Ключови фрази
процесуална правоспособност * вероизповедания

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е

 

524

 

София, 14.10.2009 година

 

                                  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври двехиляди и девета година, в състав:

 

 

                                              

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова

                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова

                                                                              Олга Керелска

 

 

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 551/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е частна касационна жалба от В. Б. К. ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. „К” № 1 против въззивно определение на Видински окръжен съд, гражданско отделение № 76/12.02.2009 г. по ч. гр. д. № 516/2008 г.

С обжалваното определение е потвърдено определение на Районен съд Видин № 678/8.09.2008 г. по гр. д. № 916/2008 г., с което е прекратено производството по делото, поради липса на процесуална правоспособност на ответника Ц настоятелство на Х. „С”, гр. В..

Представено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса за процесуалната легитимация на Българската православна църква и нейните местни поделения. Счита се, че обжалваното определение противоречи на Решение № 12/15.07.2003 г. на КС на РБ по конст. Д. № 3/2003 г., както и на практиката на Видински районен съд и Видински окръжен съд по дела, по които на настоятелството е призната процесуална правоспособност, както и че произнасянето по посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и уеднаквяване практиката на съдилищата относно процесуалната легитимация на Българската православна църква и нейните местни поделения.

За ответника по частната жалба Ц. настоятелство на Х. „С”, гр. В. не е изразено становище.

Няма данни въззивното определение да е съобщено на страните /въззивният съд е постановил, че е окончателно/, поради което се приема, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че е допустимо касационно обжалване на въззивното определение.

Налице е основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпрос с процесуалноправен характер относно процесуалната правоспособност на църковните настоятелства, като поделения на Българската православна църква, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Въззивният съд е потвърдил определението на районния съд, като е приел, че ответникът Ц. настоятелство на Х. „С”, гр. В. няма статут на юридическо лице и не може да бъде страна в гражданския процес, тъй като не е вписано в съответния регистър към окръжния съд съгласно чл. 20 ЗВ, а е вписано само в регистъра на местните поделения на вероизповеданията към общинската администрация по седалището на поделението-Община Видин.

Определението е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/, /обн., ДВ, бр. 120/29.12.1002 г./ Българската православна църква е юридическо лице по силата на закона. Предвиденият с ЗВ ред за регистриране на вероизповеданията и техните поделения не се отнася до вероизповеданието по чл. 10 от закона, т. е. до Българската православна църква. В този смисъл е решение на Конституционния съд № 12/15.07.2003 г. /обн., ДВ, бр. 66/2003 г./.

По отношение на структурата на Българската православна църква и статута на отделните храмове приложение намира У. на Българската православна църква, утвърден на 31.12.1950 г./отм./, но в сила към датата на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 13 от У. на Българската православна църква храмовете, като местни поделения в структурата на Българската православна църква са юридически лица.

Обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да се отменят и делото върне на Видински районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При новото разглеждане на делото от районния съд исковата молба следва да се остави без движение с указания до ищеца да уточни пасивно процесуално легитимираната страна с оглед разпоредбата на чл. 12 от У. на българската православна църква, съгласно която църковното настоятелство е орган на архиерейска власт в епархията, а юридическо лице е храмът.

Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Видински окръжен съд, Гражданско отделение № 76/12.02.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 516/2008 г.

ОТМЕНЯ определение на Видински окръжен съд, Гражданско отделение № 76/12.02.2009 г. по ч. гр. д. № 516/2008 г. и потвърденото с него определение на Видински районен съд № 678/8.09.2008 г. по гр. д. № 916/2008 г., с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Видински районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 916/2008 г.

Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: