5 Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 26 май 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Маринова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1868 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите и техните защитници против решение № 149 от 11.08.2014 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 118/2014 г. В жалбите са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В саморъчно изготвената жалба на подсъдимия М. и допълнителните съображения към нея се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението; за неоснователно отхвърлени доказателствени искания; за нарушение на чл. 116, ал. 1 НПК, тъй като осъждането се основавало единствено на уличаващите обяснения на другия подсъдим, които разкривали противоречия дори с експертните заключения; за необоснованост на възприетите фактически положения, които не отговаряли на доказателствата по делото; за явната несправедливост на определеното наказание доживотен затвор. Направено е искане за отмяна на въззивното решение. В жалбата на защитника са развити и съображения за пропуски на досъдебното производство да се съберат важни доказателства и едностранчиво проведено разследване; за непълен анализ и неправилна оценка на обясненията на подсъдимите; за неустановени по делото време и място на извършеното престъпление, авторство, мотив и користна цел на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимия Л. са изложени твърдения, че съдът е допуснал нарушение на принципите по чл.13 и чл. 14 НПК за разкриване на обективната истина и правилно формиране на вътрешното убеждение; че съдът необосновано е извел фактически положения и недопустимо е използвал хипотези и предположения; че макар да е констатирал неправилно приложение на закона, въззивният съд го е осъдил по недоказано обвинение; че при индивидуализация на наказанието не е съобразил смекчаващи отговорността обстоятелства. Направено е искане за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото на прокурора, или оправдаване по т. 7 на чл. 116, ал. 1 НК. В жалбата на защитника на подсъдимия Л. се твърди, че съдът неоснователно е отхвърлил искания за назначаване на нова съдебно психиатрична и психологическа експертиза, с помощта на която да се установи по несъмнен начин вменяемостта на подсъдимия; че подсъдимият не е участвал в изпълнителното деяние; че определеното наказание доживотен затвор е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а като следващи алтернативи – изменяване на решението при условията на чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК и намаляване на наказанието, включително с приложение на чл. 55 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Р.) на подсъдимия М. поддържа жалбата, акцентирайки върху част от изложените съображения. Защитниците (адв. К. и С. Н. Л.) на подсъдимия Л. настояват жалбите да бъдат уважени. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни, тъй като не са били допуснати нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 10.03.2014 г. на Русенския окръжен съд по н. о. х. д. № 629/2013 г. подсъдимият П. И. М. и подсъдимият Н. Р. Л. са признати за виновни в това, на 25.06.2012 г. в землището на [населено място], Русенска област, в съучастие като съизвършители умишлено да са умъртвили Я. Б. Н., като убийството е извършено с користна цел, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК на подсъдимия М. е наложено наказание доживотен затвор, което да изтърпи при специален режим в затворническо общежитие от закрит тип, а на подсъдимия Л. - наказание от двадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание на подсъдимия М. от една година лишаване от свобода по н. о. х. д. № И-2963/2010 г. по описа на Софийския районен съд. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на Д. Н. И. сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди. Русенският окръжен съд се е разпоредил с веществените доказателства, приложил е чл. 59, ал. 1 НК и в тежест на подсъдимите е възложил разноските по делото. С решение № 149 от 11.08.2014 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 118/2014 г. присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия Н. Р. Л. е увеличено на доживотен затвор и на основание чл. 61, т. 1 ЗИНЗС е определен специален режим. Присъдата е отменена в гражданско осъдителната й част и в частта на дължимите от подсъдимите разноски на Д. Н. И., а жалбата на С. Б. Н. като процесуално недопустима е оставена без разглеждане. Касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ. Те съдържат поредица от критики за едностранчиво и неправилно проведено разследване, осуетило възможността за своевременна проверка за достоверност на част от гласните доказателствени средства. Тези съображения нямат отношение към процесуалната дейност на съда, постановил въззивния съдебен акт, който се обжалва по касационен път. В жалбите са наведени и оплаквания за необоснованост, които също не подлежат на обсъждане, тъй като необосноваността не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Върховният касационен съд многократно е имал повод да подчертае, че не разполага с правомощия да приема различни фактически положения от тези, които е приел съдът по същество, и не може да преоценява доказателствените източници, в т. ч. свидетелските показания и обясненията на подсъдимите. Доводите на жалбоподателите за допуснато съществено процесуално нарушение следва да бъдат възприети. Преимуществена част от тях имат сходно съдържание и се отнасят до двамата подсъдими, което позволява оплакванията да бъдат разгледани заедно. От мотивите на въззивното решение се установява, че Великотърновският апелативен съд е изложил фактите, които първоинстанционният съд е счел за установени, но с нито една дума не е изразил собствена позиция дали приема същите фактически положения. Първоинстанционният съд е приел по делото за доказано, че подсъдимият М. е произвел два изстрела с газов пистолет срещу пострадалия Н.. При анализа на доказателствените материали, въззивният съд е оценил като недостоверни твърденията на подсъдимия Л., че подсъдимият М. е стрелял два пъти, съобразявайки намерената една гилза в барабана на оръжието. Успоредно е приел за възможна и друга версия за развитие на фактическата ситуация - пистолетът да е бил използван еднократно от пострадалия Н.. При тези съображения напълно основателно е възражението, че в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК съдът е боравил с недопустими предположения. В мотивите действително е подчертана важността на последващото използване на пистолета като оръдие за убийството на пострадалия (за нанасяне на удари в областта на главата, довели до черепно-мозъчната травма). Това обаче не е освобождавало съда от задължението да посочи ясно установените по несъмнен начин обстоятелства, които счита, че са предшествали или съпътствали инкриминираното деяние на подсъдимите и са очертавали спецификата на тяхното конкретно поведение. Мотивите на решението създават и противоречия относно фактическите констатации на въззивния съд за целта, преследвана от подсъдимите. Великотърновският апелативен съд единствено е аргументирал, че деянието на подсъдимите представлява грабеж, придружен с убийство по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК, но с диспозитива на решението е потвърдил присъдата, възприемайки по този начин и установената от първоинстанционния съд цел на подсъдимите. В т. 16 от ППВС № 2/57 г. на Върховния съд изрично е изяснено различието между престъплението убийство с користна цел и престъплението грабеж, придружен с убийство. Правната теория, стъпвайки на съдебната практика, е формулирала разликата и по следния начин: в случай на убийство с користна цел, намерението на дееца е да умъртви жертвата, преследвайки имотна облага, която ще настъпи впоследствие, докато при грабежа, придружен с убийство, деецът извършва убийството, за да получи веднага имотна облага, чрез отнемането или запазването на отнетата вещ. В контекста на тези съображения, Великотърновският апелативен съд е дал неясно разрешение на въпрос по същество на делото – каква е била целта на подсъдимите: придобиване на материална изгода след извършване на убийството или получаване на имотната облага в момента на неговото извършване. Допуснатото несъответствие е нарушение, което е рефлектирало и при решаване на въпроса за наказанието. За да увеличи наложеното наказание на подсъдимия Л. Великотърновския апелативен съд е отчел неговия „мотив да извърши замисленото ограбване на Н.”. Тези съображения навеждат на извод, че вътрешното убеждение за увеличаване на наказанието от лишаване от свобода на доживотен затвор в значителна степен е било повлияно от тезата, застъпена от въззивния съд, че всъщност подсъдимите са извършили квалифициран грабеж, но прокурорът е пропуснал да упражни правомощията си по чл. 287 НПК, съответно извършителите не са могли да бъдат осъдени за това престъпление и от първоинстанционния съд (л. 32 от решението). От мотивите не личи въззивният съд да се е занимавал и да е обсъждал наличието на предпоставките за налагане на наказанието доживотен затвор по чл. 38а, ал. 2 НК. В тази насока липсва изобщо заключение, че извършеното престъпление от подсъдимите е изключително тежко по смисъла, който последователно е изяснен в практика на Върховния съд (напр. Решение № 450/97 г. по н. д. № 187/97 г.). Респективно, не са изложени нито съображения, които да показват внимателен анализ и преценка на съвкупността от специфични обстоятелства на конкретния случай, нито съображения защо съдът счита, че целите на чл. 36 НК не биха могли да бъдат постигнати с алтернативно предвиденото по-лекото по вид наказание, поради което се налага всеки от подсъдимите да бъде изолиран от обществото до края на живота му. Неясните, непълни и противоречиви мотиви по въпроси с решаващо значение ограничават процесуалните права на подсъдимите и покриват касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – съществено процесуално нарушение. Това обуславя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд, при което следва да бъдат обсъдени и останалите доводи на подсъдимите и на техните защитници. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 149 от 11.08.2014 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 118/2014 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд от съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: