Ключови фрази
Прекъсване или замяна на наказание * неоснователност на искане за възобновяване * недопустимо искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 546

София, 20 май 2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и тринадесета година и в състав:

Председател: Иван М.Недев
Членове: Пламен Томов
Пламен Петков

при секретар Даниела Околийска ........................ и с участието
на прокурора Искра Чобанова ...............изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно
дело № 2046/2013 год.
Производството е по Глава ХХХІІІ от НПК – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Н. З. К. за възобновяване на нчд № 91/2011г. на ОС – Смолян на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по съображения, че осъждането му е задочно, без да е надлежно призоваван за явяване пред съда в производството по нчд № 91/2011г. на ОС – Смолян. В искането си осъденият сочи кумулативно като основание за възобновяване на наказателното дело и чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Искането на осъдения се поддържа в съдебно заседание от преупълномощения защитник.
Искат да се отмени влязлото в сила определение № 4 от 10.I.2012 г. по нчд № 91/2011г. на ОС – Смолян и делото да се върне за ново разглеждане.
Прокурорът е на становище искането да остане без уважение като процесуално недопустимо в частта по чл. 423, ал. 1 от НПК и като неоснователно в частта по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
След преценка становищата на страните и като взе предвид и материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С присъда № 211 от 24.IX.2010 г. по нохд № 324/2010 г. на РС – С. Н. З. К. е признат за виновен в това, че на 19.I.2010 г., около 19:20 часа като затворник е избягал от затворническо общежитие „Смолян” към Затвора в [населено място] – престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК е осъден на „пробация” като замяна на предвиденото в чл. 297, ал. 1 от НК наказание „лишаване от свобода” до три години. Съдът е определил с присъдата и пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК.
С влязло в сила на 18.І.2012 г. определение № 4 от 10.I.2012 г. по нчд № 91/2011г. на ОС – Смолян е заменен остатъка от наложеното на осъдения Н. З. К. с присъда № 211 от 24.09.2010 г. по нохд № 324/2010 г. на РС – Смолян наказание „пробация” с „лишаване от свобода” за срок от четири месеца и девет дни, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим на основание чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНС.
Съдебното производство е проведено в отсъствие на К. на основание чл. 452, ал. 2 във вр. с чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, поради ненамирането му на посочения лично от него адрес при връчване на призовката за първото съдебно заседание и неуведомяване за промяна. Видно от материалите по нчд № 91/2011г. на ОС – Смолян са положени всички процесуални усилия, за да може да бъде осигурено участието на осъдения в наказателното производство. Поведението на осъдения сочи на укриване от съда и възпрепятстване на съдебното преследване, което ВКС оценя като отказ от упражняване на правата по чл. 55 от НПК. В тази връзка трябва да бъде посочено и това, че осъденият е представляван в производството от упълномощен отпреди от него защитник като това в допълнителна степен е свидетелство за достатъчната защита на неговите процесуални права.
С оглед изложеното ВКС, І-во н.о. в настоящия състав приема, че в случая не е налице хипотезата по чл. 423, ал. 1 от НПК, защото осъдения се е укрил след като е бил надлежно призован за първото съдебно заседание и е посочил неверен адрес за призоваване, за да попречи на нормалното развитие на наказателния процес. Това изключва и възможността осъденият Н. З. К. да се ползва от срока по чл. 421, ал. 3, изр. 2-ро от НПК. Осъденото лице, чието неучастие в наказателното производство не е основание за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК, може да атакува на основание чл. 419, ал. 1 във вр. с чл. 341, ал. 1 във вр. с чл. 452, ал. 1 от НПК влязлото в сила определение по общия ред на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1-во от НПК – шест месеца от влизането му в сила, който изтича на 18.VII.2012 г. Направеното искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е подадено по поща на 11.IX.2013 г., видно от клеймото на плика, т.е. извън срока и е процесуално недопустимо, поради което изложените доводи в него не следва да бъдат обсъждани по същество.
Поради тези съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК и по аргумент за противното на чл. 425, ал.1 от НПК съдът
Р Е Ш И:

Оставя без уважение искането на осъдения Н. З. К. за възобновяване на нчд № 91/2011г. на ОС – Смолян на основание чл. 423, ал. 1 от НПК.
Оставя без разглеждане искането на осъдения Н. З. К. за възобновяване на нчд № 91/2011г. на ОС – Смолян на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и прекратява настоящото производство в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: