Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5 Р Е Ш Е Н И Е № 170 София, 24.07.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1339 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Б. от АК-П., против въззивно решение № 399 от 12.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 421 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменено решение № 4371 от 05.12.2011 г. по гр.д. № 7858/2011 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ гр. състав, в частта, с която С. Д. С. е осъден да заплаща на Р. С. С. от [населено място] месечна издръжка в размер на 600 лв., на основание чл. 144 СК, като е увеличил размера на същата на 1 000 лв. месечно със законните последици. Жалбоподателят навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Ответницата по касационната жалба Р. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. П. от АК-П., я оспорва като неоснователна. Становището си поддържа в съдебно заседание като подробни съображения излага в писмена защита. С определение № 282 от 06.03.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, обусловил изхода на делото, а именно – относно предпоставките по чл. 144 СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си. На поставения материалноправен правен въпрос съдът в настоящия състав дава следният отговор: Според чл.144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер – решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, при дадения отговор на поставения материалноправен въпрос намира жалбата за основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, с което е уважил предявения иск с правно основание чл. 144 СК и е осъдил жалбоподателя да заплаща на пълнолетната си дъщеря, която продължава образованието си в чужбина, месечна издръжка в размер на 1000 лв., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 144 СК, а именно ищцата е пълнолетна и продължава редовното си обучение във висше учебно заведение в чужбина и няма доходи, за да се издържа, а ответникът, който е неин баща, реализира високи доходи от работата си като офталмолог в болницата в [населено място], Португалия – заплата около 3 700 евро месечно, като получава в България и пенсия в размер на 607 лв., поради което за него не би представлявало особено затруднение да заплаща издръжка в този размер. Въззивното решение е частично неправилно. При нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано въззивната инстанция е приела, че дължимата от ответника по исковата молба издръжка на пълнолетната му учаща в чужбина дъщеря, на основание чл. 144 СК следва да бъде в размер на 1000 лв. Неправилно е прието, че доходите на касатора са около 3 700 евро месечно от заплата като офталмолог в болницата в [населено място], Португалия, както и пенсия в размер на 607 лв. и може да заплаща без особени затруднения горепосочената сума. В случая не е отчетено представеното пред въззивната инстанция доказателство – писмо от клиниката в [населено място], Португалия до касатора, че срочният му трудов договор като офталмолог в нея изтича на 01.04.2012 г. и от този ден той вече не упражнява функциите си, което следва да бъде ценено при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Или, след 01.04.2012 г. установените доходи на касатора възлизат месечно на 607, 90 лв. пенсия и 300 лв. наем от недвижим имот, т.е. средномесечният доход на бащата е значително по-нисък от този, който е приет от въззивния съд. Освен това при определяне на месечната издръжка съдът не е отчел здравословното състояние на касатора – страдащ от хипертонична болест и нуждаещ се от средства за лечение и лекарства, както и че издържа възрастната си и болна майка. Като не е отчел тези факти, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на чл. 144 СК като не е съобразил, че за касатора са налице особени затруднения за даването на месечна издръжка в размер на 1 000 лв. При отчитане на горните факти, при определяне на дължимата издръжка от бащата на навършилата пълнолетие и учаща в чужбина негова дъщеря, настоящата инстанция намира, че сумата от 400 лв. месечно би била най-подходяща с оглед елементите на фактическия състав на чл. 144 СК. Съдът намира, че пълнолетното дете има нужда от издръжка като студентка в чужбина – за обучение, учебни пособия, транспорт, храна, облекло и други ежедневни разходи, но възможностите на родителя да заплаща издръжка на детето си, без това да създаде особено затруднение за него по см. на чл. 144 СК, е именно визираната по-горе сума. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2, вр. с ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която касаторът е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка на основание чл. 144 СК, за разликата от 400 лв. до 1 000 лв., и искът в тази част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му уважена част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора не следва да се присъдят разноски по делото, тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2, вр. с ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 399 от 12.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 421 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е изменено решение № 4371 от 05.12.2011 г. по гр.д. № 7858/2011 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ гр. състав, с което С. Д. С. от [населено място] е осъден да заплаща на Р. С. С. от [населено място] месечна издръжка в размер на 600 лв., на основание чл. 144 СК, като е увеличил размера на същата на 1 000 лв. месечно със законните последици и е потвърдено същото решение в останалата му част, за разликата от 400 лв. до 1 000 лв. месечна издръжка, считано от 26.09.2010 г. до завършване на образованието й като редовен студент във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст или до настъпване на друга законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], против С. Д. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 144 СК, за сумата от 600 лв./разликата от 400 лв. до 1 000 лв./ месечна издръжка, считано от 26.09.2010 г. със законните последици ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 399 от 12.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 421 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която С. Д. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], е осъден да заплаща на Р. С. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер на 400/четиристотин/ лева, на основание чл. 144 СК, считано от 26.09.2010 г. до завършване на образованието й като редовен студент във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст или до настъпване на друга законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :