Р Е Ш Е Н И Е № 8/31.05.2023г. [населено място] В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№2800/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Портал“ ЕООД, подадена чрез адв. В. Д., срещу решение № 639/13.10.2022 г., постановено по т.д.№660/22 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260385/07.06.2022 г. по т.д.№199/20г. на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл.632 ал.5 ТЗ е спряно производството по несъстоятелност на „Мусала“ ИВ“ ЕООД /н/. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради материална незаконосъобразност, нарушения на процесуалните правила и необоснованост и се прави искане за неговата отмяна. Според касатора въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл.272а ТЗ като е приел, че производството по несъстоятелност на „Мусала ИВ“ ЕООД/н/ има приоритет пред производството по ликвидация на дружеството, въпреки, че както към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-длъжник 01.06.2020 г., така и към датата на постановяването на акта за спирането му, дружеството е било прекратено на основание чл.157 ал.1 ТЗ поради смъртта на едноличния собственик на капитала Г. С., настъпила на 06.05.2020 г. и не е имало решение за започване на ликвидационно производство; че в нарушение на чл.129 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.127 ал.1 ГПК и чл.227 ГПК съдът не е изяснил настъпилото правоприемство след прекратяване на длъжника на основание чл.157 ал.1 ТЗ и е приел, че решението за откриване на производство по несъстоятелност не е опорочено, независимо от липсата на назначен представителен и управителен орган, който да формира и изявява волята на длъжника; че в нарушение на чл.41 ЗЗД вр. чл.157 ал.1 ТЗ въззивният съд е формирал извод, че представителната власт на процесуалния представител на длъжника не е прекратена със смъртта на неговия органен представител, без да съобрази, че е починал единственият субект, който има право да упълномощава от името на дружеството - едноличният собственик на капитала, че неговите наследници не са упълномощили лице, което да ги представлява и че преди откриване на производството по несъстоятелност дружеството не е имало назначен по реда на чл.266 ал.2 ТЗ ликвидатор. По тези съображения касаторът е поискал решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено като неправилно. Претендира разноски. В подаден от него писмен отговор на касационната жалба синдикът на „Мусала ИВ“ ЕООД /н/ А. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора са наведени доводи за липса на процесуалноправна легитимация на дружеството - касатор да обжалва постановените в производството по несъстоятелност на „Мусала ИВ“ ЕООД съдебни актове и за липса на правен интерес от обжалване на решението от 07.06.2022 г. с оглед постановеното от съда по несъстоятелност решение от 30.06.2022 г., с което производството по несъстоятелност е възобновено след привнасяне на средства за покриване на разноските по несъстоятелността от друг кредитор. С определение №129/22.02.2023г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт,за която и съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция следи служебно. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е установил, че с решение от 01.06.2020 г. по т. д. № 199/2020 г. на Софийски градски съд е открито на основание чл.632 ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на „Мусала Ив“ ЕООД по молба на кредитора „Престън Еко“ ЕООД. С решението от 07.06.2022 г. съдът по несъстоятелността е обявил длъжника в несъстоятелност и е спрял производството , поради липса на предвнесени от кредиторите на определената от него по реда на чл.629б ТЗ сума в размер на 6 000 лв., необходима за покриване на разноските по несъстоятелността. Въпреки констатацията, че с решение от 30.06.2022 г., обявено в Търговския регистър на 30.06.2022 г., производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл.632 ал.2 ТЗ, въззивният състав е приел, че правният интерес от въззивното обжалване не е отпаднал. По наведените във въззивната жалба оплаквания за нищожност и недопустимост на решението от 01.06.2020 г., рефлектирали и върху решението от 07.06.2020 г. съдът е изложил мотиви,че сочените от въззивника като основания за нищожност и недопустимост обстоятелства - че решението за откриване на производството по несъстоятелност е постановено при настъпило по силата на закона /чл.157 ал.1 ТЗ/ прекратяване на дружеството „Мусала ИВ“ ЕООД като последица от смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството Г. С. Димитров на 06.05.2020 г. , не водят нито до нищожност, нито до недопустимост на обжалваното пред него решение, което е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда и не страда от пороци, водещи до нищожност/недопустимост. Посочил е,че по отношение на решението за откриване на производство по несъстоятелност той няма правомощия да проверява неговата допустимост, а следва да го зачете съгласно чл.297 ГПК, тъй като то е влязло в сила и е породило правни последици. За неоснователни са счетени доводите във въззивната жалба относно последиците от настъпилата на 06.05.2020 г. смърт на едноличния собственик на капитала на „Мусала ИВ“ ЕООД, като тезата на жалбоподателя, че със смъртта на едноличния собственик на капитала дружеството е прекратено по силата на закона на основание чл.157 ал.1 ТЗ, при което е следвало да бъде предприета процедура по ликвидация, е останала несподелена от въззивния състав. Съдът е посочил,че според разпоредбата на чл.272а ТЗ процедурата по несъстоятелност винаги има приоритет пред процедурата по ликвидация и дори дружеството да е било с прекратена дейност, а съответно и в ликвидация, не е съществувала пречка за откриване на производство по несъстоятелност с директно обявяване на длъжника в несъстоятелност - чл.272а ал.1 изр.3 ТЗ, какъвто ефект е постигнат с постановеното от съда по несъстоятелността решение по чл.632 ал.1 ТЗ от 01.06.2020 г. За неоснователни са намерени и оплакванията в жалбата, че съдът по несъстоятелност не е взел предвид липсата на назначен след смъртта на едноличния собственик на капитала управителен и представителен орган, който да формира и изявява волята на дружеството - длъжник, по съображения,че дружеството - жалбоподател не е легитимирано да се позовава на ненадлежно представителство на длъжника, а освен това същият е имал упълномощен процесуален представител в производството по несъстоятелност, чиято представителна власт не е прекратена, тъй като самото дружество не е прекратено като юридическо лице и не е заличено от търговския регистър. По тези съображения въззивният съд е потвърдил решението за спиране на производството по несъстоятелност на „Мусала ИВ“ ЕООД/н/, обявено в Търговския регистър на 07.06.2022 г. Така постановеното решение на Софийски апелативен съд е недопустимо. От данните по делото и от служебно извършена справка за вписванията по партидата на дружеството „МусалаИВ“ЕООД/н/ в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява,че след постановяването на обжалваното пред Софийски апелативен съд решение на съда по несъстоятелността, с което е спряно откритото по отношение на дружеството производство по несъстоятелност на основание чл.632 ал.5 ТЗ, с последващо решение №260448/30.06.2022г., постановено от съда по несъстоятелността по т.д.№199/20г., производството по несъстоятелност е било възобновено на основание чл.632 ал.2 ТЗ; на 25.07.2022г. е постановено решение №260496 по чл.710 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността е лишил длъжника от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата по несъстоятелността, постановил е обща възбрана и запор и е започнало осребряването на имуществото; с решение №260000/03.01.2023г. производството по несъстоятелност отново е спряно на основание чл.632 ал.5 ТЗ. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС намира,че правният интерес от обжалване на постановеното на 07.06.2022г. решение по чл.632 ал.5 ТЗ е отпаднал от момента на постановяването на решение №260448/30.06.2022г. за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Мусала ИВ“ЕООД/н/. Това решение, вписано в ТРРЮЛНЦ на датата на постановяването му, е с незабавно изпълнение, което към момента на произнасянето на въззивния съд по жалбата срещу спирането на производството, е следвало да бъде съобразено от него на основание чл.235 ал.3 ГПК, тъй като съдът следи служебно за наличието на правен интерес от сезирането му във всяко положение на делото и при констатация за липса на такъв следва да прекрати производството. В случая целеният с обжалването пред въззивната инстанция правен ефект – отмяна на решението за спиране на производството по несъстоятелност, е постигнат с постановеното след подаването на жалбата решение на съда по несъстоятелността №260448/30.06.2022г., с което производството е било възобновено, поради което и интересът от постигането на целения по пътя на инстанционния контрол правен резултат – отмяна на препятстващия развитието на производството по несъстоятелност съдебен акт е отпаднал. Като се е произнесъл по същество на подадената въззивна жалба, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. Наличието към момента на произнасянето на касационната инстанция с настоящото решение на друг акт на съда по несъстоятелността, с който производството отново е спряно на основание чл.632 ал.5 ТЗ, не обосновава друг извод, доколкото последното подлежи на отделно обжалване при преценка за наличните към момента на постановяването му конкретни предпоставки за това произнасяне. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМО решение № 639/13.10.2022 г., постановено по т.д.№660/22 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: