Р Е Ш Е Н И Е   №  253   София,  08  юни  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 172/2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия И. К. М. против въззивно решение № 20 от 16.02.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 568/2009г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието , касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Сочи се също, че съдебният акт е необоснован, като се излагат съображения кои фактически положения всъщност неправилно са приети за установени. Иска се отмяна на въззивното решение и признаване на подсъдимия за невинен, алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наказанието и този на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Гражданските ищци намират жалбата за неоснователна и искат решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна. Не били изяснени всички факти, включени в предмета на доказване, необходимо било да се съберат и други доказателства, от които да се изясни коя е точно причината за срутването, и дали евентуално освен сочената не е налице и друга причина за настъпване на произшествието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Пловдивският апелативен съд с решение № 20 от 16.02.2010г. по в.н.о.х.д. № 568/2009г. е потвърдил присъда № 130 от 30.09.2009г. постановена по н.о.х.д. № 677/2009г. на Пловдивския окръжен съд. С присъдата подсъдимият И. К. М. е признат за виновен в това ,че на 12.09.2008г. в с. Три водици, област Пловдивска като технически ръководител към „ Балканремонт инженеринг” ООД София, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на Р. И. К. , поради което и на основание чл.123, ал.1 във вр. чл.54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на същата дата и място и в същото си качество по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. А. А. , поради което и на основание чл.134, ал.1 ,т.2 вр. чл.54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК съдът наложил на подсъдимия едно общо наказание, в размер на по- тежкото, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Уважени са граждански искове за неимуществени вреди в полза на родителите на починалия от по 50000лв.ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Независимо, че в касационната жалба допуснатите нарушения са определени като „нарушение на закона, тъй като е приложен неправилно” и необоснованост”, настоящият състав намира, че всъщност се оспорва спазването на процесуалните правила, относими към доказателствената дейност на съда. Тъй като необосноваността не е самостоятелно касационно основание , възраженията се разглеждат единствено с оглед касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до ограничаване правото на защита на подсъдимия, поради отказ на съдебните инстанции да уважат доказателствено искане. Твърди се, че делото е решено без да е изслушана експертиза, изясняваща причините за настъпилото срутване на земната маса, поради което и извода на съда, относно механизма на произшествието не бил установен по несъмнен начин, а се основавал на предположения.   Възраженията са неоснователни. Вярно е, че при разглеждането на делото защитата на подсъдимия е направила искане за назначаване на техническа експертиза, която да отговори на въпросите за вида на почвата, при изкоп на каква дълбочина се налага извършване на укрепване и дали въобще такова се е налагало. С мотивирано определение съдът е приел доказателственото искане за неоснователно, като основно съображенията му са, че изслушването на експертиза с такива въпроси не се налага, тъй като изясняването на тези въпроси не касаят факти и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Механизмът на произшествието е изяснен от всички събрани по делото гласни доказателства, от заключението на изслушаната експертиза, със специалисти по безопасност на труда, както и от приложените към делото писмени доказателства- протокол за оглед, препис от проекта на обекта. Изяснени са въпросите за начина, по който е работено, дълбочината на направения изкоп, както и произтичащите за подсъдимия задължения при осъществяване на дейността му. Приетите от съда нарушения, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат са установени по несъмнен начин и една нова експертиза не би допринесла за по- голяма яснота, поради което и неуважаването на това доказателствено искане не е ограничила правото на защита на подсъдимия, респ. не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, имащо за последица отмяна на съдебния акт и4 връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. При определяне на наказанията съдебните състави са отчели и правилно преценили всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на същите. Правилно е преценена относителната тежест на смекчаващите обстоятелства, при което и размерите са наложени към минималния предвиден за престъпленията такъв. Не са налице предпоставките на чл.55, ал.1 НК за определяне на наказанията под най- ниския предвиден в закона ред, поради което и настоящият състав намира, че те са съответни на извършеното и в най- голяма степен отговарят на целите по чл.36 НК. Присъдените обезщетения за неимуществени вреди също са справедливи и в съответствие както с изискванията на чл.52 ЗЗД, така и с приетата практика. Касае се до смъртта на млад човек, чиито родители и граждански ищци са претърпели и дълги години ще продължават да търпят болки и страдания от загубата му, която виновното лице следва да възмезди по справедливост. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не са налице допуснати нарушения имащи за последица отмяна или изменяване на обжалваното въззивно решение и то следва да се остави в сила.     Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 16.02.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 568/2009г. на Пловдивския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: