5 Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260 [населено място], 07.04. 2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на трети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1622 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. К. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. И. от АК-С., против въззивно определение № 410 от 04.12.2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 885/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение от 24.09.2013 г. по гр.д. № 703/2012 г. на Свогенския районен съд, с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищцата М. от предявения установителен иск за собственост срещу ответниците. В частната жалба се релевира довод за неправилност на въззивното определение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторката е поставила като правни въпроси, обусловили изхода на делото по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а именно – допустим ли е установителен иск за собственост на лице, при положение, че върху имота е наложена възбрана за предварително обезпечение на публични задължения на предходен праводател и то в момента на предявяване на иска, при който ревизионното производство е приключило с влязъл в сила ревизионен акт с установени публични задължения; представлява ли наложена възбрана на трето лице – предходен праводател, действие, с което се смущава правото на собственост на ищеца по предявения иск по чл. 124 ГПК и това обстоятелство обосновава ли правния му интерес от предявяване на иска; в хипотезата на настоящия казус – при наложена възбрана за обезпечаване на ревизионно производство за евентуални публични задължения на предходен праводател, допустим ли е и възможно ли е да бъде проведен успешен иск по чл. 124 ГПК на собственика на имот, трето лице на данъчното правоотношение или това лице е задължено да изчерпи единствено право на защита по административен ред, евентуално исковата защита и административната конкурират ли се. Твърди, че по постановени въпроси е налице противоречива съдебна практика, както и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се и представя като съдебна практика – решение № 71 от 15.07.2013 г. и допълнително решение от 05.09.2013 г., постановени по гр.д. № 701/2012 г. на Свогенския районен съд, влезли в сила. Ответниците по жалбата Национална агенция за приходите [населено място] и [фирма] [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск за установяване правото на собственост на процесния недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от ищцата Р. М. срещу ответниците НАП и [фирма] е процесуално недопустим, тъй като за нея липсва правен интерес от предявяването му. В тази връзка съдът е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 269 ДОПК регламентира възможността трети лица да предявят иск за установяване само на такива права, които са засегнати от принудително изпълнение – глава ХХVІІ от ДОПК, а предварителни обезпечения се допускат само на основание чл. 121, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 4 ДОПК, чието систематично място е в глава ХV на ДОПК, като редът за обжалването им е уреден в чл. 197 от глава ХХІV ДОПК и той единствено е административен и не предвижда защита на засегнати права по исков ред. Приел е, че възможността за искова защита на засегнати права съществува единствено в производството по принудително изпълнение, а предявяването на установителен иск за право, което е засегнато в производство по предварително обезпечаване на публични вземания, какъвто е настоящия случай, е недопустимо. В случая жалбоподателката-ищца предявявайки установителния иск за собственост счита правото си за накърнено не от оспорването му от страна на ответниците, а от налагане на възбрана върху имоти, които принадлежат на нея и в качеството й на трето лице в ревизионното производство и от незаличаване в имотния регистър на възбраната върху тези имоти въпреки наличието на предпоставки за това и тъй като за този ред не е предвидена съгласно специалния закон – ДОПК искова, а административна защита, предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява процесуално недопустим. Защитата си в случая ищцата следва да осъществи по реда на чл. 31 – 32 от Правилника за вписванията, респ. по чл. 32а- 32в ПВ, но не и по исков ред. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по поставените процесуалноправни въпроси от касаторката, посочени по-горе, е налице противоречива съдебна практика, изразяваща се в противоречието на приетото в настоящото въззивно определение и влязлото в сила решение № 71 от 15.07.2013 г., постановено по гр.д. № 701/2012 г. на Свогенския районен съд, в което е прието, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу ответниците НАП и [фирма], тъй като върху процесните имоти е наложена възбрана от единия ответник за обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане на другия ответник и е уважил предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В отговор на поставените правни въпроси от процесуално естество, обусловили изхода на делото, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, намира за правилно първото становище, възприето в обжалваното въззивно определение по следните съображения: Недопустим е иск за установяване правото на собственост върху недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради липса на правен интерес в случаите, при които върху имота е наложена възбрана за предварително обезпечение на публични задължения на предходен праводател и то в момента на предявяване на иска, при който ревизионното производство е приключило с влязъл в сила ревизионен акт с установени публични задължения, тъй като съгласно разпоредбите на ДОПК, приложими в този случай – чл. 269, чл. 121, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 124, ал. 4 и чл. 197 ДОПК, възможността за искова защита на засегнати права съществува единствено в производството по принудително изпълнение, но не и за право, което е засегнато в производство по предварително обезпечаване на публични вземания, която защита в случая може да бъде реализирана по административен ред. Наложена възбрана на трето лице – предходен праводател, представлява действие ограничаващо едно от правомощията на собственика на имота, то тъй като защитата срещу нея и преценката на нейната /не/основателност се извършват в рамките на предвидения в чл. 197 ДОПК административен ред и не е предвидена искова защита, то за ищеца липсва правен интерес от предявяване на този установителен иск за собственост на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като в този случай няма конкуренция между исковата и административна защита, тъй като защита на тези права по исков ред не е предвидена в закона. Следва да се подчертае, че в конкретния случай дори да бъде уважен такъв установителен иск на ищцата срещу ответниците – НАП и [фирма], това няма да доведе до защита на правото й на собственост върху процесния имот, което освен, че не се оспорва от ответниците, но е и безпредметно, тъй като първият ответник вече е отменил постановлението си за налагане на предварителни обезпечителни мерки и защитата при незаличена възбрана в този случай следва да се осъществи съобразно правилата на Правилника за вписванията. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивното определение, с което е потвърдено определение от 24.09.2013 г. по гр.д. № 703/2012 г. на Свогенския районен съд, за прекратяване производството по делото, поради липса на правен интерес от предявения установителен иск за собственост като процесуално недопустимо, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 410 от 04.12.2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 885/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, ГО. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение № 410 от 04.12.2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 885/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение от 24.09.2013 г. по гр.д. № 703/2012 г. на Свогенския районен съд, за прекратяване производството по делото като процесуално недопустимо по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :