Р Е Ш Е Н И Е   №  313   гр.София,  27 юли   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  четвърти юни   две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                      БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН  ТОМОВ наказателно  дело под № 302/2010 година   Осъдената И. И. Н. е отправила до ВКС искане (неточно наречено-„молба”) по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) срещу осъждането й от Казанлъшкия районен съд – като първа инстанция, и от Хасковския окръжен съд – като втора инстанция. Първоинстанционната присъда – 23”з” от 17 февруари 2006 год. по нохд № 137/2002 год., е осъдителна само по част от обвиненията срещу Н. по чл.212, ал.1 НК – документна измама през м.май 1999 год. с адресат съдия-изпълнител при съда и с пострадал Г. З. Н. (увреден от получаването от подсъдимата на негови 3 369 400 стари лева); по чл.209, ал.1 НК – „обикновена” измама през м.септември 2000 год. с пострадали (увредени от нея в размер на 2 830 лева) Л. и Е. К. . За първото от престъпленията е наложено наказание 4 години лишаване от свобода, а за второто – 2 години, като по-тежкото от двете наказания е определено и като общо за съвкупността от двете престъпления при първоначален общ режим на изтърпяването му. Присъдата съдържа още гражданскоосъдителна част за обезщетенията на имуществените щети на пострадалите, а по отношение на други пет обвинения е оправдателна, включително за съучастието между Н съпруга й Д. Н. в една от измамите, респ. отхвърлени са гражданските искове на лицата, свързани с тях. Второинстанционното (въззивно) решение – 21 от 4 март 2010 год. по внохд № 259/2010 год. е постановено след оспорване от съответните страни на присъдата както в осъдителната, така и в оправдателната й част. Присъдата е изменена, като е уважена само жалбата на подсъдимата, която е призната за отговорна по чл.209, ал.1 НК и за първото от престъпленията, а по чл.212, ал.1 НК е оправдана, намалени са на 2 години и двете й наказания по 4 години – наложеното отделно и общото, като последното освен това е отложено условно с четиригодишен изпитателен срок. Решението на ХОС обаче е второ поред: първото е било постановено от Старозагорския окръжен съд, който е потвърдил присъдата на КРС, но решението му е отменено по реда за възобновяване на наказателните дела от друг състав на ВКС – І н.о., по искане на осъдената Н. ; именно при новото разглеждане на делото в СзОС се е стигнало до пренасянето му в ХОС-пак от ВКС, но по реда на чл.43, ал.3 НПК – поради отвод на всички съдии в първия съд. Новото осъждане на Н. , завършило с постановяване на решението на ХОС, е оспорено от нея с позоваване на основанията за възобновяване на делото във връзка с чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, съдържа доводите, които тя като подател на искането за възобновяване е преценила, че го подкрепят, както и становището й, че трябва да бъде оправдана изцяло още в тази инстанция или делото да бъде върнато за ново разглеждане в предходна инстанция. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а другите страни, взели участие в него (повереник на Г. Н. и прокурор) са за отхвърлянето му като неоснователно. Върховният касационен съд намери искането на осъдената за основателно, но само поради следното. І. Деянието, инкриминирано като извършено през м.май 1999 год., не е нито документна измама по чл.212, ал.1 НК – както е било квалифицирано от обвинението, нито „обикновена” измама по чл.209, ал.1 НК – както го е квалифицирал ХОС в оспореното сега въззивно решение. ХОС съвсем правилно е преценил липсата на документна измама, като се е позовал на П.8/1978-Пл., според което „За състава на престъплението по чл.212, ал.1 НК е необходимо субектът на престъплението реално да получи общественото имущество. Не е налице документна измама, когато той само се освобождава да заплати известна сума” (мотиви, т.1, посл.абз.; ВКС също е имал поводи да се позове на актуалния и сега в тази насока тълкувателен акт: вж. напр. р.1087/06-07-І, Бюл.8/07). ХОС обаче в нарушение на чл.209, ал.1 НК е приел, че деецът-измамник може да „поддържа у някого заблуждение” и заблуденото лице да бъде държавен орган – съдия-изпълнител в КРС към онзи момент, или друг такъв орган. Както е прието още в 648/1955-І, „Съдът или съдията за споровете, които са представени пред него в кръга на неговата служба, не може да бъде обект на това престъпление, защото той е съдебен орган, който тъкмо за това е създаден – да разкрива такива отношения между страните и да решава споровете между тях”(Наказателен кодекс, текст, литература, съдебна практика, С., НИ, 1961, с.491); на решението се позовава и проф. Ив. Н. , като допълва, че ако съдът „се остави да бъде заблуден от представената разписка с невярно съдържание, подписана от трето лице, която няма никаква доказателствена стойност, и реши неправилно делото, ще бъде виновен той, а не страната” (Наказателно право, особена част, т.І, с.224, заб. под линия № 140). ІІ. Доколкото искането за възобновяване на делото съдържа и възражения, които не могат да бъдат приети в подкрепа на изложеното в предходния раздел, то е неоснователно. 1. Неоснователността им трябва да бъде посочена най-напред с оглед на претендираните нарушения на процесуалните правила – такива или въобще не са допуснати, или ако са допуснати, не са съществени, или, накрая, независимо от всичко, е безпредметно да бъдат обсъждани с оглед на изхода на делото. 1.1. ХОС не е нарушил чл.91, ал.3, т.4 НПК като е отказал на съпруга на Н. – Д. Н. да участва като неин защитник във въззивното съдебно заседание. Това, че Д. Н. в онзи момент е бил вече оправдан с влязъл в сила съдебен акт (присъдата на КРС, отнасяща се до него, е потвърдена с първото въззивно решение по делото-на СзОС, и предишният състав на ВКС не е възобновил делото за нея), не е изключвало възможността да бъдат обективно злепоставени интересите на Н. като обвиняема-идеята, върху която почиват всички забрани по чл.91, ал.3 НПК(вж. повече в р.470/08-І, Бюл.5/09). Такава възможност е продължила да съществува и пред ХОС, доколкото според възобновеното обвинение Д. Н. има участие и в измамата срещу бившия съпруг на Н. Николов. Във връзка с това обвинение, формално погледнато, Д. Н. не притежава „друго процесуално качество” (напр. на свидетел), но не е имало и как да го придобие, щом е бил обвиняем по друго обвинение, а качеството „обвиняем” поначало е несъвместимо с всяко друго процесуално качество (вж. напр. чл.74, ал.3 и 118, ал.1, т.1 НПК). При това положение формалната липса на „друго процесуално качество” по смисъла на чл.91, ал.3, т.4 НПК в продължението на делото пред ХОС не е била основание за отпадане на забраната Д. Н. да участва като защитник на съпругата си и съдът е нямало защо да се съобразява с цитираното и от Н. решение № 470/08-І. ВКС в сегашното производство също не се е отклонил от разбирането в посоченото решение – за разлика от положението в ХОС, производството пред него е за възобновяване на делото, т.е. след като то вече е приключило изцяло, а не от части. Отхвърлянето на искането за отвод на съдебния състав на ХОС, разгледано в съдебното заседание на 9 февруари 2010 год., също не нарушава никакви процесуални правила. Вярно е само, че съдът е успял все пак на страница и половина да се произнесе по съображения на подсъдимата, заели 8 страници. Отговорността на подсъдимата за измама по чл.209, ал.1 НК с пострадали майка и дъщеря К. не почива върху предположения в нарушение на чл.303, ал.1 НПК, а и твърденията за такава недопустима основа на осъждането й са неубедителни. Изтъкването на противоречия в показанията на свидетелките е само по себе си показателно, че такива липсват (например за подробностите около запознаването им с Н. ) или са до неотнасящи се към предмета на делото обстоятелства (напр. коя от двете жени е всъщност пострадалата – подразбира се с оглед на собствеността на дадените на подсъдимата пари). 1.2. Нещо повече – оформянето на мотивите към въззивното решение по въпросите за отговорността по чл.209, ал.1 НК за измама на К. , е извършено по начин, който прави несъществени претендираните към ХОС пропуски по приложението на чл.320 НПК (относно изричното обсъждане в мотивите на съответните допълнения към въззивната жалба) и на чл.327 НПК (относно произнасянето по съответните доказателствени искания). 1.3. От последната категория възражения с процесуална насоченост (безпредметните за обсъждане) са свързаните с изхода на делото за деянието по предходния раздел (вж. и следващия раздел ІІІ) – относно например, че липсват мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК за деянието, инкриминирано като извършено през м.май 1999 год., или за произнасянето на ХОС в тази част от съдебния акт без изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК, с решение вместо с (нова) присъда. 2.1. Липсват нарушения на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК освен обсъденото по-горе в р.І. За този извод не са необходими други аргументи по отношение на онези възражения, които са квалифицирани като такива от самата осъдена Н. , но се отнасят всъщност пак до процесуалната законосъобразност на осъждането – така например още в началото на изложението си на с.16 от искането за възобновяване на делото, И. Н. се спира на изискванията (включително с преглед на съответната практика на ВКС), които НПК съдържа към формата на обвинението. Подобно разбиране на основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК не държи сметка за самостоятелното им процесуално значение, на което е обърнато внимание още в т.р. № 51/1964-ОСНК (на актуалното в посочения смисъл решение ВКС е обръщал внимание и друг път – вж.напр. р.452/01-І, Сб., с.236 и р. 4/02-І, Бюл.4/02). 2.2. От друга страна, повечето от претендираните нарушения на материалния закон са неоснователни заради неправилните разбирания относно обективната и субективната страни на престъплението по чл.209, ал.1 НК – че например са необходими някакви особени усилия на дееца-измамник при „ възбуждането”, „поддържането” или „използването” на погрешни представи у пострадалия (разбирането е преодоляно още при действието на отменения НК – вж.напр.639/1956-ІІІ, Сб., с.285). 2.3. И тук, накрая, са претендирани нарушения на НК по приложението на чл.209 НК, които нямат значение с оглед изхода на делото (вж. отново следващия раздел). ІІІ. Изложеното по-горе в р.І позволява поначало и на ВКС да приключи делото, като приложи правилно материалния закон. Особеност на случая обаче е, че, от една страна, установеното за деянието от 1999 год. съдържа белезите на друго престъпление – по чл.309 или 316 НК, и че, от друга страна, правилното приложение на закона – по тези или други текстове от НК (в това отношение ВКС не би искал да ограничава съда при налагащото се ново разглеждане на делото), с оглед времето на извършване на деянието има също така и възможни процесуални аспекти – например по приложението на давността (чл.24, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 НПК). Ето защо в крайна сметка и с оглед останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 21 от 4 март 2010 год. по внохд № 259/2010 год. на Хасковския окръжен съд и ВРЪЩА делото в тази инстанция от стадия на съдебното заседание, за ново разглеждане, само в частта му относно наказателната и гражданската отговорности за деянието, извършено през месец май 1999 год., включително относно определяне на условното наказание две години лишаване от свобода като общо наказание – същото остава като наказание за престъплението по чл.209, ал.1 НК, извършено през месец септември 2000 год.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: