Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  12                  София  08.02.2010 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 януари две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  39/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 94 от 05.02.2009г., постановено по настоящото дело № 39/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 744 от 30.06.2008г. по в.гр.д. № 2021/2007г. на Варненския окръжен по касационната жалба на ТД на НАП – Варна. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за доказателствената стойност на представени по делото писмени доказателства. Ответникът по касация Н. С. Ч. от гр. В. не е изразил становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е уважил исковете на Н. Ч. за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението работа „началник сектор ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. В., като е приел, че ищецът не е извършил описаните в п. 1, 2 и 3 на заповедта нарушения на трудовите си задължения. По п. 4 и 5 е приел, че не е посочено кога точно са извършени нарушенията, но освен това по тези два пункта събраните доказателства не съответстват на сериозността на обвинението. По обвиненията по първите три пункта съдът е приел, че ищецът не е приел безплатен монтаж на охранителна система, не е нарушавал етични норми, довели до злоупотреба с доверието на работодателя, не са установени и останалите обвинения за използване на служебно положение, за закупуване от проверяваното лице на кожено яке за майка му. Не е дал вяра на показанията на св. В като изолирани и неподкрепени с други доказателства. В касационната жалба на Н. агенция за приходите – Териториална дирекция на НАП-Варна се поддържа, че въззивното решение е материално незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Конкретните оплаквания са, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил валидните и относими доказателства – представения протокол на Комисията по търговия и защита на потребителите, фактура за закупена кожена дамска шуба, амбулаторен лист, жалби, както и показанията на св. В, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Претендира разноските за трите инстанции. Жалбата е основателна. Дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на Н. С. Ч., заемал длъжността „началник сектор ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. В., за няколко нарушения на трудовите задължения /с изключение на т. 3 която касае личния му живот/, описани подробно в заповедта за уволнение. В нарушение на чл. 195 КТ въззивният съд е приел, че нарушенията па т. 4 и 5 не са достатъчно конкретизирани. В т. 4 е описано, че Н. Ч. проявява некоректно, нетолерантно и неетично отношение към подчинените си, недопустим стил на управление чрез заплахи към Ил. Т. , че ще му „почерни семейството и ще го остави без работа”. Описаните действия не сочат на еднократност, а на постоянен стил на работа, поради което неправилно въззивният съд е приел, че не са конкретизирани по време. В т. 5 са описани случаи от края на 2005г. и 2006г. на упражнен натиск със заплахи върху извършващи проверки инспектори, като случаите са описани с имената на инспекторите и проверяваните обекти. Нарушенията са индивидуализирани в достатъчна степен, за да осигурят на уволнения служител възможност да се защити срещу обвиненията. Необосновани са изводите на съда, че не е доказано описаното в п. 2 нарушение, относно което са ангажирани писмени и гласни доказателства, игнорирани напълно от съда. Представените по делото жалба от В. С. от 10.08.2006г., протокол № 49019/ към констативен протокол № 7* от 25.01.2006г. на Комисията по търговия и защита на потребителите, фактура № 40/13.02.2006г. за закупуване на дамска шуба за 280 лв., преценени във взаимната им връзка и съвкупност заедно с показанията на св. В св. Галина Л. установяват от обективна и субективна страна описаното нарушение на трудовите задължения. Нарушението, изразяващо се в лична разправа от страна на Ч. със св. С, заплахи че „през ден ще му правят проверки”, изпращане на проверяващи инспектори и съставяне на два акта за по 500 лв. на едноличния търговец, повод за което е станала лошо извършена услуга за химическо чистене на кожена дреха на майката на Ч. , а впоследствие и закупуване под натиск на ищеца на нова кожена шуба на клиентката, сочат на недопустимо използване на служебното положение за уреждане на лични отношения. Описаното поведение на уволнения данъчен служител сочи на злоупотреба с доверието на работодателя и недопустимо уронва името на данъчната администрация. Предвид заеманата длъжност и само това нарушение на трудовите задължения е достатъчно тежко с оглед критериите на чл. 189, ал. 1 КТ за да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Освен това въззивният съд напълно е игнорирал показанията на св. И, който установява, че Ч. се е държал грубо с него включително и пред клиенти, заплашвал го е, че ще го уволни и ще му почерни семейството защото не изпълнява нареждания от негов интерес, а именно да бъдат извършвани данъчни проверки на конкуретни на приятелите му фирми, а фирмите на неговите близки да не бъдат проверявани. Свидетелят описва конкретни случаи на прекратени по нареждане на Ч. проверки. Така например при проверка на заложна къща проверяващите инспектори Т. и Х. констатирали, че няма разрешително за продажба на злато, но след обаждане по мобилния телефон на единия от съдружниците до Ч. , по нареждане на последния проверката била прекратена, а на проверяващия Т. било обяснено, че на собствениците на тази заложна къща не трябва да се констатират нарушения, тъй като са негови приятели. Дори и да не се преценяват с оглед описаните в п. 4 и 5 от заповедта за уволнение нарушения, а само като данни с оглед прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ, изложените обстоятелства сочат на недопустимо поведение на данъчния служител, и обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество. По изложените по-горе съображения исковете на Н. Ч. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят. На ответника следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 8 ГПК разноските по делото в размер на 250 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение № 744 от 30.06.2008г. по в.гр.д. № 2021/2007г. на Варненския окръжен В ЧАСТТА, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на Н. С. Ч. и в частта относно разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. С. Ч. от гр. В. срещу Н. агенция за приходите – Териториална дирекция на НАП гр. В. за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 357/09.10.2006г. на директора на НАП-ТД гр. В. и за възстановяване на заеманата преди уволнението работа. ОСЪЖДА Н. С. Ч. от гр. В., ЕГН **********, да заплати на Н. агенция за приходите – Териториална дирекция на НАП гр. В. сумата 250 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: