Р Е Ш Е Н И Е № 99 С о ф и я, 01 а п р и л 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ф е в р у а р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 152/2013 година. С касационен протест от апелативна прокуратура-Пловдив се атакува решение № 145/19.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 299/2012 г. на апелативен съд-Пловдив с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на неправилното приложение на материалния закон. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест и моли да бъде уважен по изложените в него съображения. Подсъдимият Г. И. И. и защитникът му адв.Р.А. от САК молят протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на въззивното решение в пределите на касационната проверка по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 101 от 07.06.2012 г. по НОХД № 410/2009 г. Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия Г. И. И. от Х. за невинен да е извършил в периода от 06.12.2005 г. до 19.03.2008 г. в Х., в качеството си на длъжностно лице – кмет на [община] престъпление по чл.219, ал.3 вр.ал.1 от НК и го е оправдал по това обвинение. Не е разпоредено с направените по делото разноски, които следва да останат за сметка на държавата. Присъдата е била протестирана от окръжна прокуратура-Х. като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно анализа на доказателствените материали, при неправилно приложение на материалния закон и заради необосноваността й с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна съобразно предявеното на подсъдимия обвинение, с налагане на съответно наказание с лишаване от свобода, алтернативно, след отмяната й делото да бъде върнато за ново разглеждане от прокурора за допълване на обвинението с факти за други допуснати от подсъдимия нарушения на законови и подзаконови разпоредби. С решение № 145 от 19.10.2012 г. по ВНОХД № 299/2012 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. В касационния протест се развиват доводи за допусната неправилност и от въззивния съд при изграждане на вътрешното му убеждение по правно релевантните факти, довело до неправилното приложение на материалния закон, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за отстраняване на визираните материалноправни пропуски. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационният протест е подаден в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и е допустим. Разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Голяма част от доводите в настоящия протест са били наведени и във въззивния, като, без да се държи сметка за характера на касационната проверка, се изпада в многословна конкретика и повторения за произтичащите от съответните нормативни и подзаконови актове правомощия на подсъдимия, следващи избраната структура на обвинителния акт, без това да е в полза за постигане на обективната истина по делото. ВКС намира, че апелативният съд е анализирал обективно, всестранно и пълно събраните, основно в хода на първоинстанционното съдебно следствие, обилни доказателства с оглед обективната възможност за планиране и своевременно изплащане на паричните задължения на [община] към кредитора „Б. недвижимости”-Е. от бюджета й за съответните години, възникнали от осъждането й по гражданско правоотношение с неблагоприятни последици от забавеното изпълнение – изплатена мораторна лихва, претендирана от обвинението като съставомерна щета и наличието на умишлено бездействие от страна на кмета й, подс.И. да изпълни възложените му правомощия, съобразно ангажираните от обвинението като нарушени от него разпоредби на Наредбата за съставянето, изпълнението и отчитането на общинския бюджет на ОбС-Х.. Съгласявайки се с изложената от окръжния съд фактическа обстановка, съдът убедително е обосновал със собствени съображения извеждането на правно релевантните факти, дал е дължимия се отговор на направените във въззивния протест доводи във връзка с доказателствения анализ на първата инстанция, в изпълнение на задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, като е отрекъл да има превратно интерпретирани или игнорирани доказателства и доказателствени средства. На тази основа са изградени изводите му относно приложимите правила (като фактическо обвинение), очертаващи правата и задълженията му на кмет на общината от 1998 г. и понастоящем, включително в инкриминирания период от края на 2005 г. до средата на м.март 2008 г. Доколкото тези правила са общи, анализът им е свързан с особеностите на конкретния казус, за да се изведе правната и житейската логика на действията му да допусне забавата, но като е анализирано и поведението на кредитора относно възможността да постигне удовлетворение на вземанията си от полученото още преди завеждане на исковете обезпечение чрез налагане на запор върху извънбюджетни сметки на общината, при съответните законови ограничения в определен период. Именно в тази насока съдът е прецизирал в мотивите си поведението на двете страни по спора, проследявайки хода на водените граждански дела, съобразявайки и това по насрещния иск на общината срещу кредитора „Б. недвижимости”-Е. и взаимните им очаквания за постигане на споразумение било чрез прихващане на взаимно дължими суми, било чрез предоставяне на имоти на общината за реализиране на инвестиционните на търговското дружество амбиции за строеж на хипермаркет на атрактивно място от нейната територия. В тази насока от протестиращия прокурор не се отчитат данните, добити чрез разпита на св.Р. като пълномощник на взискателя с оглед депозираните от нея изпълнителни листове за вземанията му в края на 2005 г. и през ноември 2006 г., както и кореспонденцията между ръководството на дружеството и кмета подс.И., особено писмата от 20.02.2006 г., 29.11.2007 г. и от 21.01.2008 г., изходящи от „Б. недвижимости”-Е. и отговорите от името на общината. Установено е администрирането от него на предявените за осчетоводяване и изплащане изпълнителни основания за вземанията (изпълнителните листове) към св.Б. като юрист на общината, а тя съответно към св.Д. като главен финансист, но като главница, не и за дължимата се мораторна лихва, чийто размер е уточнен при изплащане на сумите според периода на забава. От друга страна, показателни за позицията на взискателя е ходът на принудителното изпълнение, очертан в писмото на „У. Б.”-АД-филиал Х. с изх.№ 32 от 11.05.2009 г., приложено на л.190 от т.І на ДП, както и показанията на представляващия го св.В.Ч., активизирал се да събере вземанията след постановяване на решението от 18.01.2008 г. по гр.д.№ 936/2003 г. на окръжен съд-Х., по което общината е постигнала осъждане на „Б. недвижимости”-Е. по насрещния иск за сумата 185 156 лв, ведно със законната лихва от 20.10.2003 г. до окончателното й изплащане, със съответните законови последици, но за което до постановяване и на сега атакувания съдебен акт не са събрани данни дали е влязло в законна сила. Не се спори и по изводите на вещите лица по няколкото КСИЕ, че за периода от края на 2005 г., за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. не е имало планирани суми за изплащане на дължимите суми, че отредените в резерв са били пренасочени за изплащане на приоритетни задължения на общината чрез нейни второстепенни разпоредители. Това са обстоятелства, имащи съществено значение за обосноваване правомерността или не на поведението на подс.И. като първостепенен разпоредител и изпълнител на бюджета на общината, комуто тежи задължението да се изплатят дължимите се суми. Относно всички приети от съда за установени факти в протеста липсва съдържателен довод за процесуалната им несъобразеност с наличната доказателствена основа, няма допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, които да се свържат с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и да налага връщане на делото за новото му разглеждане. Всъщност, основната претенция на прокурора освен ревизия на фактическите изводи за липса на допуснати нарушения на цитираната Наредба на общината, визирани в обвинението, е за неправилното приложение на материалния закон като основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, ангажирано с касационния му протест. ВКС намира, че не е налице и това касационно основание за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради незаконосъобразност на изводите на съда по приложимото право. За да прогласи невинността на подсъдимия, съдът е изследвал както правното звучене на съответните разпоредби, така и систематичното им място в Наредбата, свързано с конкретните обстоятелства на изследвания проблем. Обвинението е структурирано по начин, сочещ ежегодно – от края на 2005 г. до началото на 2008 г. подс.И. да е бездействал, нарушавайки визираните разпоредби на наредбата, т.е. за продължавано престъпление, при което за всяко отделно деяние следва да се докаже наличието на всички обективни и субективни елементи на престъпния състав. Както е предявено, а и от позоваването на различните варианти на КСИЕ излиза, че се отчита само крайният извод, т.е. за съставомерна вреда в размер на начислената и изплатена мораторна лихва за целия период от 06.12.2005 г. (а не от 30.05.2002 г., грешка в касационния протест) до 19.03.2008 г. в размер на 106 185,60 лв върху главницата по първия иск плюс още 8 679,55 лв по втория (но като е предявено обвинение само за 6 760,10 лв лихва по второто вземане и това обвинение не е изменяно в съдебното следствие), без да се свързва с фактите около финансовото състояние на общината, обуславящи противоправността или не на поведението на подсъдимия и вината му за забавата. Доказана е невъзможността в края на 2005 г. първата сума да се изплати от остатъците в бюджета, а и да се планира в този за 2006 г. Обстоятелството, че предвидени в годишните бюджети на общината в суми от резерва за 2006 г. и 2007 г. са били пренасочени за други дейности, не е оспорено като незаконосъобразно действие на подсъдимия и се пита, дали ако бе изплатил процесните задължения със суми от резерва, той не би влошил финансовото положение на общината по други „приоритетни” направления. Това, че и през 2006 г., и през 2007 г. сумите не са били изплатени не значи, че той е имал умисъл да не ги плати с оглед преследването на друга цел – а каква е тя и понастоящем не се сочи, камо ли да е доказателствено обезпечена, особено при очакването да се постигне (както през м.януари 2008 г.) осъждане на взискателя за насрещно дължими (на общината) суми, което най-малкото би поставило въпроса за друга форма на вината, поета от закона за амнистия (обн.ДВ 26/07.04.2009 г.). Исканията от взискателя за изплащане на сумите и през 2007 г. са били „под условие” за бъдещи инвестиции и компенсации, което е било въпрос на търговски корелации. Обсъден е и текстът на чл.44, ал.2 от наредбата, който не е бил включен в обвинението, съобразно и разпоредбата на чл.339, ал.2, изр.3-то от ГПК (отм.), но заради която прокурорът е правил искане за връщане на делото на досъдебното производство за „конкретизиране” на обвинението, което не е имало място в тази фаза на процеса. Всичко това е дало основание на апелативния съд да отрече да са допуснати нарушения от подс.И. при изпълнение на задълженията му по формиране и изпълнение на бюджета на общината за съответните бюджетни периоди, вследствие които, поради „умишленото му бездействие” да е пропуснато да се изплатят своевременно паричните й задължения към взискателя „Б. недвижимости”-Е. и заради които в тежест на общината са били начислени и изплатени лихви за просрочие в значителен размер, с което тя като правен субект е била ощетена. При така установените факти и ВКС не намира основание за противни изводи на оневиняването на подс.И., поради което касационната инстанция счита, че при така очертаната фактическа рамка съдът е приложил правилно материалния закон и не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, за да се уважи искането на прокурора за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Всичко изложено определя подаденият касационен протест за неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 19.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 299/2012 г. от Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :