4 Р Е Ш Е Н И Е № 18 С. 08.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 434/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1049 от 29.09.2011г., постановено по настоящото дело № 434/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-„б” с-в, от 12.03.2010г. по в.гр.д. № 2612/2008г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 65 с-в, от 16.01.2008г. по гр.д. № 3783/2007г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Ю. Т. Г. и П. Т. Г. по 15 000 лв. на всеки един от тях на основание чл. 200 КТ, а в частта, с която дружеството е осъдено да заплати 20 000 лв. на П. Г. Т. първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане на основание чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./. Ответниците по жалбата Ю. Т. Г. и П. Т. Г. в представения от пълномощника им адв. Н. Г. писмен отговор молят решението да се остави в сила. Претендират разноските по делото. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос може ли да се намали отговорността на работодателя, ако работникът е допринесъл за трудовата злополука, настъпила при пътнотранспортно произшествие, с груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като е извършил тежки нарушения на нормативни актове – в случая на Закона за движение по пътищата. По поставения въпрос и относно съдържанието на понятието груба небрежност ВКС намира следното: За разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Така в решение № 1884/2005г. по гр.д. №1404/2003г. ІІІ г.о. ВКС е приел, че не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 510 по гр.д. № 1923/2009г. ІV г.о. ВКС. Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя /решение № 432/29.06.2010г. по гр.д. № 392/2009г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. По основателността на касационната жалба: К. прави оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост на съдебния акт. Конкретните доводи са, че съдът неправилно е игнорирал събрани в наказателното производство писмени доказателства, както и изготвената в настоящото съдебно производство експертиза, от които се установява проявената груба небрежност от починалия работник. На следващо място излага съображения, че не са установени отношенията между починалия и ищците, за да се присъди претендираното обезщетение за неимуществени вреди. С оглед дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. В. съд е приел за установено, че пострадалият е бил в трудово правоотношение с ответника, увреждането е настъпило при изпълнение на трудовите му функции вследствие получени при пътнотранспортно произшествие травматични увреждания и е признато с разпореждане от 10.01.2007г. на НОИ–СУ „Социално осигуряване” за трудова злополука. По основния спорен въпрос относно възражението на ответника за допусната от работника груба небрежност съдът е приел, че съгласно чл. 222 ГПК /отм./ само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския относно обстоятелствата, при които е извършено деянието, неговата противоправност и вината на извършителя. Постановлението за прекратяване на наказателното производство и определенията на съда, с които то е потвърдено, не обвързват съда, който разглежда претенцията за гражданските последици. Фактите и доказателствата, събрани в наказателното производство, също не могат да се ползват за установяване на относимите факти в гражданското производство, а приетата пред въззивния съд съдебно-автотехническа експертиза не установява по несъмнен начин пътнотранспортното произшествие да е причинено по вина на наследодателя на ищците. ВКС намира, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила относно доказателствената сила на документите – чл. 178 – чл. 180 ГПК, което е довело до липса на мотиви относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Правилно съдът е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство и определенията, с които то е потвърдено, не обвързват съда с доказателствена сила относно удостоверените в мотивите на тези актове факти. Неправилно обаче е елиминирал изготвения от следователя протокол за оглед на местопроизшествие по следствено дело № 36/2006г. на О. – В., приет като доказателство по делото с определение в с.з. на 13.04.2009г. Изготвеният от следователя оглед на местопроизшествието съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените в чл. 155 и чл. 156 НПК форма и ред и съставлява доказателство за удостоверените в него обстоятелства. Като официален свидетелстващ документ протоколът за оглед на местопроизшествие има обвързваща съда материална доказателствена сила и е годно доказателство в гражданското производство относно гражданските последици от автопроизшествието /чл. 124, ал. 5 ГПК/ когато наказателното производство е прекратено. В случая материалната доказателствена сила на този документ не е оспорена и не са опровергани констатациите му. Въз основа на протокола за оглед е изготвена и авто-техническа експертиза. Констатациите в протокола за оглед и изготвената въз основа на него експертиза съдържат данни и технически изводи относно механизма на автопроизшествието. Въз основа на констатациите в протокола за оглед вещото лице е дало заключение, че ударът между управлявания от пострадалия Т. П. Г. и насрещно движещата се в посока към [населено място] товарна композиция /влекач с полуремарке/ с полска регистрация, е станал при предприета маневра изпреварване от Т. Г., при условия на намалена видимост поради гъста мъгла и заледена пътна настилка. Ударът е станал в лентата за насрещно движение, в лявото пътно платно по посока на движението на автомобила на пострадалия. Нарушението на посочените по-горе съдопроизводствените правила е довело до необоснованост на изводите на съда, че не са събрани доказателства относно механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие и виновно поведение на наследодателя на ищците. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, с оглед разпоредбите на чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК след отмяна на решението спорът следва да се реши от касационната инстанция. Преценявайки събраните по делото доказателства, протоколът за оглед на местопроизшествието, при който е изготвен и фотоалбум, и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, настоящата инстанция намира за основателно възражението на ответника по иска за намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 КТ поради допусната груба небрежност от пострадалия. Предприемането на маневра изпреварване при усложнена пътна обстановка, каквато е намалената видимост поради гъста мъгла и заледената пътна настилка, сочат на нарушение на правилата за движение по пътищата от пострадалия. Тежестта на нарушението го квалифицира като груба небрежност съобразно даденото по-горе определение, и обосновава намаляване на обезщетението с 50%. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, с която на Ю. Т. Г. и П. Т. Г. са присъдени по 7 500 лв. на всеки един от тях и искът да се отхвърли в тази част. В останалата част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото на ответника [фирма] следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 465 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-„б” с-в, от 12.03.2010г. по в.гр.д. № 2612/2008г. и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, 65 с-в, от 16.01.2008г. по гр.д. № 3783/2007г. В ЧАСТТА, с която [фирма] е осъдено да заплати на Ю. Т. Г. и П. Т. Г. по 7 500 лв. /разликата над 7 500 лв. до присъдените 15 000 лв./на всеки един от тях на основание чл. 200 КТ, и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Т. Г. и П. Т. Г., двамата от [населено място], общ. К., обл. В., против [фирма] [населено място] иск по чл. 200 КТ за заплащане на всеки един от тях по 7 500 лв ./разликата над 7 500 лв. до присъдените 15 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. П. Г.. ОСЪЖДА Ю. Т. Г. и П. Т. Г., двамата от [населено място], общ. К., обл. В. да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 465 лв. разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част. Председател: Членове: