Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 19 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретар ..……………….…. НЕВЕНА ПЕЛОВА …….…...……… и с участието на прокурор ………………… ТОМА КОМОВ …...……………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 148/2020 г. по описа на ВКС, трето отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. В., защитник на подсъдимия Г. Ц. А., срещу решение № 8 от 15.01.2020 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС), втори наказателен състав, постановено по ВНОХД № 535/2019 г. по описа на същия съд. С касационната жалба на защитника на подсъдимия е релевиран касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като към ВКС е отправено искане за изменение на въззивното решение и намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Твърди се, че наказанието на подсъдимия А. било прекомерно завишено, не било съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, не съответствало на целите на наказанието по чл. 36 от НК и представлявало необоснована и неоправдана репресия спрямо подсъдимия. Защитникът счита, че предходните съдебни състави не са взели предвид всички смекчаващи обстоятелства и не отчели индивидуализиращите особености на случая в обем, необходим и достатъчен за правилното определяне на наказанието. Изтъква, че следвало да бъде взето предвид обстоятелството, че от самото начало на разследването подсъдимият е оказал пълно съдействие на компетентните органи с цел по-бързото изясняване и приключване на случая. Излага съображения, че по отношение на дееца следвало да се съобразят изразеното критично отношение и искрено съжаление за извършеното от него, както и обстоятелството, че единствено тежкото му семейно положение (с четири деца и безработна майка) го подтикнало към осъществяване на инкриминираното деяние. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият А. и неговият служебно назначен защитник адв. В. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят да бъде уважена. В подкрепа на заявената позиция процесуалният представител допълва, че обстоятелствата относно поведението на подсъдимия непосредствено след извършване на деянието, доброволното му явяване в полицията и доброволното предаване на инкриминираната вещ, предмет на престъплението, следвало да бъдат ценени като смекчаващи вината обстоятелства и то от категорията на изключителните. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 45 от 03.10.2019 г., постановена по НОХД № 575/2019 г., Пазарджишкият окръжен съд (ПОС) е признал подсъдимия Г. Ц. А. за виновен в това, че на 27.06.2019 г. в [населено място], в парк „име“, е извършил грабеж в условията на опасен рецидив, като отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „марка“, модел „модел“ с ИМЕЙ /номер/, на стойност 1 749,90 лева, от владението на К. В. Д., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила – блъскане в областта на рамото, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б” от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест са били възложени направените разноски за назначена експертиза в размер на 57,96 лева, които да заплати по сметка на ОД МВР-Пазарджик. По жалба на защитника на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 535/2019 г. по описа на ПАС, втори наказателен състав, като с атакуваното пред настоящата инстанция решение № 8 от 15.01.2020 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил присъдата на ПОС. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Касационната инстанция не установи наличие на релевираното от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Липсва явна и очевидна диспропорция между наложеното на подсъдимия наказание (шест години лишаване от свобода на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК) и обществената опасност на деянието и дееца, произтичаща от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите обстоятелства, каквото възражение е отправено. Определеното спрямо него по правилата на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода е индивидуализирано при лек превес на смекчаващите обстоятелства за срок, близък до минималния предвиден в санкционната част на нормата на чл. 199, ал. 1 от НК – девет години. След редукцията с 1/3 на основание чл. 58, ал. 1 от НК окончателният размер на наказанието, което подсъдимият следва да понесе, е фиксиран на шест години. Този срок е отмерен справедливо и не подлежи на допълнително смекчаване с оглед констатираната от съдилищата по фактите завишена обществена опасност на осъщественото престъпно поведение, както и на личността на дееца. В касационната жалба не са посочени смекчаващи обстоятелства, които да са останали извън вниманието на съдебните инстанции, нито пък такива, които неправилно да са били отчетени като отегчаващи. Видно от мотивите на атакуваното решение, въззивният съд оправдано е отделил специално внимание на конкретния начин на извършване на деянието, отчитайки специфичните му особености, като съществено завишаващи обществената опасност на деянието и дееца. Няма как да се игнорира обстоятелството, че грабежът е бил извършен спрямо непълнолетно 14-годишно дете, което с оглед ниската си възраст е уязвима жертва с все още крехка психика. Деянието е било реализирано чрез използването на физическа сила – блъскане – спрямо пострадалото момиче с достатъчен интензитет да доведе до последващо падане на пострадалата К. Д. на терена и причиняването на болки и страдания, обективиращи медико-биологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. С основание съставът на ПАС не е пренебрегнал детайлите на деянието – че е било осъществено в светлата част на деня, в парка – на оживено място, в присъствието на други непълнолетни деца, които станали преки очевидци на упражненото спрямо пострадалата насилие и отнемането на мобилния й телефон. Особено негативен нюанс придава на деянието обстоятелството, че грабежът се е разиграл пред очите на собствения малолетен син на подсъдимия А., който злоупотребявайки с родителския си авторитет, непосредствено и нагледно е демонстрирал на детето си недопустим образец на неправомерно поведение. Не е бил подминат и фактът, че стойността на предмета на престъплението не е пренебрежимо ниска – надхвърлила е над три пъти минималната работна заплата за страната към момента на извършването на инкриминираното деяние, което допълнително завишава обществената му опасност. Така установеното своеобразие на деянието действително сериозно завишава обществената му опасност, защото придава на престъпното поведение на дееца особена безцеремонност и наглост. Гореизложените особености същевременно обективират и негативни, във висока степен укорими, черти на личността на дееца, манифестирани при осъществяването на деянието – дързост, безчувственост към пострадалото дете, арогантност при насаждането на агресивен и обществено неприемлив стил на поведение у собственото му дете, станало очевидец на случилото се. Като отегчаващи обстоятелства от гледна точка на личностната характеристика на дееца правилно са били отчетени и многобройните осъждания на подсъдимия, насочени предимно срещу собствеността, извън обуславящите правната квалификация на деянието като опасен рецидив. Извършването на поредното еднотипно престъпление недвусмислено сочи на изграден от дееца траен модел на престъпно поведение, което всъщност се е превърнало в източник на издръжка за извършителя. Предходните съдебни състави законосъобразно са идентифицирали като смекчаващи обстоятелства цялостните и пълни самопризнания на подсъдимия непосредствено след залавянето му от органите на реда, както и оказаното от него съдействие за откриването на отнетата при грабежа вещ – мобилен телефон. Не може да се сподели твърдението на защитника, че демонстрираното още в досъдебната фаза на процеса доброволно сътрудничество от страна на подсъдимия било пренебрегнато като смекчаващо обстоятелство. Напротив, това негово добросъвестно поведение е изрично изтъкнато и взето предвид от съдебните инстанции, които законосъобразно са го третирали като смекчаващо обстоятелство, обусловило справедливата индивидуализация на наказанието съобразно общите правила на НК при лек превес на смекчаващите обстоятелства. Крайната оценка на контролирания съд по отношение на наказанието, което деецът следва да понесе, е стриктно балансирана, като действителното значение на смекчаващите обстоятелства не е преекспонирано. Законосъобразно в случая не е намерила приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК поради отсъствието на законоустановените предпоставки на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства нито са многобройни, нито измежду тях фигурира някое с особена тежест и значение, още по-малко на фона на сериозната съвкупност от отегчаващите обстоятелства би било възможно да се формулира обоснован правен извод, че и най-лекото, предвидено в санкционната част на разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК наказание би се явило несъразмерно тежко. Поради това съдилищата правилно са определили наказанието на подсъдимия А. съобразно разпоредбите на чл. 54 от общите разпоредби на НК, след което са отмерили конкретния срок на лишаването от свобода, което следва да изтърпи, съгласно изискванията за редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК. Като краен резултат прецизната дейност на състава на ПАС по индивидуализация на отговорността на касатора е постигнала основната си цел – определянето на справедливо и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК наказание. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 8 от 15.01.2020 г., постановено по ВНОХД № 535/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Настоящото решение е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.