с идентификатор 77181.13.46 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД- 18-9 от 23.03.2006 г., с площ на целия имот 1414 кв.м, която реална част е заключена между точки 1-2-3-4 по скицата на вещото лице Д. Я., приложена на л. 92 от в.гр.д. № 588/2011 г. на Хасковския окръжен съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 116 от 04.04.2013 г. по гр.д. № 115/2013 г. на Хасковския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. Х., Т. Д. Т. и К. Д. Т., че на основание придобивна давност Р. К. К. и А. М. К. са собственици на реална част с площ 848 кв.м от поземлен имот с идентификатор 77181.13.46 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД- 18-9 от 23.03.2006 г., с площ на целия имот 1 414 кв.м, която реална част е заключена между точки 1-2-3-4 по скицата на вещото лице Д. Я., приложена на л. 92 от в.гр.д. № 588/2011 г. на Хасковския окръжен съд, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: