1 Р Е Ш Е Н И Е № 254 гр. София, 17.12. 2015 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р. Иванова . при участието на прокурора Стаменова изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 1902/2015г и съобрази следното Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от Пловдивска окръжна прокуратура,срещу решение №29 от 05.01.2015г по в. гр.дело № 2962/2014г. на Пловдивски окръжен съд , с което след отмяна на решение от 14.07.2014г по гр.д № 2571/2014г на РС Асеновград е присъдено поисканото от Ш. М. Д. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в пълния размер на иска от 7000 лева .В частта , с която е присъдено обезщетение на имуществените вреди в размер на 300 лева , въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила . Касационната жалба на Прокуратурата съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на принципа в чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетение,поради необоснованото завишаване на обезщетението. Счита, че искът е неоснователен и изтъква оплакване ,че не е приложен чл. 5 ал.1 ЗОДОВ. С поведението си ищецът изцяло е причинил увреждането, направил е недобросъвестно неистински признания , както е приел и първоинстанционния съд, докато въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е приел обратното Прокуратурата изтъква, че продължителността на наказателното производство ,приключило в изключително кратък срок , не е преценена при определяне размера на обезщетението. Не са отчетени всички задължително подлежащи на преценка обстоятелства в конкретния случай в нарушение на чл. 235 ал.2 ГПК, включително конкретното проявление на вредите спрямо личността на обвинения при действията на Прокуратурата, както е установено в практиката на ВКС . Сочи се противоречие на решението с указанията по ППВС № 4 /1968г и ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК в насока , указана с реш. № 53 от 2011г по гр.д № 640/2010г ІІІ г.о за необходимостта при излагане на мотиви да се конкретизират както органите ,така и действията им,от които произтичат причинените на пострадалия вреди. В отговор и писмена защита по същество ответникът по жалбата Ш. М. Д. оспорва доводите на Прокуратурата.Това,че обвиняемият е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина ,като е посочил търсените акцизни стоки не значи , че сам е станал причина за повдигане на незаконното обвинение в извършване на престъпление.Разследването е водено при груби процесуални нарушения , които в съдебна фаза са преценени и са посочени в мотивите на оправдателната присъда. Поддържано е обвинение на две инстанции . Нарушени са били конституционни права ,дори и без формални доказателства вредата е налице и подлежи на обезщетяване. Упражнено е 24-часово задържане без обстоятелствата да са го налагали. Присъдено е справедливо обезщетение . С определение №629 от 02.06.2015г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за обезщетяването на неимуществени вреди ,причинени от незаконно обвинение в хипотеза на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ , по справедливост По въпроса, обусловил допускане на решението до касационно обжалване , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното: Когато изгражда собствен решаващ извод за справедлив размер на обезщетение по критерия на чл. 52 ЗЗД и за да формира законосъобразно изводи за конкретното проявление на претендираните вреди , съдът изследва причинната връзка и съпоставя относимите обстоятелства ,очертани в ППВС № 4/1968г , без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други ,а при определяне на обезщетението по размер винаги да държи сметка за обществения критерии за справедливост. По касационната жалба. Въззивно решение №29 от 05.01.2015г по в. гр.дело № 2962/2014г. на Пловдивски окръжен съд е в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда да прецени кръга обстоятелства при определяне на обезщетението по справедливост. При обезщетяване на вредата от незаконно обвинение се обезщетява и вредата от процесуално законно взета мярка за неотклонение задържане под стража или от предварително задържане, ако то е във връзка с конкретното обвинение. Въззивният съд е определил общо обезщетение от 7 000 лева от незаконното обвинение с наложена мярка за неотклонение подписка и упражнено 24-часово задържане от разследващите органи , след както в дома на ищеца са били установени и иззети, макар и не по законоустановения ред , цигари без бандерол. Вредите от задържането се обезщетяват в хипотезата на чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ при пряко насочено към обвиняемия разследване, представляващо обвинение по смисъла на чл.6 ал.1 от ЕКПЧОС и преди лицето да е привлечено като обвиняем за конкретно престъпление с акт на Прокуратурата. В случая има основание за обезщетяването и на тази вреда , както правилно е преценил въззивния съд. Правилна е и преценката на този на този съд , че със своите действия в хода на разследването ищецът не е допринесъл в никаква степен за вредоносния резултат от обвинението в престъпление по чл.234 ал.1 НК, повдигнато срещу него за това, че на 06.11.2012г е държал акцизни стоки без бандерол. В магазина на ищеца Ш. Д. в [населено място] е била извършена проверка от органи на РПУ Адсеновград по сигнал ,че там се продават акцизни стоки- цигари без бандерол , което не е било установено. Присътващият при проверката Д. е заявил на проверяващия инспектор ,видно от показанията на същия, че не държи в магазина цигари без бандерол ,те са в дома му на първия етаж над магазина и не ги продава ,същите са за лична консумация на сина му и жена му.Ищецът е завел разследващите в дома си и е показал на полицейските служители къде са тези цигари- 40 кутии марка „Д.”и 160 кутии марка„Дива слимс”,но с тези действия не е станал причина при действията на разследващите органи ,съответно при протоколирането им, да се допуснат закононарушенията,преценени от съда като опорочаващи годността на доказателствата. В съставения „протокол за доброволно предаване” с дата 06.11.2012г, освен невярното обстоятелство къде и по какъв начин се предават вещите , са отразени и пояснения на ищеца,които са преценени при предявяване на обвинението като несъставомерни, но по отношение на които Прокуратурата поддържа в настоящия процес основанието по чл. 5 ал.1 ЗОДОВ. Привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.234 ал.1 НК за това че на 06.11.2012г е държал акцизни стоки без бандерол , Д. е дал обяснение, че бил закупил цигарите от непознато момче,те са както негови ,така и на семейството му-цигарите с марка „Д.” са за негова употреба,другите са за сина му Д. и съпругата му С..Обвиняемият не се е признал за виновен.С внесения обвинителен акт Прокуратурата е вменила на ищеца деянието,че държи цигари без бандерол на датата 06.11.2012г.С присъда №25 от 21.05.2013г на РС Асеновград ищецът е признат за невинен , изтъкнато е несъбирането на веществените доказателства по установения ред - на първо място чрез т.нар „протокол за доброволно предаване”, съдържащ неверни обстоятелства , на следващо място чрез протокола за оглед в дома на ищеца като съставен в нарушение на законови изисквания , а също и поради това , че държавното обвинение не е доказало фактически деянието ищецът да е държател на намерените вещи към датата 06.11.2012г. При горните обстоятелства, част от твърденията на обвиняемия са дали законен повод за провеждане на насочено срещу него разследване в извършване на престъпление, но те не представляват подвеждащи самопризнания, не са и причина за конкретните незаконосъобразни действия на разследващите при изземване на стоките без бандерол и при обезпечаването на доказателства във връзка с обвинението.Ищецът не се е набедил сам. С нито едно свое твърдение за факт , или свое действие, той не е съпричинил именно така повдигнатото обвинение, което е незаконно предвид постановената оправдателна присъда. Пред съда на две инстанции Прокуратурата е поддържала обвинението и е пледирала за налагане на налагане наказание лишаване от свобода в рамките на минимума от 1 година,предвиден за това престъпление ,при отлагане изтърпяването му на основание чл. 66 ал.1 НК ,както и за налагане на глоба от 1752 лв , трикратния размер на вещите. Ето защо ответната прокуратура следва да понесе отговорност за вредите от обвинението, като в тази връзка следва да се обезщетят и вредите от действията на разследващите органи. При определянето им следва да се отчете, че ищецът не е бил осъждан ,ползвал се е с добро име в обществото, а обвинението, в.т.ч задържането му от полицейските органи е накърнило тази представа, тъй като е станало достояние на негови близки и познати,съседи и клиенти на магазина. Същевременно засегнати са права и неимуществени блага на личността, но в степен, която не предполага извод да по- интензивно увреждане извън обичайно свързваните с положението на обвиняем терзания и безпокойства , довели до промяна в поведението . Емоционалното свидетелство на съпругата на ищеца С. Д., че хората вече ги гледат с лошо око и ги одумват , че някои съседи вече не ги поздравяват , като макар да знаят че ищеца е оправдан, се разпространяват и слухове (св. Г. И.) ,че доставчици на магазина вече не искат да работят с тях на консигнация, макар свидетелката Д. да не знае защо, т.е по каква причина , сочат да са понесени неизбежно следващите при конкретните обстоятелства вредни последици от разследването и обвинението. За конкретиката на понесените в тази връзка вреди е от значение и риска от налагане на наказание лишаване от свобода и глоба , имало е и наложено обезпечение върху имущество на подсъдимия.От друга страна,предвид степента на обществено злепоставяне следва да се прецени факта ,че обвинението не е за тежко престъпление , наказателното производство е приключило в кратък срок, целият период на наказателно преследване е от 06.11.2012г до 23.10.2013г като ищецът е бил оправдан още на първа съдебна инстанция. Взетата мярка за неотклонение е най- леката, търпяна е за срок от шест месеца . Негативният ефект на незаконното обвинение в случая е рефлектирал и върху социалното обкръжение на ищеца , който е имал добро обществено и социално положение .Обвинението накърнява доброто му име , на което той и семейството му е разчитало , за да развива успешно търговския си обект- малък магазин в [населено място] и да обслужва съгражданите си със стоки услуги. Определни отрицателни реакции в социалното обкръжение обаче са били обусловени от други отношения, поводи и фактори. Злепоставянето е в по-интензивна степен с оглед упражняваната от ищеца и семейството му дейност, но търпените в тази връзка вреди, без да се подценяват, обективно не са от естество да доведат до загуба на социален и професионален статус. Конкретната проявна форма на вредата, изразила се в накърняване на доброто име и съпътстващите я страдания и огорчения за ищеца от това , на което е бил подложен,не обосновават определения от въззивния съд размер на обезщетението до пълния предявен размер на иска.Неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като въззивният съд не е изтъкнал кое е съображението обезщетение да се присъди в този размер . При степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права, изхождайки от обществения критерий за справедливост предвид съществуващите в страната обществено- икономически условия за живот , в конкретния случай следва да се определи размер на обезщетение от 4000 лева. . Поради изложеното по- горе , оплакванията в касационната жалба на Прокуратурата на РБ за неправилно присъдено от въззивния съд обезщетение поради завишаването му , т. е в частта, с която искът е уважен над размера на сумата 4 000 лева, са частично основателни Неоснователни са доводите ,че на основание чл. 5 ал.1 ЗОДОВ и изключване на някои вреди от кръга подлежащи на обезщетяване , обезщетението следва да се редуцира на 1000 лева . Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението,в една част решението на Пловдивски окръжен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да се отхвърли за разликата над сумата от 4 000 лева , със законните последици. Лихва е присъдена от момента на прекратяване на наказателното преследване,в случая от датата 23.10.2013г. и се дължи върху главница от 4000 лева. Претендираното от ищеца по-високо обезщетение е прекомерно, поради това следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до размера на присъдените от въззивния съд 7 000 лева ,със законните последици .На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора ,поради това към настоящето дело е присъдинено и ч. гр.д № 1901/2015г ІІІ г.о на ВКС, образувано по жалба на Прокуратурата на РБ в частта за разноските. Установените разноски на ищеца са 1510 лв за първа инстанция ,1505 лв за въззивна инстанция и 1000 лв за настоящата инстанция ,възнаграждение за един адвокат.Разноските са поискани своевременно, приложен е и списък.По съразмерност, съобразно уважената част от иска и съгласно правилото на чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски на ищеца в размер на 2294 лева за всички съдебни инстанции , а не само за инстанцията , пред която спорът е висящ, както поддържа Прокуратурата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №29 от 05.01.2015г по в. гр.дело № 2962/2014г. на Пловдивски окръжен съд , допълнено в частта за разноските с определение № 326 от 03.02.2015г ,в частта ,с която Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] е осъдена да заплати на Ш. М. Д. от [населено място] [улица] разликата над сумата от 4 000 лева, до размера на сумата 7 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, както и в частта за разноските и вместо това постановява : ОТХВЪРЛЯ ИСКА , предявен от Ш. М. Д. от [населено място] [улица] срещу Прокуратурата на РБ ,гр. София [улица] за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.234 ал.1 НК за което е оправдан с влязла в сила присъда , В ЧАСТТА за разликата над сумата 4 000 лева , до пълния предявен размер на иска от 7 000 лева . ПОТВЪРЖДАВА решение №29 от 05.01.2015г по в. гр.дело № 2962/2014г. на Пловдивски окръжен съд в останалата обжалвана част . ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Ш. М. Д. от [населено място] [улица] сумата 2294 лева разноски за всички съдебни инстанции Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: