Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 19.07.2022год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ ТАНЯ ОРЕШАРОВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдията Орешарова гр.дело №2536 по описа за 2021год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез адв. А. М., срещу въззивно решение № 129 от 08.04.2021 г. по в. гр. д. № 772/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260161/14.09.2020 г. по гр. д. № 854/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, че Н. Д. Н. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 8603 лв., представляваща начислена сума за ел. енергия, за което е издадена фактура №[ЕГН] от 23.03.2020год. за периода от 09.06.2015 г. до 18.09.2019 г. за посочен обект. В касационната жалба и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост — касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Ответникът по касационната жалба Н. Д. Н., чрез адв. Н. Н.-Т., в писмен отговор и в писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Касационното обжалване е допуснато с определение №66 от 31.01.2022г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения процесуално правен въпрос относно това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“. ВКС, като разгледа жалбата, намира следното: По поставения въпрос е налице трайна съдебна практика, в която се приема, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданския процес не въздига определени видове доказателствени средства като по-значими или категорични в сравнение с други, а те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл.235 и чл.12 ГПК от 2007г. Пълното доказване може да се осъществи и само чрез косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. Когато за отделен факт липсват преки доказателства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил, обратно, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг-установен по делото факт. Посоченото изрично е подробно развито в решение №226/12.07.2011, по гр.дело №921/2010год., ІV г.о. на ВКС, решение №80/03.05.2018год. по гр.дело №2560/2017год., ІV г.о. на ВКС и решение №75/13.04.2021год., ІV г.о. на ВКС. Разрешението на поставените въпросите в цитираната практика на ВКС се споделят напълно от настоящия му състав. По основателността на касационната жалба: За да потвърди решението на първоинстанционния съд, който е уважил отрицателния установителен иск, въззивният съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск, по който ищецът Н. Д. Н. иска да установи, че не дължи на дружеството ответник сумата от 8603,00 лева, представляваща стойността на начислена по партидата му ел. енергия след корекция в обект на потребление в [населено място] за периода от 09.06.2015 г. до 18.09.2019 г. Установено е, че на 18.09.2019 г. при извършена проверка на обекта е съставен констативен протокол, в който е отразено, че СТИ е демонтирано за проверка от БИМ, тъй като е установено, че по тарифа Т3 е отчетена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 134/04.03.2020 г., от която се установява, че електромерът съответства на метрологичните изисквания за измерване на електрическа енергия, не съответства на техническите характеристики и не се установява видима външна намеса или видима повреда с схемата на електромера, а при софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия Т3-051330.2 кWh, която не е визуализирана на дисплея на електромера. На 19.03.2020 г. е изготвено становище за начисление на допълнително количество електрическа енергия в размер на 51330 кWh за периода 09.06.2015 г. – 18.09.2019 г. Въззивният съд е кредитирал заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, според която процесното СТИ е било годно да отчита преминаващата през него ел. енергия. Експертът е отбелязал, че то не е смарт тип електромер, поради което не може да се установи причината за наличието на показания в невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър. При софтуерно четене на СТИ не можел да се установи точният ден, от който са възникнали цифровите показания в Т3. Вещото лице е изяснило, че не е изследвано в БИМ защо СТИ трупа данни по Т3 и е посоченото, че количество ел. енергия е възможно да премине с натрупаните през Т1 и Т2 и в БИМ не са изследвани тарифа 3 и защо трупа данни и по нея. Вещото лице е посочило изрично при изслушването му, че в БИМ е изследвана само тарифа 2 и в метрологично годен СТИ може да се появи техническа неизправност. Въззивният съд е цитирал разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, съгласно която устройството и експлоатацията на енергийната система се осъществява според норми, уредени в ПИКЕЕ, уреждащи принципите на измерване, начина и местата за това измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установените случаи на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия. Съдът е приел, че съставеният при проверката на 18.09.2019 г. протокол по чл. 49 ПИКЕЕ, в който е отразено, че СТИ е извършва неточно измерване на действително преминала през него и потребена от абоната ищец електрическа енергия, е в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ. Липсват обаче данни за техническа неизправност или неправомерно вмешателство върху процесното СТИ или върху схемата му на свързване към електропреносната мрежа. Налице са само регистрирани данни в регистър Т3, които не са визуализирани на дисплея на СТИ, като няма данни от кога са отразените в Т3 показания. Не е установено защо в скрития регистър, който остава неизвестен за потребителя на ел. енергия, е отчетено по-голяма количество от визуализираното по другите две тарифи на дисплея. Прието е, че СТИ е монтирано на 08.06.2015год. и не се установява при монтажа с какви начални данни е въведен в действие и по отношение на тази скрита тарифа, както и в хода на делото с какви показатели е била същата и от кога са отразените в Т3 показания. Въззивният съд е посочил, че само поради факта на налична разлика в тарифа 3 с визуализираните на дисплея показатели не може да се стигне до заключението, че е доказано реално доставеното и употребено количество ел. енергия, което абонатът е длъжен да заплати при корекция на сметката по чл.55 от ПИКЕЕ. Освен това не е установено външно въздействие върху измервателните функции на СТИ, а констатираната разлика може да е резултат от софтуерен проблем на самия измервателен уред. С оглед на дадения отговор на въпроса, по които е допуснато обжалването, необосновано въззивния съд е отказал да прецени приложения по делото констативен протокол №15113734 от 08.06.2015год. за монтаж на процесното СТЕ, с посочени нулеви показатели в него на визуализираните регистри за отчет и с данни от СТЕ, че е произведен 2015год., преминал е първоначална метрологична проверка през 2015год., без данни да е бил монтиран преди това в друг обект и монтиран през същата година като нов в обекта на ищеца. В тази връзка въззивният съд неправилно е формирал извод, че не се установява отразеното в скритата невизуализирана тарифа количество ел. енергия да е реално доставена и употребена за обекта на ищеца след като не се установяват при монтиране на СТИ показателите на тарифите и от там кога са натрупани отразените в Т3 показания . Независимо, че в конкретната хипотеза правилно е прието, че разпоредбите на ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки са приложими въззивният съд е следвало да се съобрази, приложения протокол за монтиране на СТЕ през 2015год. и възможността същия като косвено доказателство да се обсъди и цени в съвкупност с останалите доказателства по делото за установяване на предпоставките за корекция, визирани в чл.55 ПИКЕЕ от 2019год. Освен това делото е останало неизяснено от фактическа страна поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила - с оглед на оплакванията във въззивната жалба за необоснованост и е приключило без да е даден отговор за възможната причината за натрупването в тарифната схема в СТИ/ грешка, техническа неизправност или друга обективна причина/ при която натрупаната енергия във фабрично ненастроения за отчет регистър реално да не е потребена от абоната, поради което съдът и служебно е следвало да назначи разширена техническа експертиза – ТР № 1/13 г., т.3 ОСГТК. В констативния протокол за метрологична експертиза на средството за измерване на БИМ, РО-Русе е посочено, че при софтуерно четене е установено наличие на регистрирана енергия на тарифа Т3 от 51330 кWh, която не е визуализирана на дисплея. Посочено е, че не са установени видима външна намеса по електромера, а в съдебно техническата експертиза е посочено, че настройването на електромера за броя на тарифите по които да се извършва отчитането, както и за часовото време на отчет става само от завода производител, като в случая процесния електромер е настроен да отчита само тарифи Т1 и Т2, което е отразено на дисплея, както и е посочено, че и извличането на информация от паметта на СТИ, включително и невизуализирана на дисплея се осъществява отново с програмен продукт. При тези данни по делото за пълното изясняване на спора откъм фактическа страна следва да се назначи нова техническа експертиза с участието и на софтуерен специалист, след като извърши цялостен софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване да даде отговор на въпросите: Каква е възможната причината за наличието на показания в скритата тарифа ТЗ след като има данни за електромера, че е настроен от производителя за отчет на потребена от абоната електроенергия само по тарифа Т1 и Т2; възможно ли е преразпределяне на електрическата енергия, без софтуерна намеса в тарифната схема на електромера; както и възможно ли е натрупаната електроенергия във фабрично ненастроения за отчет регистър да е резултат на друга причина, при която обективно да не е потребена от абоната; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново и след преминала първоначална метрологична проверка с нулеви показания, в случая да се касае за грешка или техническа неизправност; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015г. на обекта СТИ, възможно ли да бъдат натрупани без софтуерна намеса и през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й; да се посочи има ли отразяване и какви са данните в сумарния регистър на СТИ както при първоначалния монтаж, така и при проверката на СТИ и включена ли е енергията по невизуализираната тарифа в сумарния регистър, а ако не е включена каква е причината, а така също и на въпроси, поставени от страните. Допуснатото във въззивното производство съществено нарушение на съдопроизводствените правила с неизясняването на спора от фактическа страна и необходимостта от събиране на нови доказателства налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото и на основание чл.294, ал.2 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени за касационната инстанция. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 129 от 08.04.2021 г. по в. гр. д. № 772/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за ново разглеждане от друг въззивен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: