Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 27.11. 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 30.09.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №2037/2015 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№1101/26.02.2015г.,подадена от И. П. К.,чрез пълномощника му адвокат И. Г. В.,против решение №25/19.01.1015г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№ 521/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №97/20.03.2013г., постановено по гр.д.№773/2012г.по описа на ПРС и вместо него е постановено:НАМАЛЯВА дарението, извършено от Т. Г. К., поч. на 16.10.2011г., в полза на И. П. К., на следния недвижим имот, а именно:. на УПИ І-628 кв.26по рег. план на [населено място], общ.П., с площ от 809 кв.м. заедно с построена в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40кв.м, при граници:югозапад-улица, северозапад-улица, североизток УПИ ІІ-629 и югоизток- УПИ ХVІ-628, описан в НА №77/2008г. на нотариус при ПРС, със сумата от 11813.04лв. /единадесет хиляди осемстотин и тринайсет лв. и 04ст./. и ОСЪЖДА И. П. К. да заплати на Е. Г. К. сумата от 11 813,04 лева./единадесет хиляди осемстотин и тринадесет лв. и 04ст./, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба-02.03.2012г., до изплащането, както и 650.00лв.разноски по делото съгласно списъка за разноски по чл.80 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна. С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че от представените по делото два броя нотариални акта: нотариален акт №116/1999г. се удостоверява, че наследодателката Т. К./поч.16.10.2011г./ е съсобственик с М. Г. М. на земеделски земи, които са на стойност общо 13030.00лв., според заключението на съд.-техническата експертиза от 30.01.2013г. на в.л. Д. Н.,като в посочения документ за собственост не е посочена частта на всеки съсобственик, поради което съдът е приел, че всеки съсобственик притежава по 1/2 ид. част от земеделските земи, а с нот.акт №77/2008г., наследодателката Т. К. дарява на И. К. УПИ от 809кв.м., представляващо парцел І-628 в кв.26 по плана на [населено място], заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, на обща стойност 43 950.00лв., видно от съд.-техническа експертиза на в.л. Д. Н. от 29.10.2012г., определяща пазарна оценка на имота към момента на откриване на наследството -16.10.2011г.Съдът е приел,че при така установеното, наследствената маса по чл.31 ЗН е на стойност 43950.00лв +1/2 от 13030.00лв., което е 50 465.00лв. В тази връзка,съдът е посочил,че запазената част от наследството на Т. К. ,съгл.чл.29 ал.1 от ЗН е 2/3 от имуществото на наследодателя, което е в размер на 33 643.33лв., с която част праводателката няма право да се разпореди и това е частта, която е оставена в наследство на Е. Г. К. и П. Г. К., съгл. у-ние за наследници №001062/31.10.2011г., на стойност 16 821.67лв. на всеки.Съдът е посочил,че само Е. К. е направила искане за възстановяване на накърнената й запазена част, поради което такова може да се допусне по отношение на нея, но не може да ползва останалите наследници,като съгласно чл.30 ЗН наследник с накърнена запазена част може да иска намаляване на дарственото разпореждане до размера, необходим за допълване на нейната запазена част. Съдът е отчел,че E. К. получава 3257.50лв съгл.чл.5 ал.1 ЗН и следователно нейната накърнена запазена част е 13 564.17лв. и поради накърняване на запазената част на последната, дарственото разпореждане, направено с НА №77/2008г. следва да се намали с 13564.15/50465 идеални части, където числителят е запазената част на ищцата, а знаменателят е наследствената маса, изчислена по реда на чл.31 ЗН.В резултат на това, съдът е стигнал до извода,че посоченото дарение от 43 950.00лв. трябва да бъде намалено с 11813.04лв., с която сума е накърнена запазената част на Е. К. и тази сума следва да се възстанови от И. П. К.. По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване: С определение №253 от 18.06.2015г.,постановено по делото ,касационно обжалване на въззивното решение е допуснато,на основание член 280,ал.1,т.1 ГПК, в частта му,с която е присъдена законна лихва върху сумата от 11 813,04 лева,считано от датата на подаване на исковата молба-02.03.2012г.,по обуславящия изхода на делото правен въпрос:”Дължи ли се законна лихва и от кой момент върху сумата за възстановяване на запазена част по чл.36,ал.2 ЗН?” Съгласно възприетото в задължителната практика на ВКС/Решение №166/11.07.2014г. по гр.д.№7030/2013г. по описа на ВКС,ІІІ го /,лихвата,която се дължи по паричното притезание по чл.36,ал.1 ЗН е законна,което притезание възниква,когато решението породи правни последици/сила на присъдено нещо/ или това е датата,на която законът предвижда,че решението е влязло в законна сила,поради което е неоснователна всяка претенция за присъждане на лихва върху последното за период,предхождащ влизането на решението в сила.След като разпоредбата на чл.36 ЗН прави възможно съдебното решение,което признава правото на запазена част и провежда нейното възстановяване,да е осъдително и в зависимост от конкретната хипотеза-дължимата сума да е в полза на заветника или надарения или в полза на лицето с право на запазена част,то в тези случаи влязлото в сила решение е източник на парично притезание.Поради това и преди да е възникнало главното вземане не възниква вземането за лихва,което има акцесорен характер. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на правния въпрос,въззивното решение в частта му,с която е присъдена законна лихва върху посочената в решението сума,считано от подаване на исковата молба е неправилно. Въззивният съд,с постановеното решение е приел,че следва да се намали дарението,извършено от Т. К. К.-поч. на 16.10.2011г.,в полза на И. П. К. на описания в решението недвижим имот,със сумата от 11813,04 лева,с която е накърнена запазената част на Е. Г. К.,която сума следва да се възстанови от И. П. К..Със същото решение последният е осъден да заплати горепосочената сума на Е. К.,ведно със законната лихва,за която е посочено че се дължи от подаване на исковата молба-02.03.2012г. до изплащането й.След като задължението по член 36,ал.1 ЗН има за източник влязлото в сила съдено решение,незаконосъбразно е присъждането на лихва за предишен период,предхождащ влизането на решението в сила,тъй като по силата на последното възниква главното вземане.Следователно,присъдената законна лихва в този случай,се дължи от датата,на която законът предвижда,че решението е влязло в законна сила.Съгласно предвиденото в член 296 т.3 ГПК,в настоящия случай, законната лихва се дължи от датата на постановеното определение по делото,с което не допуска касационно обжалване на въззивното решение,в частта му,с която се намалява дарението и се присъжда сумата от 11 813 лева,т.е от който момент е възникнало главното вземане. С оглед гореизложеното по реда на член 293,ал.1 ГПК,обжалваното решение в частта,с която е присъдена законната лихва върху сумата от 11 813,04 лева,считано от подаване на исковата молба-02.03.2012г. следва да бъде отменено и същата да се присъди считано от датата на влизане на въззивното решение в сила,в посочената част ,съгласно постановеното определение №253 от 18.06.2015г. по делото, по реда на член 288 ГПК,а именно считано от 18.06.2015г. При този изход на спора на И. П. К. следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева,съгласно приложения списък по чл.80 ГПК,представляващи адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие №04265/17.09.2015г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №25/19.01.2015г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№521/2014г. по описа на същия съд,в частта му,с която е осъден И. П. К. за заплати на Е. Г. К. законна лихва върху сумата от 11 813,04 лева,считано от подаване на исковата молба-02.03.2012г. до изплащането и вместо него постановява: ОСЪЖДА И. П. К. да заплати на Е. Г. К. законна лихва върху сумата от 11 813,04 лева,считано от влизане на решението в сила-18.06.2015г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Е. Г. К. да заплати на И. П. К. сумата от 600 лева/шестотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: