Р Е Ш Е Н И Е № 187 София, 20.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 696 /2011 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 26 от 11.01.2012г. по касационна жалба на С. В. Х. и В. Т. Х. е допуснато касационно обжалване на решение № 198 от 10.02.2011г. по гр.д.№ 1852/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1267 от 23.04.2010г. по гр.д.№ 2718/2008г. на Пловдивски РС. С последното са обявена за относително недействителни по отношение на сънаследниците С. Е. Б., В. В. В. и Г. В. В., сделките, сключени с н.а. № 146 и № 147,т.VІІ,2005г. на нотариус Д. С., с които покойния В. В. Д. е дарил 1/100 и е продал 99/100 ид.ч. от ¼ ид.ч. на касаторът В. Т. Х. от два земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община], обл. Пловдивска, а именно: нива от 16,998 дка, съставляваща имот 10004 в м. “Кара тупрак” и нива от 4,999 дка. съставляваща имот № 006002 в м. К. и е допусната делба на същите имоти с участието на наследниците на прехвърлителя и останалите наследници, както следва: В. В. И., В. С. А., С. С. А., П. С. А., С. В. Х., В. В. В. и Г. В. В. с квоти по 24/288 ид.ч., С. Е. Б. В. Е. Р. и А. Е. В. с квоти по 12/288 ид.ч. И. И. П. и Д. И. Б. с по 6/288 ид.ч., Р. Д. В., Е. Г. Е., Д. Г. В. с квота по 4/288 ид.ч. и Д. Д. В., К. Д. В., Е. Д. В. и К. Д. В. с по 3/288 ид.ч. Отхвърлено е възражението на В. В. В. по чл. 17, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.2 пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба, сключен с н.а. № 147,т.VІІ,2005г., като прикриващ дарение В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния – чл. 76 от ЗН, тъй като с двете сделки е извършено разпореждане с цялата наследствена идеална част, изчерпваща наследството и за допуснати процесуални нарушения поради неучастието на приобредателя по сделката като главна страна в производството. Ответниците по касация В. В. В., Й. Г. М. и В. Г. В. оспорват касационната жалба поради това, че решението е правилно, защото разпореждането е станало с две последователни сделки с идеални части от наследствени имоти. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. По делото е установено следното: Предмет на иска за делба са два земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община], обл. Пловдивска а именно нива от 16,998 дка, съставляваща имот 10004 в м. “Кара тупрак” и нива от 4,999 дка, имот № 006002 в м. “К.”, възстановени с решение № АО2А от 14.08.1995г. на ПК на наследници на В. Р. Д., починал на 14.03.1964г. Те са четири колена, като съпругата му С. В. Д. е починала преди него – през 1953г. Н. на общия наследодател Д., Е., В. и В. образуват четири колена. Д. В. А. е починала 1972г. и е наследена от В. С. А., С. С. А. и П. С. А. /починал в хода на въззивното производство на 29.08.2010г. и заместен от наследниците си Ц. Г. А., Д. П. Ш. и С. П. А.. Втория син на общия наследодател Е. В. Р. е починал 1990г. и е оставил за свои наследници пет деца – Г. /починал 20003г., наследен от Р. Д. В., Е. Г.Е. и Д. Г. В./ Д. Е. В., починал 2005г./наследен от Д. Д. В., К. Д. В., Е. Д. В., и К. Д. В./, В. Е., С. Е., Е. Е., /починала 1997г., наследена от И. И. П. и Д. И. Б./ и А. Е.. Синът на общия наследодател В. В. Д. приживе с н.а. № 146 и н.а.№ 147,т.VІІ,2005г. на нотариус Д. С. е дарил 1/100 ид.ч. и е продал 99/100 ид.ч. от наследената от него ¼ ид.ч. от двата земеделски имота, находящи се в землището на [населено място] на В. Т. Х. – негов внук /син на съделителката С. В. Х./ Прехвърлителят В. В. Д. е починал 2008г. и е оставил свои наследници С. В. Х., В. В. В. и Г. В. В., /починал в хода на въззивното производство на 24.11.2010г., наследен от конституираните Й. Г. М. и В. Г. В., /роден 1979г./ Искане за обявяване за относително недействителни двете сделки на основание чл. 76 от ЗН е заявено от ищцата С. Е. Б.. Такова възражение са заявили и В. и Г. В. В. – преки наследници на прехвърлителя. В. В. е направил възражение за относителна симулация на едната от двете сделки – продажбата, като прикриваща дарение Двамата са заявили при условията на евентуалност искане за възстановяване на запазената част от дарението, ако се установи, че и втората сделка е дарение. РС е намерил за основателно възражението за обявяване за относително недействителни и двете сделки на основание чл. 76 от ЗС, тъй като съставляват разпореждане с отделни наследствени имущества. Не е коментиран въпроса дали те изчерпват наследството. Възражението за нищожност на продажбата, като прикриваща дарение е намерено за недоказано и поради това неоснователно, а искането за възстановяване на запазената част не е разгледано, като предявено евентуално. Въззивният съд е потвърдил решението, като е посочил, че макар прехвърлената общо 1:4 ид.ч. от двата имота да изчерпва наследството от общия наследодател, получено от сина му В. В. Д., не се касае за продажба на наследство, при което нормата на чл. 76 от ЗС не се прилага, тъй като едната от двете сделки е дарение, а другата е продажба.. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е за приложението на чл. 76 от ЗН в хипотезата, когато е извършено разпореждане с цялата идеална част на наследника, но с две последователни разпореждания и когато възражението се прави не само от сънаследник на прехвърлителя, а и от неговите преки наследници. Съгласно чл. 76 от ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с определени наследствени вещи са недействителни, ако те не се паднат в негов дял при делбата. Целта на чл. 76 от ЗН е да не се раздробява наследственото имущество, т.е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал.2 от ЗН. С ТР № 72/1985г. на ОСГК на ВС т.3 се приема, че ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, респективно с прехвърлените вещи, обема на прехвърляне е цялата наследствена квота и акта на разпореждане с наследствената идеална част от тази вещ /вещи/ е възмезден, този акт на разпореждане съставлява продажба на наследството по смисъла на чл. 212 от ЗЗД, а чл. 76 от ЗН не се прилага когато разпореждането е с цялото наследство като съвкупност от права и задължения. Тази точка не е обявена за изгубила силата си с ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС. С т.1 от същото е обявено за изгубили силата си . т.1, т.2 предложение последно и т.4 от ТР № 72/1985г. и е прието, че актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН. Тази норма не се прилага в хипотезата, когато с акта на разпореждане, сънаследникът се е разпоредил с цялата си идеална част от наследствен имот, изчерпващ наследството от този наследодател, защото в този случай хипотезата е аналогична на разпореждане с наследство. Законодателят в нормата на чл. 76 от ЗН и в ТР № 1/2004г ОСГК. не прави разграничение според вида сделка, а за недействителни са обявени всички видове разпореждания с отделни наследствени имоти. Изключение от правилото на чл. 76 от ЗН няма да е налице дори когато разпореждането е извършено с единствената наследена вещ, която изчерпва наследството и е в обем на цялата наследствена квота, ако то е дарение. В този случай няма да се приложи правилото, че е налице прехвърляне на наследство, тъй като дарение на наследство е недопустима от закона правна сделка. ЗЗД урежда само продажбата на наследство. Вид възмездно прехвърляне, неуредено в закона е договорът за издръжка и гледане. Наследството е съвкупност от права и задължения като единство, което не може да се разделя. Недопустимо е дарение на задължения. Затова е недопустимо дарение на наследство Следователно ако разпореждането с цялата идеална част от единствените наследствени имоти е със сделка дарение, не е налице изключението, предвидено в ТР № 72/1985г.т.3 и ТР № 1/2004г., т.1 и нормата на чл. 76 от ЗС е приложима, т.е. сделката е относително недействителна. Текста на чл. 76 от ЗН обявява за относително недействителни актовете на разпореждане с наследствени предмети. Употребено е множествено число, което съответства на целта на тази норма. Затова когато разпореждането е извършено с две последователни сделки макар и в полза на едно и също трето лице, то тези актове на разпореждане също ще са относително недействителни на основание чл. 76 ЗН освен, ако не са налице останалите изключения – да не са извършени в полза на друг наследник, да не са извършени от всички наследници, в какъвто случай се прекратява съсобственокстта, или да не е налице хипотезата на продажба на наследство. Възражението по чл. 76 от ЗС може да се направи както от останалите преки наследници, така и от техните наследници, тъй като това е наследимо право. С ТР № 1/2004г. на ОСГК т.2 е прието, че извършилият разпореждането не може да прави възражение по чл. 76 от ЗН, защото това е злоупотреба с право. Неговите преки наследници също не могат да правят такова възражение. По касационната жалба: С ТР № 1/2004г. ОСГК т.1 са дадени разяснения, че в производството за делба следва да участва като главна страна както прехвърлителя-наследник, така и приебротателя по сделката, на която се иска обявяване за относително недействителна, защото те са задължителни другари. Решението следва да е еднакво по отношение на двамата. Това изискване не е спазено. Приебредателят В. Т. Х. е конституиран от РС с определение от 01.04.2009г. като трето лице помагач. Съдът е процедирал в нарушение на чл.216, ал.2 от ГПК и т.1 от ТР № 1/2004г.на ОСГК, поради което решението следва да се отмени. Поради необходимостта въззивната инстанция в съответствие с т.4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001г. да конституира приеобретателя Х. като главна страна в процеса, за да се произнесе по отношение на него по възражението по чл. 76 от ЗН, делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция. Въззивният съд е приел, че до колкото първата сделка е дарение, то не е налице продажба на наследство, а следователно не е налице хипотезата, описана в мотивите на ТР № 72/1985г. Предвид отговора на поставения правен въпрос, това тълкуване е правилно като краен резултат, но е непълно. Двете сделки са извършени с едни и същи ниви и в полза на едно и също трето лице, с тях наследникът се е разпоредил с цялата наследствена част, изчерпваща наследството. Едната от сделките обаче е дарение. Договор за дарение на наследство закона не урежда защото наследството е съвкупност от права и задължения, а задължение не може да се дари. Щом едното от двете прехвърляния не е възмездно не е налице изключението, предвидено в т.3 от ТР № 72/1985г. въпреки, че с двете прехвърляния в полза на едно трето лице се изчерпва наследствената част от полученото наследство от този наследник. Възражението на ищцата С. Е. по чл. 76 от ЗН е основателно. В. и Г. В. не са легитимирани да правят това възражение, тъй като техният пряк наследодател се е разпоредил с идеалната си част и той не е имал право да направи това възражение. Предвид необходимостта да се конституира преобретателя като главна страна в делбеното производство, въззивното решение следва да се отмени, като делото се върне на въззивната инстанция за извършване на необходимите процесуални действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 198 от 10.02.2011г. по гр.д.№ 1852/2010г. на Пловдивски окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ