Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София,17.07. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6225 по описа за 2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. До обжалване е допуснато решение № 3631/ 19.05.2014 г. по гр. д. № 7694/ 2013 г, с което Софийски градски съд, като потвърждава решение № І-026-62/ 30.04.2013 г. по гр. д. № 54 236/ 2012 г. на Софийски районен съд, отхвърля исковете срещу Столична община, че Л. И. Н. по давностно владение е собственик на един урегулиран поземлен имот (УПИ) по плана на [населено място] и на построената в него сграда. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 59/ 30.01.2015 г. по настоящото дело по въпрос: При действието на чл. 11 и чл. 12 от Примерния устав на ТКЗС запазват ли земеделските кооператори правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е включено в регулационния план на населеното място и може ли такъв имот да се придобива по давност? К. Л. И. Н. дава положителен отговор на въпроса. К. основания на чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК извежда при оплакванията, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон (съобразени са само част от релевантните факти) и в нарушение на материалния закон (чл. 11 и 12 ПУ на ТКЗС и чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ). Претендира разноските по делото. Ответникът (сега и ответник по касация) Столична община намира решението правилно. По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, настоящият състав намира, че при действието на чл. 11 и чл. 12 от Примерния устав на ТКЗС земеделските кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху земята, внесена в ТКЗС, когато тя е включена в регулационния план на населеното място. Такъв имот е допустим предмет на разпоредителна сделка и може да се придобива по давност, ако по отношение на него не действат други законови забрани (напр. чл. 29 ЗСГ). Съображенията за този отговор следват пряко от разясненията, дадени в ТР № 104/ 26.06.1964 г. по гр. д. № 87/ 1964 г. ОСГК на ВС. В тълкувателното решение е разяснено, че собствеността на членовете на ТКЗС върху внесената от тях земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници по силата на чл. 11, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. Изяснено е още, че по силата на ПМС № 216/ 08.11.1961 г. стопаните-кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху дворното място с жилищните и стопанските сгради и когато дворните места са били включени в регулационния план при приемането им за членове на ТКЗС, но по-късно тези дворни места са били изключени от регулационния план. Когато има действащ регулационен план на населеното място и извън него се намира дворното място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство, те запазват правото си на собственост в реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел по нормите на Закона за планово изграждане на населените места и Правилника за неговото приложение, независимо от това дали същото дворно място допълнително е било включено в регулационния план на населеното място или не, ако те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки, включено в регулационния план на същото или на друго населено място. В тези случаи се имат пред вид конкретните жилищни и стопански нужди на домакинството на земеделския стопанин-кооператор, като на домакинството може да се остави от дворното място площ в размер и повече от един урегулиран дворен парцел. Разяснено е още, че дори когато за населеното място няма утвърден регулационен план, земеделските стопани-кооператори запазват правото на собственост в реалните граници на дворното място, ако то се намира в самото селище и е застроено с жилище и обслужващи го постройки. Направен е анализ и на чл. 12 от ПУ на ТКЗС, който дава право на земеделския стопанин-кооператор да запази правото си на собственост върху стопанските постройки и тогава, когато те се намират вън от регулационния план на населеното място, но в стопанския му двор, т. е. там, където е и жилището му. От там е направен извод, че кооператорът следва да запази правото на собственост в реални граници и на съответна площ от дворното му място, върху която са построени тези жилищни и стопански сгради. Тези принципни постановки налагат заключението, че кооперативните членове на ТКЗС могат да се разпореждат със земеделската земя, ако тя има селищен характер, както и че такъв характер е признат и за имотите в регулационните граници, и за определени земи в населените места, за които няма утвърден регулационен план. Няма пречка тези имоти да се придобиват по давност, стига да не е съществувала забраната на чл. 29 ЗСГ. Такъв е и отговорът на въпроса и развитите съображения с решение № 100/ 23.07.2010 г. по гр. д. № 3426/ 2008 г. ГК, ІV-то ГО на ВКС. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: Ищцата (сега касатор) е обосновала качеството си на собственик на имотите (УПИ и сградата в него) на основание наследствено правоприемство от своя баща и придобивна давност с твърденията, че: 1) с нотариален акт № 112/ 65 г. в полза на баща й от ТКЗС върху процесния УПИ в регулация от 1960 г. е учредено право на строеж за жилищна сграда на основание чл. 4 от Правилника за приложение на Указа за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти; 2) през 1969 г. въз основа на одобрени строителни книжа наследодателят е построил сграда - сутерен и първа плоча с временен покрив; 3) след своята смърт през 1998 г. наследодателят е оставил две дъщери, едната от които касаторът; 4) през 1999 г. касаторът установява самостоятелно владение върху процесните имоти, а другият наследник – самостоятелно владение върху един апартамент (друг актив от наследството) и 5) владението на касатора е продължило непрекъснато, включително към предявяването на исковете (05.11.2012 г). Правният интерес от дирената защита е изведен от актуването на УПИ, върху който е построена сградата, като частна общинска собственост (АЧОС № 850/ 10.11.2011 г). Ответникът е оспорил исковете с възражението, че на основание чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ УПИ е частна общинска собственост, а искът по отношение на сградата е неоснователен, защото тя е недовършена и не представлява самостоятелен обект на право на собственост. В решението въззивният съд е приел, че в периода 1999 – 2012 г. касаторът е осъществявал непрекъсната фактическа власт върху имота с намерението, че само тя е неговият собственик, но неоснователността на иска следва от чл. 25, ал. 1, пр. 1 ЗСПЗЗ и чл. 86 ЗС. Според въззивния съд имотът в регулация от 1960 г. е бивша земеделска земя и подлежи на реституция, доколкото е внесен в ТКЗС. При липса на заявени реституционни претенции той е частна общинска собственост (чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ). До изменението на чл. 86 ЗС с ДВ бр. 33/ 19.04.1996 г. съществува забрана да се придобива имот, който е общинска собственост. След това изменение и в приложимата редакция чл. 86 ЗС допуска да се придобива по давност имот частна общинска собственост. С § 1 към ЗИД на ЗС (обн. ДВ бр. 46 от 06.06.2006 г) обаче, течението на давността е спряно, считано от 31.05.2006 г. и последователно. След последното изменение на закона спирането е до 31.12.2014 г. Това изключва оригинерния способ на чл. 79, ал. 1 ЗС заявен от касатора. Неоснователен е и искът за построеното в имота въз основа на одобрените строителни книжа. Според въззивния съд, построеното не представлява самостоятелен обект на право на собственост, а е част от жилищна сграда - сутерен и първа плоча с временен покрив. В недовършения му вид то е негоден обект на придобивен способ, включително на заявения оригинерен. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за основателни заявените касационни оплаквания. Въззивният съд е приел, че УПИ, върху който се намира строежът, подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, а при липса на заявени претенции – е придобит от ответника на основание чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ. Изводът е в противоречие със събраните доказателства, че имотът е в регулация от 1960 г. и е нямал земеделски характер към момента на кооперирането. С оглед дадения отговор на поставения въпрос и от разясненията с обсъденото тълкувателно решение, въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички събрани по делото обстоятелства, откъм заявените факти в исковата молба и да реши делото при съвкупната им преценка, като съобрази, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно основание (основанието е в чл. 19 ЗСПЗЗ), а и за случая е неприложима. Мораториумът за оригинерното придобиване на имоти – частна общинска собственост, на който въззивният съд се е позовал, също е без значение. Въззивното решение подлежи на отмяна като неправилно, а настоящият състав е длъжен да реши спора по същество. Не се налага повтарянето на съдопроизводствени действия и извършването на нови (чл. 293, ал. 3 ГПК). С договора по н. а. № 112/ 1965 г. на наследодателя на касатора е отстъпено право на строеж за задоволяване на жилищните му нужди на основание чл. 4 от Правилника за приложение на Указа за урегулиране на правни сделки с някои недвижими имоти. Разпоредбата предвижда възможност за отстъпване на право на строеж от страна на ТКЗС без посредничеството на общинските съвети на свои членове върху урегулирани имоти в жилищни или курортни части на населени места, когато в същото населено място те нямат жилище или друг урегулиран имот за застрояване. Урегулираният имот е идентичен с процесния, в регулация е от 1960 г. и такъв е неговият статут към образуване на ТКЗС Съгласно чл. 11, ал. 2 ПУ на ТКЗС правото на собственост върху имота е запазено в реални граници за кооператора, който го е внесъл в ТКЗС. Съответно без вещно-транслативен ефект е договорът по н. а. № 112/ 1965 г, но представлява годно правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС за установяване на владение върху ограниченото вещно право на строеж и върху сградата в усвояване на правото. От друга страна процесният УПИ, доколкото попада в приложното поле на чл. 11, ал. 2 ПУ на ТКЗС, може да се придобива по давност при допълнителната преценка, дали за него не съществуват други законови ограничения и в частност чл. 29 ЗСГ (отм, но действал в част от релевантния период). Настоящият състав на ВКС намира за доказани предпоставките на придобивната давност, които легитимират касатора като собственик на процесните имоти. През 1966 г. неговият наследодател огражда процесния УПИ с телена ограда на циментови колове. До 1969 г. изгражда строежа – сутерен и първа плоча, покрита с временен покрив. При ограждащи стени и покрив е налице обособен, индивидуализиран физически и юридически обект на право на собственост. Наследодателят на касатора облагородява мястото с насаждения. Тези негови фактически действия са владелчески, тъй като събраните доказателства не оборват презумпцията на чл. 69 ЗС. Владението е продължило достатъчно дълго (преди да влезе в сила ЗСГ и след отмяната на неговия чл. 29 (ДВ бр. 21/ 1990 г), за да се приеме, че по отношение на наследодателя на касатора са се осъществили предпоставките на оригинерния способ. Позоваването на давността касаторът извършва чрез предявените искове като наследник по закон на лицето, което не се е позовало на давността преди смъртта си. Изискванията на чл. 84 ЗС, вр. чл. 120 ЗЗД са удовлетворени (ТР № 4/ 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/ 2012 г). След смъртта на своя наследодател (08.11.1998 г) и от 1999 г. касаторът завладява идеалните части на своята сестра (другият наследник по закон на лицето, придобило имотите по давност). Презумпцията на чл. 69 ЗС намира приложение, тъй като ответник по исковете е Столична община. Обратно доказване не е провеждано. Напротив, събраните доказателства не опровергават, а подкрепят извода, че презумираният факт е и осъществен. Показанията и на двамата свидетели (К. и Я.) са, че след смъртта на наследодателя в имота всяка събора и неделя идва единствено касаторът. С изтичане на 10-годишния срок, посочен в чл. 79 ЗС, касаторът е придобил по давност правата на своята сестра. Положителните установителни искове в защита на собствеността следва да се уважат. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се поставят направените от касатора разноски пред всички инстанции. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3631/ 19.05.2014 г. по гр. д. № 7694/ 2013 г. на Софийски градски съд. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С., [населено място], [улица], че Л. И. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв. Б., [улица], на основание придобивна давност е собственик на УПИ Х-403 в кв. 36 по плана на [населено място], с идентификатор 02659.2193.407, при съседи: 02659.2193.1699, 02659.2193.408, 02659.2193.413, 02659.2193.13, ипостроената в имота сграда –сутерен и първа плоча, покрита с временен покрив, - с площ от 101 кв. м, с идентификатор 02659.2193.407.1. ОСЪЖДА С. – Район Б. да заплати на Л. И. Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 632. 48 лв. Решениетое окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.