Ключови фрази
обезщетение за неимуществени вреди * непозволено увреждане * съпричиняване * експертиза * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * вредоносен резултат * причинно-следствена връзка


Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

София, 26.05.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова,

разгледа докладваното въз основа на заповед № 839 /18.05.2016 г. на Председателя на ВКС от съдия Йорданов

търговско дело N 60160 /2016 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 636 от 28.12.2016 г. по касационна жалба на Г. К. О., e допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 763 от 15.04.2016 г. по възз. гр.д. № 120 /2016 г на Софийския апелативен съд, г.о. в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Г. К. О. срещу ЗК [фирма] с правно основание чл.226,ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева, ведно със законната лихва от 25.05.2010 г.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила.

Насрещната ЗК [фирма] в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба с твърденията, че доводите в касационната жалба са неоснователни.

Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос:

Може ли съдът да обоснове решението си за наличие на съпричиняване (като част от по-широкия въпрос за наличието на причините) на пътнотранспортно произшествие по разглеждан иск за обезщетяване на непозволено увреждане от причинени от пътнотранспортно произшествие вреди, на приетото по делото заключение на съдебна експертиза, в частта му, която е основана единствено на свидетелски показания, които са събрани в актовете на органите на досъдебното производство.

Прието е, че въпросът е обуславящ, доколкото изводите на съда за механизма на ПТП и за съпричиняването са основани на заключението на автотехническа експертиза, което е изготвено въз основа на показанията на разпитаните в досъдебното наказателно производство свидетели, които не са разпитани в гражданското производството. В мотивите на влязлото в сила съдебно решение, с което е потвърдена присъдата срещу застрахования водач, не е установена друга причина за произшествието, извън неговото поведение.

Прието е, че този правен въпрос е разрешен в противоречие с приетото в решение № 43 от 15.03.2011 г. по т.д. № 414 /2010 г. на ІІ т.к., на ВКС, че въпреки характера на официални документи по смисъла на чл.143,ал.1 ГПК (отм.), актовете на органите на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него. както и в противоречие с решение № 43 /16.04.2009 г. по т.д. № 648 /2008 г. на ІІ т.к., на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, към което съставът на ВКС, постановил първото цитирано решение, е препратил, като е приел, че с него е формирана задължителна по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК съдебна практика на ВКС.

Настоящият състав споделя разрешенията, приети в посочените две решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК по изложените в тях съображения.

По мотивите на въззивния съд към обжалваната част от въззивното решение:

Апелативният съд е изложил мотиви за осъществяването на предпоставките за уважаването на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ (отм.) :

Апелативният съд е установил механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие (нататък и ПТП), като се е позовал на приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл.193 от ГПК: констативен протокол за ПТП от 25.05.2010г.; заключение на автотехническа експертиза, неоспорено от страните в срока по чл.200,ал.3 ГПК и прието от съда като компетентно изготвено; влязло в сила решение по н.а.х.д № 15125 /2010г. на СРС, за което е приел, че се ползва с правните последици на чл.300 ГПК.

Съдът е приел, че при процесното пътнотранспортно произшествие (нататък и ПТП), осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: виновно противоправно действие и причинно следствена връзка между това поведение и претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновност са установени с влязлото в сила решение по н.а.х.д., което е задължително за гражданския съд на основание чл.300 ГПК. Към момента на ПТП е било налице и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника.

Съдът е определил размера на дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 30 000 лева, какъвто размер е определен и от СГС.

Апелативният съд е разгледал направеното от ответника по исковете възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, за което е приел, че не е необходимо да е противоправно и виновно, а единствено да има причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредите от деликта. Съдът е приел възражението за основателно, тъй като е приел за установено, че малолетната ищца е пресичала пътното платно на необозначено за пешеходци място, без да се огледа за приближаващи автомобили, с отклонено внимание. И че това нейно поведение, както и неупражнените родителски надзор и грижи спрямо малолетната пострадала, са в причинно – следствена връзка с претърпените от ПТП вреди.

Изводите на съда за съпричиняването са основани на заключението на автотехническа експертиза, което в тази част е изготвено въз основа на показанията на разпитаните в досъдебното наказателно производство свидетели, които не са разпитани в гражданското производството. В мотивите на влязлото в сила съдебно решение, с което е потвърдена присъдата срещу застрахования водач, не е установена друга причина за произшествието, извън неговото поведение.

Така Апелативният съд е направил извод за съпричиняване на вредоносния резултат, наред с противоправното поведение на делинквента, в размер на 50 %, с който процент е приел, че следва да бъде намалено обезщетението за процесните имуществени и неимуществени вреди.

По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК:

С оглед отговора на правния въпрос настоящият състав намира за основателен довода на жалбоподателя, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е основал извода си за съпричиняване на вредоносния резултат (по чл.51,ал.2 ЗЗД) на частта от заключението на автотехническата експертиза, която е основана единствено на свидетелски показания, отразени в актове на органите на досъдебното производство за механизма на пътнотранспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Такива свидетелски показания не са събрани по настоящото дело. Към това следва да се добави и че наказателният съд също не е приел наличието на съпричиняване от пострадалата.

По делото не са събрани доказателства и за нарушение на правилата за пресичане на платното за движение от пострадалата, нито с поведението си да е допринесла за вредоносния резултат.

Макар и да не е установено на мястото на пътнотранспортното произшествие да има обозначена пешеходна пътека (изводът за това на вещото лице по т.2 от автотехническата експертиза не е оспорен, нито опроверган, не е правен, а фактически), нито има данни да се приеме наличието на такава пътека по смисъла на § 6,т.54 (предишна т. 42) от ДР на ЗДвП (защото няма данни пътнотранспортното произшествие да е осъществено при пресичането на платното за движение на кръстовище по продължението на тротоарите), то не е установено пострадалата да е нарушила правилата на чл.165 и чл.166 от ППЗДвП (наблизо да е имало друга пешеходна пътека, която пострадалата да е трябвало да използва, или пострадалата да е навлязла на платното за движение внезапно или по начин, който да причини произшествието).

Поради изложеното следва да се приеме, че възражението за съпричиняване не е доказано, поради което и при приложение на последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че такова не се е осъществило в обективната действителност.

От това следва, че въззивното решение е неправилно в частта, с която определеното от въззивния съд обезщетение е намалено поради съпричиняване.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед правилото на чл.293 ГПК, настоящата съдебна инстанция следва да разреши спора за отхвърлената част от иска по същество, като присъди пълния размер на определеното от въззивната инстанция обезщетение, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане 25.05.2010 г..

С оглед изхода от спора искането на процесуалния представител на ищеца да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева за осъществено процесуално представителство на основание чл.38 от ЗА е основателно, определено съгласно чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ и доказано с представеното по делото пълномощно, а искането на насрещната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в същия размер, е неоснователно.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Върховния касационен съд сумата 330 лева, представляваща държавната такса за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба, тъй като жалбоподателят е освободена от държавни такси.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 763 от 15.04.2016 г. по възз. гр.д. № 120 /2016 г на Софийския апелативен съд, г.о. в частта, с която с него е отхвърлен искът на Г. К. О. срещу ЗК [фирма] с правно основание чл.226,ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева, ведно със законната лихва от 25.05.2010 г. върху тази сума. Вместо това постановява:

На основание чл.226,ал.1 КЗ (отм.) осъжда ЗК [фирма] да заплати на Г. К. О. сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пътнотранспортно произшествие и представляваща разликата между уважения с въззивното решение размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева и пълния предявен размер 30 000 (тридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева, считано от 25.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда ЗК [фирма] да заплати на адвокат К. Г. П. с ЕГН [ЕГН], от адвокатска колегия – София, с адрес : [населено място], [улица], сумата 980 лева (деветстотин и осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за процесуален представителство в касационното производство на основание чл.38 ЗА.

Осъжда ЗК [фирма] да заплати Върховния касационен съд сумата 330 (триста и тридесет) лева, представляваща държавната такса за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.