2 2 Р Е Ш Е Н И Е № 289 София, 23.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 4631/2014 година по описа на ВКС, първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Мира Д. Атанасова е поискала да се отмени на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.4 влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 58 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 5704/2013г. Ответниците – собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, намираща се в [населено място], бл.”Р.” 3 вх.Б, [улица] , представлявани от адв. М. Ч. са изразили становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.307 ГПК от 29.10.2014г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: 1. По основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Молителката твърди, че е налице противоречие между решение № 58 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 5704/2013г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение и решението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 32 от 06.03.2014г. по гр.д.№ 6489/2013г. За да се допусне отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК е необходимо в две различни дела, между едни и същи страни и с идентичен предмет да са постановени противоречиви решения. В разглеждания случай това условие не е налице. С решението по гр.д.№ 6489/2013г. на ВКС, първо гражданско отделение е потвърдено решението на Окръжния съд К. № 142 от 12.07.2013г. по гр.д.№ 194/2013г., с което са отменени по предявения от Мира Д. Атанасова Н. иск с правно основание чл. 40 З., взетите решения на проведеното общо събрание на етажната собственост бл.”Р.-3” [населено място] на събранието, проведено на 23.12.2012г. като е прието, че събранието е свикано незаконосъобразно еднолично от председателя на управителния съвет, който не притежава правомощия затова съгласно чл.12 ал.1 т.1 З., вместо от избрания колективен орган на управление – управителния съвет. С решението по гр.д.№ 5704/2013г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Мира Д. Атанасова Н. иск за отмяна на взетите решения от дневния ред на проведеното на 24.11.2012г. общо събрание на собствениците като е прието, че процентът на идеалните части, които притежават собствениците е определен законосъобразно въз основа на данните от регистъра към кадастралната карта и тези в архива на етажната собственост. Следователно макар да са водени между едни и същи страни на едно и също правно основание – чл.40 З. , двете дела не са с идентичен предмет, защото решенията са постановени по искане за отмяна са различни решения на общото събрание на собствениците, което изключва приложението на чл.303 ал.1 т.4 ГПК. 2. По основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Молителката твърди, че е получила справка от [фирма] № 302 от 03.12.2013г. за определените идеални части за всеки самостоятелен обект в етажната собственост съобразно ценообразуването на сградата. Това доказателство не е било представено по делото, но то не е новооткрито по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, защото молителката е могла да се снабди с него и по време на висящността на производството, следователно не е била обективна пречка да бъде представено по делото. Отмяната по чл.303 ал.1 т.1 ГПК не е способ за отстраняване непълнотата на доказателствата, която се дължи на процесуално бездействие на страните. Второто доказателство, което е представено, е Постановление на Районната прокуратура [населено място] от 20.08.2014г., с което е отказано образуване на досъдебно производство по преписка с вх.№ 788/2014г. срещу О. А.. То също не може да служи като основание за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по гр.д.№ 5704/2013г. , защото преценката на прокурора за наличие или отсъствие на престъпление не обвързва гражданския съд. Съгласно чл.300 ГПК задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от престъпното деяние, е само влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По тази причина в чл.303 ал.1 т.2 ГПК е предвидена възможност за отмяна на влязло в сила решение само ако по надлежния ред – с присъда или решение по чл.124 ал.5 ГПК е установена неистинност на документ. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски по представения списък в размер на 600 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Мира Д. Атанасова Н. вх.№ 4537 от 13.06.2014г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 58 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 5704/2013г. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Мира Д. Атанасова Н. да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сградата -вход Б, блок “Р.-3”, находяща се в [населено място], [улица], представлявани от председателя на УС О. Т. А., сумата 600лв./шестстотин лева/ разноски за производството за отмяна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: