2 Р Е Ш Е Н И Е № 471 гр. София, 16.01. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4008 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 – ал. 4 от ГПК. Образувано е по молба на И. А. Б. и Р. И. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 1356/25.07.2012 г., постановено по гр. дело № 1394/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което, като е потвърдено решение № 635/02.02.2012 г. по гр. дело № 7920/2010 г. на Софийския градски съд, молителката И. А. Б. е осъдена, на основание чл. 93 от ЗЗД, във връзка с предварителен договор от 01.11.2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот, да заплати разделно на К. Г. Й. и В. И. Я. сумата 92 000 E., представляваща капаро (задатък) в двоен размер, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2010 г. до окончателното й изплащане; в тежест на молителката са възложени и разноските по делото. В молбата се навеждат: основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК – по отношение на молителката Илияна А. Б. и основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК – по отношение на молителя Р. И. Б.. По отношение на молителката Илияна Б., на първо място се поддържа, че е нарушено правото й на защита, като е нарушена разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК. В тази връзка се сочи, че в нотариална покана, връчена на ищцата К. Й. преди подаването от последната на исковата молба по делото, молителката изрично е посочила съдебен адресат (неточно сочен като „съдебен адрес”) – адв. Д. П., с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез който и на чийто адрес молителката е получила насрещна нотариална покана от същата ищца. Излагат се съображения, че с това посочване на съдебен адресат в разменените нотариални покани, молителката изрично изявила волята си да получава призовки и съобщения на друг адрес, с което изключила общото правило за изпращане на призовки и съобщения на адреса, посочен в исковата молба: [населено място], [улица], или на адреса „по лична карта”: [населено място], [улица], където съдът й изпращал съобщения и призовки по делото. На второ място се поддържа, че на 01.03.2011 г. първоинстанционният съд разпоредил на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК да се залепят уведомления на тези два адреса на молителката-ответница, но по делото липсвали данни това разпореждане да е било изпълнено, което се сочи като нарушение на чл. 47, ал. 1 от ГПК. На трето място, се поддържа, че в нарушение на чл. 38, изр. 2 от ГПК съобщение до молителката не е изпращано на нейния настоящ адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 1, ап. 1, където тя също получила нотариална покана от ищцата преди подаването на исковата молба по делото. По отношение на молителя Р. Б., в молбата за отмяна се поддържа, че същият от 1981 г. е в брак с молителката Б., но в нарушение на чл. 215 и чл. 216 от ГПК не е бил призован и не е участвал като неин необходим другар по делото, решението по което го обвързва, тъй като процесната сума, представляваща получено от молителката Б. капаро по предварителен договор от 01.11.2007 г., е в режим на съпружеска имуществена общност. Ответниците по молбата за отмяна – ищците К. Г. Й. и В. И. Я. поддържат, че молбата е недопустима, като просрочена, а по същество – неоснователна, като излагат подробни съображения за това. Молбата за отмяната е процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирани за това лица и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК – на 10.04.2013 г., като молителите са узнали за влязлото в сила решение, чиято отмяна искат, на посочената от тях дата 22.03.2013 г., когато молителката Б. е подала молба с вх. № 1960/22.03.2013 г. до ЧСИ И. Ч. (представена по делото) и е получила справка за изпълнителното дело, образувано за изпълнение на влязлото в сила решение. Този извод, възприет и в определението по чл. 307, ал. 1 от ГПК по делото, не се опровергава от приетите в съдебното заседание от 05.12.2013 г., удостоверение и две покани за доброволно изпълнение, изходящи от същия ЧСИ. Съгласно удостовереното в тях, поканите за доброволно изпълнение на влязлото в сила решение са връчени на молителката И. Б. на 03.12.2012 г. и на 11.12.2012 г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Така удостовереното връчване чрез залепване, обаче е нередовно, тъй като е извършено на постоянния адрес на молителката: [населено място], [улица] (видно от удостоверението на лист 47 от първоинстанционното дело), а не на настоящия й адрес: [населено място], [улица] (видно от същото удостоверение), т.е. – в нарушение на чл. 38, изр. 2, във вр. с чл. 47, ал. 3 от ГПК. Единствено при редовно връчване (включително по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК) на покана за доброволно изпълнение на влязлото в сила решение, би могъл да се направи извод, че молителката Б., която е участвала по делото (но не и за молителя Б., който не е участвал по делото), е узнала за решението по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК на датата на връчването на поканата, но в случая редовно връчване не е налице. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: По отношение на основанието по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, наведено от молителката И. Б.: Първоинстанционният съд е изпратил за връчване на молителката Б., в качеството й на ответник по делото, преписите от исковата молба и приложенията й, на посочения от ищците в исковата молба адрес: [населено място], [улица], който е постоянният адрес на молителката (видно от удостоверението на лист 47 от първоинстанционното дело). Връчителят е установил, че на адреса се намира необитаема сграда в строеж и е извършил връчването на 15.11.2010 г. по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на съобщение (уведомление) на оградата пред сградата (видно от съобщението с разписка на лист 37 от първоинстанционното дело). В изпълнение на разпореждане на съда от 06.12.2010 г., ищците съгласно чл. 47, ал. 3 и ал. 4 от ГПК са представили удостоверението за постоянния и настоящия адрес на молителката-ответница (лист 47 от първоинстанционното дело). На 18.02.2011 г. връчителят е установил, че на регистрирания настоящ адрес на молителката-ответница: [населено място], [улица], къщата вероятно е съборена, като на нейно място на № 156-160 се намира новопостроен блок с два входа, които са заключени и на звънците няма посочени имена на обитатели (видно от съобщението с разписка на лист 49 от първоинстанционното дело). На 01.03.2011 г. съдът е разпоредил връчване чрез залепване на настоящия и на постоянния адрес на молителката-ответница. На 17.03.2011 г. връчителят е посетил отново настоящия адрес на молителката-ответница: [населено място], [улица] отново не я е открил там – при същите констатации като при предходното посещение, поради което, по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на разпореждането на съда е залепил уведомление на вход „А” на новопостроения блок (видно от съобщението с разписка и уведомлението на листове 52-54 от първоинстанционното дело). След изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК с разпореждане от 27.04.2011 г. съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 47, ал. 6 от ГПК и е изпратил писмо до С. адвокатска колегия за определяне на особен представител, а с разпореждане от 31.05.2011 г. е назначил такъв на молителката-ответница - адв. Д. В., която я е представлявала по делото до окончателното му приключване пред въззивната инстанция по делото. От горното е видно, че съдът не е допуснал сочените в молбата за отмяна, нарушения по отношение на молителката И.Б., а е спазил процесуалните правила по уведомяването й за делото и по назначаването на адвокат за неин особен представител по делото. Д. за нарушение на чл. 39, ал. 1 от ГПК е неоснователен. Съгласно тази разпоредба, страната по делото може да посочи свой съдебен адресат (лице с адрес в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията до нея) единствено пред съда, разглеждащ делото, – чрез изрично процесуално изявление, адресирано до него, направено устно в съдебно заседание или в писмена форма по делото – чл. 100 и чл. 102 от ГПК. Само в този случай съдът има процесуалното правомощие (едновременно право и задължение) да извършва връчванията на съобщения, призовки и съдебни книжа по делото чрез така, надлежно посочен от страната, неин съдебен адресат по делото. Поради това, посочването в случая на „съдебен адрес” (съдебен адресат) в нотариална покана на молителката, адресирана до ищцата и получена от последната (и то преди завеждането на исковата молба по делото), не представлява надлежно посочен по делото съдебен адресат на молителката и съдът не е имал процесуално правомощие да извършва връчвания чрез такъв, дори и нотариалната покана да е представена по делото. Неоснователни са и доводите на молителката за нарушения на чл. 47, ал. 1 и чл. 38, изр. 2 от ГПК. Видно от изложеното по-горе, редовно връчване чрез залепване е извършено, както на адреса, посочен в исковата молба: [населено място], [улица], който е и постоянният адрес на молителката, така и на нейния регистриран настоящ адрес: [населено място], [улица]. След като такова връчване на първия адрес вече е било извършено на 15.11.2010 г., то повторно връчване на същия адрес – в изпълнение на разпореждането на съда от 01.03.2011 г. е било безпредметно. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ГПК, то би било наложително само ако посоченият в исковата молба адрес не съвпадаше с постоянния адрес на молителката. Достатъчно е, че в изпълнение на това разпореждане на съда, връчването чрез залепване е извършено на регистрирания настоящ адрес на молителката, с което изискванията на закона – на разпоредбата на чл. 38, изр. 2, във вр. с чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ГПК, са изпълнени. Молителката не е ангажирала и никакви доказателства по делото в подкрепа на твърденията си, че нейният настоящ адрес е [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 1, ап. 1, като тя очевидно прави смешение между този адрес, на който действително пребивава (живее) и регистрираният й настоящ адрес: [населено място], [улица], за който са представени доказателства по делото. По отношение на основанието по чл. 304 от ГПК, наведено от молителя Р. Б.: Отмяна на основание чл. 304 от ГПК може да иска лицето, спрямо което атакуваното решение има сила, независимо че това лице (молителят) не е било страна по делото. Това е хипотезата на необходимото другарство (чл. 216, ал. 2 от ГПК), когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. С разпоредбата на чл. 304 от ГПК е предвидена гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, доколкото формираната с влязлото в сила съдебно решение, сила на пресъдено нещо по спора, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната имуществена правна сфера. Това са случаите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, и именно поради неучастието им, правото им на иск, или на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. Естеството на собствеността при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително необходимо другарство по искове, предявени срещу съпрузите за собственост или други вещни права върху вещи, придобити в съпружеска имуществена общност, както и по искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността или обременеността на такива общи за съпрузите вещи. В случая обаче, уваженият с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, осъдителен иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД е облигационен. Необходимо другарство не е налице по такъв облигационен иск, предявен срещу единия от съпрузите – за изпълнение на негово договорно парично задължение за заплащане в двоен размер на получен от него задатък. Съгласно разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от СК, респ. чл. 25, ал. 2 от СК (отм.), за задълженията, поети от единия или от двамата съпрузи за задоволяване на семейни нужди, съпрузите отговарят солидарно към кредитора и не са необходими другари в процеса. Съгласно разпоредбите на чл. 122 от ЗЗД, кредиторът по свой избор може да насочи иска си за цялото задължение срещу всеки един от солидарните длъжници-съпрузи, като предявяването на иска спрямо единия солидарен длъжник-съпруг не засяга правата на кредитора спрямо другия, нито последният може да противопостави личните възражения на съпруга си към кредитора. Поради това, съдебното решение по иска на кредитора срещу единия от съпрузите-длъжници по никакъв начин не обвързва другия съпруг-длъжник, който не е участвал по делото и спрямо него не се формира сила на пресъдено нещо. Още по-малко сила на пресъдено нещо би могла да се формира по отношение на неучаствалия по делото съпруг-недлъжник, ако съпругът-ответник по делото е поел лично облигационно (договорно) задължение, а не такова за задоволяване на семейни нужди, в който случай не е налице солидарност по чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от СК, респ. по чл. 25, ал. 2 от СК (отм.). И в двата случая, неучаствалият като ответник по делото съпруг не може да иска отмяна на основание чл. 304 от ГПК на влязлото в сила решение срещу съпруга му, тъй като то не го обвързва. С оглед всичко гореизложено, – тъй като не са налице наведените от молителите основания, съответно – по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и по чл. 304 от ГПК, молбата им за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, във вр. с чл. 81 от ГПК молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата за отмяна, претендираните и направени от последните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно – сумата 1 000 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. Б. и Р. И. Б. за отмяна на основание, съответно – чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и чл. 304 от ГПК, на влязлото в сила решение № 1356/25.07.2012 г., постановено по гр. дело № 1394/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 635/02.02.2012 г. по гр. дело № 7920/2010 г. на Софийския градски съд; ОСЪЖДА И. А. Б. и Р. И. Б. да заплатят на К. Г. Й. и В. И. Я. сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.