Р Е Ш Е Н И Е № 346/2013 гр. София 15.04.2014 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 14 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 2598 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Ж. Т. Ф. срещу решение № 2753/23.04.2012 г. по гр.дело № 3881/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 24.01.2012 г. по гр.дело № 31401/2011 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Н. о. и. искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № 758/30.05.2011 г. на Подуправителя на НОИ за незаконно и неговата отмяна по чл.344,ал.1,т.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен директор на ГД”Човешки ресурси, обществени поръчки, инвестиционна политика и административно-стопанска дейност”, по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 15 958.70 лв. обезщетение за оставане без работа за периода 31.05.2011 г. до 24.11.2011 г. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове. Счита, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд неправилно се е позовал на ТР № 4/2004 г. на ВА С, че подходът на СГС по същество не съответства на правната и житейска логика, че съзнателно са смесени две отделни и различни по съдържание понятие – „административен орган” и „представител на работодателя” по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ, че разпоредбите на чл.37,ал.3 КСО предвиждат отсъствие на Управителя, а не неговата липса. В съдебно заседание, чрез адв. С. са поддържат доводи, че съобразно разпоредбите на КСО и чл.37,ал.3 от същия кодекс Управителят на НОИ има представителна власт, че законодателят е имал предвид, че представителната власт на управителя е непрекъсната и не следва да се смесват правомощията на управител и подуправител. С оглед на това жалбоподателят счита, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно. Ответникът по жалбата Н. о. и., чрез гл.юрисконсулт Г. Н. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Поддържа, че в случая е налице законова разпоредба – чл.37,ал.3 КСО според която подуправителя може да изпълнява функциите на управител в случаите, в които той отсъства или не е избран такъв, че е без значение обстоятелството, че липсва изрична заповед, с която да са делегирани правомощия на подуправителя на НОИ, според които същият да може да сключва/прекратява трудови правоотношения със служителите на НОИ. С определение № 885/08.07.2013 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси – 1. за възможността подуправителя на НОИ да изпълнява функциите на управител на НОИ в период от време, през който управителя е освободен с решение на НОИ и не е избран нов управител и включва ли се в правомощията на подуправителя на НОИ правомощието от компетентността на управителя да прекратява трудови договори, 2. има ли от правна гледна точка разлика между отсъстващ по болест, отпуск, командировка и др. управител на НОИ и хипотезата, при която за определен период от време НОИ няма управител, тъй като същият е освободен с решение на Народното събрание и не е избран друг управител. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ. От фактическа страна е прието, че жалбоподателят-ищец Ж. Ф. е заемал длъжността Главен директор на ГД”Човешки ресурси, обществени поръчки, инвестиционна политика и административно-стопанска дейност” в НОИ. Със заповед № 758/30.05.2011 г. на Подуправителя на НОИ В. К.-Н. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн.чл.328,ал.1,т.10 КТ, считано от 31.05.2011 г. Прието е за безспорно по делото, че с решение на Народното събрание от 18.05.2011 г. , обнародвано в Д.в.бр. 39/20.05.2011 г. на осн.чл.84,т.8 и чл.86,ал.1 от Конституцията на РБългария и чл.37,ал.4 КСО Х. М. е освободена от заеманата от нея длъжност Управител на НОИ. По твърденията за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор, поради липса на правомощия на подуправителя на НОИ да прекрати трудовото правоотношение, след като управителят е освободен с решение на Народното събрание съдът е тълкувал разпоредбите на чл.37,ал.3 КСО. Приел, е че в тази разпоредба е предвидено делегиране на правомощия от компетентността на управителя на НОИ на подуправителя, че в разпоредбата е намерила израз идеята на законодателя за непрекъснато функциониране на НОИ. Според въззивния съд отсъствието на управителя не следва да се разбира само като физическо отсъствие за определен период от време поради болест, отпуск, служебна заетост извън страната и др. Прието е, че отсъствието на управителя на НОИ може да се дължи на причини, които нямат временен характер, като смърт или подаване на оставка. Според съда, за да не се възпрепятства функционирането на институция, осъществяваща важни обществени функции, каквато е НОИ законодателят е предвидил функциите на управителя да се изпълняват от подуправителя до избирането на нов управител от Народното събрание. Съдът е приел, че функционалната компетентност на подуправителя по чл.37,ал.3, изречение първо произтича от закона при настъпване на факта на отсъствие на управителя по причина, която може да има временен или непреодолим характер. С оглед на това е направен извода, че разпоредбата на чл.37,ал.3 КСО намира приложение и в случаите, когато управителят на НОИ е освободен с решение на НС. При тези съображения съдът е извел решаващия извод, че прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е извършено от компетентен орган – подуправителя на НОИ и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е неоснователен. С оглед неоснователността на този иск съдът е приел за неоснователни и акцесорните искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа за времето от 31.05.2011 г. до 24.11.2011 г. за сумата 21 309 лв. По първия правен въпрос: Съгласно разпоредбите на чл. 37, ал.1 КСО Управителят и подуправителят на Н. о. и. се избират от Народното събрание за срок от четири години. В ал.2-ра на чл.37 КСО общо са регламентирани представителните функции на управителя на НОИ, както и тези по организиране и ръководство на дейността на института. Според текста на чл.37,ал.2 КСО управителят на Н. о. и. действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина. Подробна регламентация на функциите на управителя на НОИ законодателят е дал в разпоредбите на чл.37,ал.5 от т.1-ва до т.10-та. Една от тях е тази на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение – чл.37,ал.5,т.10,б.”б”. Последният текст е в сила от 01.07.2012 г. Според чл.37,ал.3,пр.1-во КСО при отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя, а според пр.2-ро подуправителят може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя. Граматическото, логическо и систематично тълкуване на текста на чл.37,ал.3,пр.1-во КСО налага извода, че делегирането –т.е. възможността функциите на управителя на НОИ да се упражняват от подуправителя настъпва по силата на закона, но само при наличие на факта - отсъствие на управителя. В допълнителните разпоредби на КСО и в подзаконовата уредба законодателят не е дал определение на понятието отсъствие. Настоящият съдебен състав намира, че под понятието отсъствие на управителя на НОИ по смисъла на чл.37,ал.3 КСО следва да се разбира физическо отсъствие, неявяване, неидване, поради наличие на обстоятелства, с оглед на които не може да упражнява функциите за определен период от време, например заболяване, отпуск и др. Посочените обстоятелства са с временен характер. В обхвата на понятието отсъствие на управителя на НОИ следва да се включи и отсъствие, неявяване и поради обстоятелства, които не са с временен характер – например смърт или освобождаване с решение на Народното събрание. Съдът намира, че това е смисълът на посочената правна норма, тъй като целта на законодателя е да се осигури непрекъснатост на функционирането на НОИ, като обществено значима институция с много важни обществени функции. Като взема предвид изложеното в отговор на поставения правен въпрос съдът намира, че подуправителя на НОИ изпълнява, предвидените в КСО функции на управител на НОИ по силата на закона – чл.37,ал.3,пр.1-во КСО в период от време, през който управителя е освободен с решение на Народното събрание, включително и поради подадена оставка и не е избран нов управител. При тази хипотеза в правомощията на подуправителя на НОИ се включва и правомощието от компетентността на управителя да прекратява трудови договори. По втория правен въпрос: По вторият правен въпрос съдът намира, че от правна гледна точка относно възможността подуправителя да изпълнява функциите на управителя на НОИ е налице разлика между отсъстващ по болест, отпуск, командировка и др. управител и хипотезата, при която за определен период от време НОИ няма управител, тъй като същият е освободен с решение на Народното събрание. Разликата е в наличието на обстоятелства с временен характер в първата хипотеза и в наличие на обстоятелства които не са с временен характер и са непреодолими при втората хипотеза. При отсъствие на управителя на НОИ по болест, отпуск, командировка и др. – т.е. отсъствие, поради наличие на обстоятелства с временен характер законодателят е предвидил две възможности, за да се осигури непрекъснато действие на НОИ – 1. подуправителят на НОИ да изпълнява функциите на управителя, предвидени в КСО – чл.37,ал.3,пр.1-во и 2. подуправителят да изпълнява конкретни функции, които са му възложени от управителя – чл.37,ал.3,пр.2-ро. При отсъствие на управителя по смисъла на даденото по-горе тълкуване, а именно и в случаите, когато неявяването е поради обстоятелства, които не са с временен характер – смърт, или решение на Народното събрание, с което е освободен от длъжност, предвидените в КСО функции на управителя се изпълняват от подуправителя – чл.37,ал.3,пр.1-во. Като взема предвид разрешението на правните въпроси съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат правилно. Фактическите изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил. Правилно е установено, че жалбоподателят Ж. Ф. е заемал длъжността Главен директор на ГД”Човешки ресурси, обществени поръчки, инвестиционна политика и административно-стопанска дейност” в НОИ и със заповед № 758/30.05.2011 г. на Подуправителя на НОИ В. К.-Н. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.10 КТ, считано от 31.05.2011 г. С решение на Народното събрание от 18.05.2011 г., обнародвано в Д.в.бр.39/20.05.2011 г. на осн.чл.84,т.8 и чл.86,ал.1 от Конституцията на РБългария и чл.37,ал.4 КСО Х. М. е освободена от заеманата длъжност управител на НОИ. С оглед даденото разрешение на правните въпроси съдът намира за правилни изводите на въззивния съд, че в хипотеза като настоящата в правомощията на подуправителя на НОИ е да прекрати трудовия договор на жалбоподателя-ищец. Както вече се посочи по-горе в обхвата на понятието отсъствие на управителя на НОИ по смисъла на чл.37,ал.3 КСО се включва и отсъствието, неявяването, неидването, поради наличие на обстоятелства, които не са с временен характер. В случая е установено наличието на отсъствие на управителя на НОИ, поради обстоятелство, което е непреодолимо. Същият е освободен с решение на Народното събрание, поради подадена оставка – чл.37,ал.4,пр.5-то. Възможността подуправителя на НОИ да осъществява функциите на управителя при отсъствие произтича по силата на закона – разпоредбите на чл.37,ал.3,пр.1-во КСО и в правомощията на подуправителя са да осъществява функциите на управителя на НОИ, включително и тази на работодател. Следователно трудовият договор на жалбоподателя-ищец Ж. Ф. е прекратен от компетентен орган, какъвто е и извода на съда в обжалваното решение. При тези съображения съдът намира за обосновани изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените искове с пр. осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ,вр.чл.225,ал.1 КТ. Обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Доводите в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила са изцяло неоснователни. Настоящият съдебен състав не споделя становището на жалбоподателя за неправилност на решаващите правни изводи на въззивния съд, поради смесване на две отделни, различни по съдържание понятия – административен орган и представител на работодателя. Разрешението на правните въпроси, изложено по-горе касае функциите на управителя на НОИ, визирани в разпоредбите на КСО – чл.37,ал.2 и ал.5-та, включително и функцията на работодател. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 2753/23.04.2012 г. по гр.дело № 3881/2012 г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: