Ключови фрази
Встъпване в правата на застрахования * суброгационен иск * обратно действие на КЗ


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 214
гр. София, 30.11. 2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова

при участието на секретаря И. В.
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 190/2010 година



Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. от гр. София срещу решение от 28.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „В” отделение, с което след отмяна на решение от 21.04.2008 г. по гр. д. № 16548/2006 г. на Софийски районен съд, 58 състав, касаторът е осъден на основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ да заплати на „З. акционерно дружество „А.” АД сумата 1 393.20 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2006 г. до окончателното плащане, както и сумата 510.83 лв. - разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.64, ал.1 и ал.5 от ГПК /отм./. Решението е постановено при участие на „М. ЗК” АД /н./ в качеството на трето лице помагач на ответника - касатор.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон - & 143 от ПЗР на З., обн. в ДВ бр.97/2007 г., чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ и чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./, като се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на иска. Касаторът поддържа, че въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно нормата на & 143 от ПЗР на З. във вр. с чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ, приемайки, че тя няма обратно действие спрямо регресни права, възникнали преди влизането й в сила. Развива аргументи, че след като в качеството на деликвент не е изплатил обезщетение на увреденото лице и има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по която не е отказал плащане на обезщетение, предявеният срещу него иск от суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател по имуществена застраховка е неоснователен, предвид правилото, въведено с приложимия към спора & 143 от ПЗР на З..
Ответникът по касационната жалба „З. а „А.” АД - гр. София оспорва жалбата. В писмен отговор по чл.287 от ГПК изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което следва да остане в сила.
Третото лице - помагач на касатора „М. ЗК” АД /н./ - гр. София не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното :
За да отмени решението на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от „ЗАД „А.” АД против И. Д. И. иск с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ и да осъди ответника - сега касатор, да заплати на ищеца претендираната с иска парична сума в размер на 1 393.20 лв., ведно със законни лихви и разноски, Софийски градски съд е приел, че посочената сума се дължи на ищцовото застрахователно дружество по силата на чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./. Въз основа на събраните доказателства е направен извод, че сумата е изплатена от ищцовото застрахователно дружество на 26.07.2005 г. в качеството му на застраховател по имуществена застраховка на МПС като застрахователно обезщетение в полза на трето застраховано в дружеството лице, чието имущество е увредено в резултат на виновно причинено от ответника ПТП, поради което с извършване на плащането ищецът се е суброгирал в правата на увредения застрахован срещу прекия причинител на вредите до размер на платеното обезщетение. За неоснователно е счетено възражението на ответника за недължимост на вземането предвид съществуващата към момента на произшествието валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между него и третото лице-помагач „М. Е.” АД /н./ и въведените с разпоредбите на чл.213, ал.1, изр.4 от Кодекса за застраховането и & 143 от ПЗР на З., обн. в ДВ бр.97/2007 г., обективни и субективни предели на суброгирането в права по имуществени застраховки. Въззивният съд е изложил съображения, че при липса на изрична законова норма за придаване обратно действие на & 143 от ПЗР на З., цитираната разпоредба е неприложима към спора за реализиране на възникналото още през 2005 г. материално регресно право на ищеца - застраховател, което може да бъде упражнено валидно срещу ответника като причинител на вредите.
Решението на Софийски градски съд е допуснато до касационно обжалване с определение № 362 от 17.06.2010 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с обуславящите материалноправни въпроси за действието във времето на нормата на & 143 от ПЗР на З., обн. в ДВ бр.97/2007 г., и за суброгирането на застрахователя по имуществена застраховка в правата на увредения застрахован след нейното влизане в сила.
В разпоредбата на чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2006 г./ е предвидено, че с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” до размер на платеното обезщетение и обичайните разходи, направени за неговото определяне. Със З., обн. в ДВ бр.97/23.11.2007 г., в чл.213, ал.1 от КЗ е добавено ново изречение 4, според което когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, встъпилият в правата на увреденото лице застраховател по имуществена застраховка може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, надхвърлящи размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, за които застрахователят на деликвента е отказал изплащане на обезщетение на основание чл.268 от КЗ. По този начин е отречена възможността за предявяване на регресното притезание по чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ направо срещу деликвента при условие, че неговият застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” не е отказал да плати на застрахователя по имуществената застраховка сумата, изплатена на увредения като застрахователно обезщетение, при предпоставките на чл.268 от КЗ и причинените при деликта вреди не надхвърлят размера на застрахователната сума по задължителната застраховка. С & 143 от ПЗР на З. приложимостта на новото изречение 4 на чл.213, ал.1 от КЗ е отнесена от законодателя към всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародването му в „Държавен вестник” - 23.11.2007 г.
Отговор на материалноправните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, се съдържа в поредица съдебни решения, постановени от състави на Търговска колегия при ВКС по реда на чл.290 от ГПК, които имат характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК - решение № 99/02.11.2009 г. по т. д. № 70/2009 г. на І т. о., решение № 119/07.10.2009 г. по т. д. № 40/2009 г. на І т. о., решение № 47/11.05.2010 г. по т. д. № 655/2010 г. на І т. о., решение № 212/24.03.2010 г. по т. д. № 447/2009 г. на ІІ т. о., и др. В същите е прието, че : Нормата на чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ следва да се прилага за всички случаи на встъпване в право, независимо дали то произтича от възникнали при действието на Кодекса за застраховането или на Търговския закон /чл.402 отм./ правоотношения, по които деликвентът не е заплатил дължимото обезщетение към 23.11.2007 г.; С § 143 от З. е извършено законово преуреждане с обратна сила на висящи правоотношения като от обсега на чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ са изключени единствено удовлетворените към 23.11.2007 г. регресни вземания на суброгирали се в правата на увредените лица застрахователи.
Обжалваното решение е постановено в противоречие с възприетото в задължителната съдебна практика разрешение, а обоснованото от въззивния съд разбиране, че нормата на & 143 от ПЗР на З. във вр. с чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ няма обратно действие и е неприложима към правния спор, е резултат от неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
При разглеждане на делото в двете съдебни инстанции не е съществувал спор между страните, че плащането на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка е извършено от ищеца - застраховател в полза на застрахования собственик на увреденото имущество на 26.07.2005 г., т. е. преди 23.11.2007 г., и че към момента на настъпване на увреждащото произшествие - 16.06.2005 г., ответникът - деликвент е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с третото лице-помагач М. „Е.” АД /н./. По делото няма твърдения, нито доказателства, преди предявяването на иска по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност” да е отказал да изплати на ищеца сумата, платена като застрахователно обезщетение по имуществената застраховка, на някое от основанията по чл.268 от КЗ. Причинените при произшествието вреди, за репарирането на които ответникът е отговорен по правилото на чл.45 от ЗЗД, са на стойност 1 393.20 лв., многократно по-ниска от уговорената в договора за задължителна застраховка застрахователна сума за имуществени вреди. Посочените обстоятелства обосновават извод, че не са налице предпоставките на чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./, респ. тези на чл.213, ал.1, изр.4 във вр. с ал.1 от КЗ, приложим към спорното правоотношение по силата на § 143 от З. от 2007 г., за суброгиране на ищеца в правата на увредения застрахован по имуществената застраховка срещу ответника в качеството му на пряк причинител на вредите. Предявеният осъдителен иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и искът следва да бъде отхвърлен поради неговата неоснователност.
Съобразно изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, тъй като поради отхвърляне на предявения иск ищецът няма право на разноски. С писмените бележки към касационната жалба касаторът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, но с оглед липсата на доказателства за изплащане на уговореното в сключения с процесуалния му представител адв. Р. К. договор за правна защита и съдействие сер. А № 0522207/09.10.2007 г. възнаграждение от 200 лв., такова не следва да се присъжда.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 28.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „В” отделение, вместо което постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „А.” АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „С. К.” № 2, против И. Д. И. от гр. София, ж. к. „Б. брези” бл.13, вх.А, ет.9, ап.41, иск с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 1 392.20 лв., като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на М. „Е.” АД /н./ - гр. София в качеството на трето лице-помагач на ответника И. Д. И..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :