6 Р Е Ш Е Н И Е № 785 гр.София, 02.03.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия К. …… …..гр. дело № 556 по описа за 2010 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ОД на М. ,[населено място] и А. прокуратура [населено място] срещу решение № 93/10.11.2009 год., постановено по гр.д. № 538/2009 год. на Апелативен съд[населено място], с което е потвърдено решението на П. окръжен съд по гр.д. № 104/2008 год., в частта, с която П. на Република България и ОД на М.[населено място] са осъдени да заплатят на З. Г. Г. от[населено място] солидарно сума в размер на 4 600 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан, ведно със законната лихва от 12.06.2008 год., до окончателното й изплащане, присъдени са такси и разноски . Касационните жалби съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът А. прокуратура [населено място] моли решението да бъде изменено като съдът намали присъденото обезщетение. Касаторът ОД на М.[населено място] счита, че не е налице основание за ангажиране на неговата отговорност. Моли решението да бъде отменено или изменено като размерът на присъденото обезщетение бъде намален. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационните жалби Районен съд [населено място] не взема становище . Ответникът З. Г. Г. оспорва касационните жалби в представено по делото писмено възражение. Същият е подал частна жалба срещу въззивното решение в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение по делото, с което е осъден да заплати на ОД на М.[населено място] разноски в размер на 819,27 лв. и в частта, в която е осъден да заплати разноски за въззивната инстанция в размер на 819,27 лв. юрисконсултско възнаграждение. Счита, че решението в тази част е неправилно , доколкото разноските са присъдени без да е представен списък за тях съгл. чл. 80 ГПК и доколкото неправилно е приложена разпоредбата на чл. 78,ал.5 ГПК. ОД на М. [населено място] оспорва частната жалба.Счита, че при определяне и присъждане на юрисконсултското възнаграждение съдилищата са действали в съответствие с процесуалния закон. Моли подадената частна жалба да бъде оставена без уважение. С определение № 909 от 11.098.2010 год. по делото , е допуснато касационно обжалване на въззивното решението в обжалваната част по въпроса относно критериите, които следва да бъдат съобразявани при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Прието е, че по този въпрос решението е постановено в противоречие с ППВС №4/1968 год. , поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Върховният касационен съд състав на 3-то г.о., приема следното: По поставения правен въпрос : Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” обаче не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. С оглед това разбиране при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. По касационните жалби: Същите са частично основателни. При определяне на справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не е взел предвид всички относими към размера на обезщетението обстоятелства. Срещу ищецът е било повдигнато обвинение за кражба на вещи собственост на дружеството, в което е работил.Наказателното производство срещу него / досъдебна и съдебна фаза/ е продължило около 2 год. и половина като по отношение на него не са изпълнявани мерки за процесуална принуда и процесуални ограничения. По делото не са установени твърдяните в исковата молба неимуществени вреди. Безспорно е установено, че напускането на предприятието, в което е работил се дължи на други причини , а не на воденото срещу него дознание и повдигнато обвинение. Не е установено, че ищецът е загубил своята социална среда и че отношението на неговите близки и познати е било променено. Установено е, че в резултат на повдигнатото обвинение е било налице промяна в неговото настроение, същият е бил притеснен и замислен, като в последствие тези негативни промени са отшумели / св. Г. Д./ . При съвкупната преценка на тази данни съдът приема , че справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза на сумата 2000 лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва от 12.06.2008 год., когато оправдателната присъда е влязла в сила, до окончателното изплащане на сумата. До този размер исковете срещу П. на Република България и ОД на М.[населено място] са основателни. За разликата от 2000 лв. до 4 600 лв. решението се явява постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК, поради което в тази част същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което за този размер предявените субективно съединени искове да бъдат отхвърлени. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на ОД на М.[населено място], че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, както и оплакванията, че въззивната инстанция не е отговорила на това негово възражение. Във връзка с възражението, въззивната инстанция не е изложила самостоятелни мотиви, но решението съдържа препращане към мотивите на първата инстанция , което е процесуално правилно и допустимо съгл. разп. на чл. 272 ГПК. Същевременно, изложените по възражението съображения относно обстоятелствата и нормативната уредба, която обуславя отговорността на този ответник на първата инстанция са детайлно развити, правилни и настоящата инстанция ги споделя напълно. Подадената от З. Г. частна жалба на практика инкорпорира две частни жалби.В частта, в която се обжалва решението на въззивната инстанция , с което е оставено в сила решението на първата инстанция, с което Г. е осъден да заплати разноски на ОД на М., частната жалба има характер на касационна частна жалба по чл. 274,ал.3 ГПК , а в частта, в която се обжалва решението на въззивната инстанция относно присъдените на ОД на М. разноски, частната жалба е по чл. 274,ал.2 ГПК. При действието на ГПК / нов/ за разлика от чл. 70 ГПК / стар/ не съществува възможност за самостоятелно обжалване на постановеното решение в частта за разноските. Съгл. чл. 248 ГПК страната може да иска изменение на решението в частта за разноските от инстанцията, която го е постановила и съответно да обжалва постановеното от нея определение. С оглед на това , частната жалба ще бъде оставена без разглеждане като след влизане на настоящото решение в сила делото следва да се изпрати съответно на АС[населено място] за разглеждането и като молба по чл. 248 ГПК. Относно разноските в това производство: Съгласно чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично , съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. За трите инстанции ищецът е направил разноски за един адвокат в общ размер от 6 580 лв. Съразмерно с уважената част от исковете ответниците П. на Република България и ОД на М.[населено място] следва да му заплатят разноски за трите инстанции в размер на 499,10 лв. С оглед на това решението на въззивната инстанция в частта, в която П. на РБ и ОД на М.[населено място] са осъдени да заплатят солидарно с РС[населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 245,34 лв. и е оставено в сила решението на първата инстанция, с която тези ответници са осъдени да заплатят на ищеца солидарно с РС ,[населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер 481,96 лв., следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което да бъдат осъдени да заплатят разноски в размер на 499,10 лв. за трите инстанции. С оглед разпоредбата на чл. 10,ал.2 ЗОДЗОВ поисканите от ОД на М. разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат. Такива се заплащат от ищеца само ако искът бъде отхвърлен изцяло, ако същият бъде оттеглен или при направен пълен отказ от иска. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 93/10.11.2009 год., постановено по гр.д. № 538/2009 год. на Апелативен съд[населено място], с което е потвърдено решението на П. окръжен съд по гр.д. № 104/2008 год., в частта, с която П. на Република България и ОД на М.[населено място] са осъдени да заплатят на З. Г. Г. от[населено място] солидарно[населено място] съд ,[населено място] сума в размер на 4 600 лв., за разликата над 2 000 лв. до 4 600 лв. , както и в частта, в която са осъдени да му заплатят солидарно с РС[населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер 481,96 лв. и са осъдени да заплатят на ищеца солидарно с РС ,[населено място] разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 245,34 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. Г. Г. от[населено място] срещу П. на Република България и ОД на М.,[населено място] иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за размера над 2000 лв. до 4 600 лв. ОСЪЖДА П. на Република България и ОД на М.,[населено място] да заплатят на З. Г. Г. от[населено място] разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции съразмерно с уважената част от исковете в размер на 499,10 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на З. Г. Г. срещу решение № 93/10.11.2009 год., по гр.д. № 538/2009 год. на Апелативен съд[населено място] в частта, в която е оставено в сила решението по гр.д. № 104/2008 год. на П. окръжен съд, с което З. Г. Г. е осъден да заплати на ОД на М.[населено място] разноски в размер на 819,27 лв.юрисконсултско възнаграждение и в частта, в която е осъден да заплати разноски за въззивната инстанция в размер на 819,27 лв. юрисконсултско възнаграждение. В тази част решението подлежи на обжалване едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС. След влизането му в сила делото да се изпрати на АС[населено място] за разглеждане на частната жалба като молба по чл. 248 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: