Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 27.08.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 341 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура против решение № 9 от 11.01.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1143/2017 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Подкрепят се с доводите, че въззивният съд не отстранил съществено процесуално нарушение, допуснато с непризоваването на министъра на финансите като представляващ държавата. Позицията на съда, че нарушението е несъществено била неправилна, защото с непризоваването са били ограничени процесуалните права на страните - гражданският ищец не могъл да упражни правата си по чл. 87 НПК. По делото било безспорно доказано, че подсъдимият И. А. Г. лично изготвял и подавал справките-декларации, а декларираните сделки били фиктивни, което се установявало от показанията на разпитаните свидетели в досъдебното производство (поименно изброени в протеста), деецът имал ясна субективна представа за това и целял избягване на данъчни задължения в особено големи размери; че Софийският апелативен съд, преповтаряйки възприетото с присъдата, не анализирал цялостното поведение на подсъдимия по време на данъчната проверка и не дал обща оценка на пасивното му поведение, свързано със задължението да подаде данъчна декларация за получените приходи от стопанска дейност; че данъчните служители били разпитани и техните показания следвало да бъдат ценени; че вещите лица не са извършвали анализ, дължим от съда, а са отговаряли на зададените им въпроси, които са изисквали специални знания и техните заключения напълно съответствали на другите събрани и проверени по делото доказателства. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът (адв. Н.) на подсъдимия И. А. Г. счита, че протестът е неоснователен, тъй като аргументите на прокурора били изведени от собствения му процесуален пропуск да посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт пострадалото лице и размерът на вредите, каквито изисквания поставя чл. 246, ал. 2 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 47 от 16.02.2017 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 5088/2016 г. подсъдимият И. А. Г. е признат за невинен в това, за времето от 14.03.2006 г. до 14.08.2006 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление да е избегнал плащането на данъчни задължения като потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС и укритите данъчни задължения са в особено големи размери – сумата от 146 265.88 лева, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 257, ал. 1 във вр. чл. 255, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 2 НК (ред. ДВ, бр. 62/97 г.). С решение № 9 от 11.01.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1143/2017 г. присъдата е потвърдена. Касационният протест е неоснователен. В него се съдържат поредица от доводи за необоснованост и изразяват несъгласието на прокурора с възприетите по делото фактически положения, които не подлежат на преразглеждане от Върховния касационен съд. Въпросите какво се установява от едни или други доказателствени източници и дали фактическите обстоятелства са в съгласие със събраните и проверени доказателства са въпроси, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. Въззивният съд притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствените материали, които анализира и въз основа на оценените като достоверни доказателства изгражда фактическите си изводи. При установяване на фактическите обстоятелства Софийският апелативен съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на направените изводи. От мотивите ясно може да се проследи, че свидетелските показания, на които прокурорът се позовава, не са били пренебрегнати, а подробно обсъдени поотделно, съотнесени помежду си и в логическата им зависимост с останалите източници на доказателствена информация за правно значимите факти по повдигнатото на подсъдимия обвинение. В съответствие с принципа по чл. 14 НПК Софийският апелативен съд е изпълнил и процесуалното си задължение внимателно да анализира и провери приложените по делото експертизи. Поначало съдът по същество сам преценява дали да възприеме изводите на вещите лица (изцяло или частично), тъй като съдът не е обвързан с експертното заключение (чл. 154, ал. 1 НПК). В рамките на правомощията си Върховният касационен съд може да упражни само контрол относно мотивите, поради които съдът е счел, че следва да го отхвърли. Изложените съображения на Софийския апелативен съд да не възприеме отговори на въпроси от правно естество, които е открил в експертното заключение, са напълно законосъобразни. Като се има предвид, че въззивният съд не е установил инкриминираното деяние да е било извършено от дееца - сделките да са били фиктивни, респ. отразеното от него в подадените справки-декларации да не е отговаряло на действителното положение (като допълнение не е констатирал и умисъла), поради което е приел недоказаност по несъмнен начин на обвинението срещу подсъдимия Г. (юридически равнозначно на доказана невиновност) и е потвърдил оправдателната присъда на първоинстанционния съд, липсва необходимост да се излагат отново съображения във връзка с довода на прокурора за ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на гражданския ищец, какъвто обаче не е бил конституиран по делото. Излишно е също да се разглежда доводът в контекста на чл. 349 НПК, както и да се разисква доколко прокурорът по правило разполага с правомощия да подава протест в интерес на граждански ищец, дори ако със съдебния акт са били нарушени негови права и законни интереси. При отсъствието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК, решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 11.01.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1143/2017 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: