4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 48 гр. София, 28.01.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч.т.д. N 2486 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Г. Иванова против определение № 2280/20.08.2021г. по ч.гр.д. № 2215/2021г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено разпореждане № 273321/12.05.2021 г. по гр.д. № 6204/2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено, като са й възложени разноските по делото. С жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторката счита, че неправилно съдът е приел, че с определението от 01.04.2021г. на ищцата са указани последиците по чл.129, л.3 ГПК от неизпълнение на указанията на съда, тъй като тези последици са били записани само в обявлението на таблото на съда, което не е самостоятелен съдебен акт и не може да съдържа реквизити, извън тези на обявявания с него съдебен акт. Също така сочи, че в атакуваното определение не са обсъдени оплакванията, че за насроченото за 01.04.2021 г. съдебно заседание ищцата не е била редовно призована. Същевременно, апелативният състав в противоречие с горевъзприетото в същото определение, е счел, че ищцата е научила за конституирането си като страна по делото на 11.06.2021г. Поради изложеното се иска отмяна на въззивното определение и потвърденото с него разпореждане и връщане на делото на друг състав на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателката претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания акт, въззивният състав е приел следното: Пред Софийски градски съд е образувано производство въз основа на искова молба, подадена от А. В. И. против „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ С Определение от 25.11.2020 г. е била конституирана като наследник на починалия в хода на производството ищец - Л. Г. Иванова.На 22.12.2020г. е изпратено съобщение до конституираната по делото ищца Л. Иванова, на установения адрес чрез Националната база данни население, но същото се е върнало в цялост. На проведено на 04.02.2021 г. заседание, съдът не е дал ход на делото, като е разпоредил ищцата повторно да се призове от установения по делото адрес, но призовката отново е върната в цялост. Съгласно протоколно определение от 01.04.2021г. на СГС е изготвено обявление по чл. 129, ал. 2, изр. посл. ГПК до Л. Г. Иванова, с което същата се уведомява, че гр. д. № 6204/2019г. е оставено без движение, като й са дадени указания в едноседмичен срок от поставяне на обявлението в СГС да посочи актуален адрес за призоваване. Обявлението е поставено на таблото на 05.04.2021г. и е свалено на 13.04.2021г. С разпореждане № 273321/12.05.2021 г. съставът на СГС, след като е извършил преценка, че в едноседмичния срок не е представен актуален адрес за призоваване на ищцата, както и че не са изпълнени указанията, дадени с определението от 01.04.2021г., е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. За постановяването на това разпореждане е изготвено обявление, поставено на таблото в СГС на 17.05.2021г. и е свалено на 26.05.2021г. Въззивният състав е приел, че при тези данни процесното разпореждане е надлежно връчено по реда на чл.129, ал.2 ГПК на конституираната по делото като ищца жалбоподателка, който урежда връчването на съобщения на ищцовата страна. Намерил е за неоснователни възраженията в жалбата, че в протоколното определение не са указани последиците от неговото неизпълнение, тъй като в приложеното към делото обявление по чл. 129, ал. 2, изр. посл. ГПК до ищцата, след указанията, които са и дадени, е разписано, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. След като е констатирал, че този срок не е спазен и дадените указания не са изпълнени, въззивната инстанция е счела за правилно разпореждането на първоинсатнционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Решаващият състав изрично е изложил и мотиви, че подадената частна въззивна жалба от Л. Иванова срещу прекратителното разпореждане е редовна с оглед доверие изложеното в нея твърдение, че същата е научила за конституирането й като ищец по делото на 11.06.2021г. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2, предл. последно ГПК. Жалбоподателката твърди, че съдът се е произнесъл по следния правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „1/ За да се приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК за залепване на уведомление, трябва ли връчителят да е потърсил страната в рамките на един пълен месец?“ Жалбоподателката се позовава на наличие на противоречие на акта с определение № 284/21.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2273/2016 г. на IV г.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК – поради недопустимост на въззивното определение, за което основание ВКС следи служебно, тъй като актът е постановен по недопустима частна въззивна жалба, подадена извън законоустановения за това преклузивен срок. В случая жалбоподателката е придобила качеството на главна страна в процеса – на ищца, въз основа на осъществило се универсално правоприемство по чл.227 ГПК с оглед смъртта на нейния наследодател по време на висящност на исково производство, образувано по заведена от последния искова молба по чл.208 КЗ /отм./. Процесуалното правоприемство настъпва със смъртта на наследодателя й по време на процеса по силата на закона като определението по чл.227 ГПК има само констативно, но не и контитутивно действие. Жалбоподателката в качеството й на ищца е призовавана за две открити съдебни заседания на установения от първоинстанционния съд постоянен и настоящ адрес - [улица]. За първото заседание призовката е върната на 10.01.2021г. от адреса с обозначение от връчителя, че „къщата е необитаема, което е видно и при оглед, няма звънец, като съседите не съобщават връзка с роднина или друга информация“. За второто съдебно заседание връчителят е посочил в призовката, че „адресът е посетен на 16.02, 27.02, 08.03 и 15.03.2021г.; лицето не е намерено, нито роднина; няма врата на къщата и няма звънец“. Сведението от съседката Ю. от № 36, че лицето е починало в САЩ е счетено от съда за невярно предвид липсата на данни за това в НБДН. С оглед данните за необитаване на постоянния и настоящ адрес от ищцата, съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на същата да посочи адрес за призоваване в едномесечен срок от уведомяването, извършено по реда на чл.129, ал.2, изр. последно ГПК - чрез поставяне на обявление в продължение на една седмица на таблото на съда, по който ред е извършено и съобщаването на разпореждането на съда за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, поради неизпълнение на указанията на съда в срок (поставено на таблото на 17.05.21г. и свалено от него на 26.05.2021г.). При така констатираните факти неоснователен е доводът на жалбоподателката за нарушение на чл.47, ал.1 ГПК, тъй като, както е посочено и в цитираното от нея определение на ВКС, тази разпоредба намира приложение при връчване на съобщения по отношение на ответника, третите лица помагачи, свидетелите и вещите лица, но не и на ищеца. В конкретния случая не намира приложение и способа по чл.41, ал.2 ГПК, тъй като не са налице изискуемите за това предпоставки - лицето да има посочен по делото адрес или адрес, на който веднъж му е връчено съобщение. При установена необитаемост на постоянния и настоящ адрес на ищцата за периода от 10.01.2021г. до 15.03.2021г., при липса на посочен от нея адрес по делото и на адрес, на който преди да е била призовавана по делото, правилно първоинстанционният съд при съобщаване на преграждащото делото разпореждане е приложил нормата на чл.129, ал.2, изр. 2-ро ГПК, предвиждаща, че когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. Неправилно въззивният съд е счел частната жалба за подадена в срок с оглед несъобщаване на страната на определението по чл.227 ГПК, приемайки за меродавна относно началния момент на течение на срока за обжалване твърдяната от ищцата дата-11.06.2021г. Както вече се посочи, определението по чл.227 ГПК има само констативно действие, като страната не би могла да бъде и уведомена за него, поради необитаване от същата на регистрирания от нея постоянен и настоящ адрес, поради което и при липса на посочен или известен на съда адрес на ищцата, съобщението за постановеното от първоинстанционния съд преграждащо разпореждане е редовно връчено на страната по реда на чл.129, ал.2, изр.2-ро ГПК. Разпореждането за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото е поставено на таблото на 17.05.2021г., като едноседмичният срок по чл.129, ал.2, изр.2-ро ГПК изтича на 25.05.2021г., поради което от 26.05.2021г. тече едноседмичният срок по чл.275, ал.1 вр. чл.279 ГПК за обжалване на преграждащия акт, който изтича на 02.06.2021г. Частната жалба е подадена на 18.06.2021г., след изтичането на срока по чл.275, ал.1 вр. чл.279 ГПК, поради което е недопустима. Предвид изложеното, въззивното определение следа да бъде допуснато до касационно обжалване и обезсилено като недопустимо, а частната въззивната жалба – върната като просрочена. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2280/20.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 2215/2021г. на Апелативен съд-София. ОБЕЗСИЛВА определение № 2280/20.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2215/2021г. на Апелативен съд-София като недопустимо и ВРЪЩА подадената от Л. Г. Иванова частна въззивна жалба против разпореждане № 273321/12.05.2021г. по гр.д. № 6204/2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата й молба и производството по делото е прекратено. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.