4 Р Е Ш Е Н И Е №. 234 София, 15.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 872/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 335 от 22.04.2009 г. по гр.д.№ 672/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 08.01.2008 г. по т.д.№ 120/2006 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен предявения от [фирма] иск срещу Министерство на земеделието и храните за сумата 13 127.50 лв., представляваща разлика от заплатената цена по договор за приватизация от 02.07.1998 г. и борсовата цена на закупените по него 5 785 дяла от приватизираното дружество. С определение № 504 от 03.08.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението по въпроса от кого следва да се осъществява процесуалното представителство на държавата във връзка със спорове, породени от сделки, в които въз основа на изрично упълномощаване тя е представлявана от министър или министерство – от съответния министър или министерство или следва да се прилагат общите правила на чл.18 ГПК (отм.), респ. чл.31 ГПК, както и за вида на съдебния акт, с който съдът следва да се произнесе, ако се констатира, че ответник по иска е държавата, но е предявен срещу неин представител, който няма право да я представлява процесуално в конкретния спор – с решение по същество, като отхвърли иска или следва да се остави исковата молба без движение до посочване на процесуалния представител на държавата по конкретния правен спор. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения /чл.281, т.3 ГПК/, поради което се иска отмяната му като неправилно. Ответникът по касация Министерство на земеделието и храните не е изразило становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на касатора във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че министерството на земеделието и храните е самостоятелен правен субект и като такъв притежава процесуална легитимация, поради което предявения срещу него иск, квалифициран като такъв по чл.12 ЗЗД е допустим. Същият според съдебният състав е неоснователен, тъй като министерството не е страна по материалното правоотношение, а такъв е министърът му по силата на изрично оправомощаване от Министерския съвет – чл.3, ал.1, т.1 и ал.4 ЗППДОбП (отм.), който определя кой държавен орган следва да осъществи процедурата по приватизация и да представлява държавата при сключване на приватизационния договор. Въззивното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Правната теория и практика са категорични по въпроса, че страните в процеса се определят от ищеца чрез предявения от него иск, като посочва от чие име и срещу кого го предявява. Кой се сочи като страна обаче следва да се извлече не от буквалния текст на молбата, а преди всичко от правоотношението, предмет на иска – чл.98, ал.1, б.”г” ГПК (отм.), аналогичен на чл.127, ал.1, т.4 от сега действащия ГПК. Производството по делото е образувано по иск за сумата 13 127.50 лв., претендирана от купувача по сключен на 02.07.1998 г. с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, сега министерство на земеделието и храните приватизационен договор като разлика между заплатената по него цена и максималната борсова цена на продадените му дялове от приватизираното предприятие. При принципно правилното становище на съда, че при сключването на процесния договор министърът е представлявал държавата по силата на изрично оправомощаване - чл.3 ЗППДОбП (отм.), несъответен на закона е изводът му, че в материалното правоотношение той се явява продавачът по приватизационния договор, а по подразбиране – и надлежният ответник по иска. Държавата като особен, самостоятелен вид субект на частното право се характеризира с универсална и неограничена правосубектност, която се осъществява от органите й чрез изричното им упълномощаване. В частноправните отношения, какъвто е и настоящият случай, качеството на страна по тях придобива държавата, но не и органите й, които по силата на закона имат единствено представителна власт. Следователно, продавач по процесния приватизационен договор е държавата, която е и надлежния ответник по иска. Представителството на държавата в процеса извън уредените хипотези в чл.18 ГПК (отм.), респ. чл.31 от действащия ГПК, се определя от конкретното право, чиято защита е предмет на правния спор. При предявени права срещу държавата като продавач по приватизационен договор, приложение намира разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 ЗППДОбП (отм.). В случая представителството на държавата се осъществява от министъра на земеделието и храните, което следва от законовото му овластяване да прехвърли от нейно име държавна собственост чрез сключване на приватизационни договори, какъвто е и процесния, породил настоящият правен спор. Въззивният съд е следвало да съобрази цитираната законова разпоредба, тъй като при всяко положение на делото съдът служебно следи за надлежното представителство в процеса, в т.ч. и за наличието на законна представителна власт, съгласно чл.25 ГПК (отм.), респ. чл.101 ГПК от 2007 г. След като ищецът е предявил иск за защита на права по сключен от името на държавата приватизационен договор, то и страна по процесуалното правоотношение е държавата. Налице е изискването на закона в процеса тя да бъде представлявана от министъра на земеделието и храните (чл.3, ал.1, т.1 от отм. ЗППДОбП), което процесуално представителство не прави представителят страна по делото и следва да се разграничава от случаите, в които не държавният орган, а оглавяваното от него ведомство е страна по материалното правоотношение, предмет на иска, легитимиращо го като страна и по процесуалното правоотношение. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за разглеждане на спора след конституиране на надлежния представител на държавата в лицето на министъра на настоящето министерство на земеделието и храните. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 335 от 22.04.2009 г. по гр.д.№ 672/2008 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/о.м./ /п/ ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА ВАНЯ АЛЕКСИЕВА по т.д.№ 872/ 2009 год. на ІІ-ро т.о на ВКС: Подписвам настоящето съдебно решение с особено мнение, тъй като считам, че въззивното решение на СГС постановено по т.д.№ 120/2006 год. е правилно и следва да бъде потвърдено. Не споделям изразеното в съобразителната част на същото разбиране, че конкретният посочен от ищеца ответник следва да се извлече не от буквалния текст на исковата молба, в който той е изрично индивидуализиран като страна, а преди всичко от правоотношението, предмет на иска, тъй като го считам за противоречещо както на нормата на чл.98, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./, чийто аналог е чл.127, ал.1, т.2 ГПК, така и на диспозитивното начало - едно от основополагащите начала на гражданското съдопроизводство. Обстоятелството, че процесуалното представителство по отношение на Държавата, в качеството и на самостоятелен вид субект на частното право е уредено в закона по императивен начин, няма за своя пряка правна последица служебното и конституиране като страна в процеса, всякога, когато е налице спор за неизпълнение на приватизационен договор, сключен при условията на чл.3, ал.1, т.1 ЗППДОбП/ отм./, щом с исковата молба като ответна по спора страна е посочен конкретен правен субект, разполагащ със собствена процесуална легитимация. Или, доколкото в разглеждания случай въобще не се поставя въпроса за процесуалното представителство на Държавата, нито от исковата молба следва, че е посочен ненадлежен неин представител, а се касае единствено до липса на изискуема се пасивна материалноправна легитимация по отношение на посочения ответник - самостоятелно ЮЛ, то нормата на чл. 25, ал.1 ГПК / отм./ е неприложима и не може да обоснове постановеният краен правен резултат по делото в касационната инстанция. Старши член на съдебния състав: /ВАНЯ АЛЕКСИЕВА/