Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 12.03.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4149 по описа за 2014г. и приема следното: Производството е по молбата на М. П. М. от [населено място], област П., подадена чрез адвокат Б.Й., за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския РС от 20.ХІ.2012г. по гр.д. № 3501/2012г. в частта по ревандикационния иск. Като основание за отмяна се сочи чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Твърди се във връзка с това, че след влизането в сила на решението е издадено удостоверение от главния архитект на [община] на основание параграф 16 ал.1 ПЗР на ЗУТ, че сградите в ПИ **** по КП на [населено място] са търпими; че с нот.акт № **/20.ІІ.201*г. Х. Т. и С. А. са признати за собственици по наследство и давностно владение на ПИ № **** с площ 1361 кв.м, находящ се извън строителните и регулационни граници на [населено място], и на построените в него жилищна сграда с площ 30 кв.м, второстепенна сграда с площ 15 кв.м, жилищна сграда с площ 40 кв.м и второстепенна сграда с площ 82 кв.м; че с нотариален акт № ** от 21.ІІІ.201*г. Хр.Т. и Ст.А. продали този имот на В. П.П., както и че на същата дата с нотариален акт № ** В. П. и Т. П. дарили на молителя така описаният имот. Тези писмени доказателства били нови по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК – удостоверението за търпимост на сградите в ПИ № **** не му било издадено своевременно, а посочените нотариални актове не са могли да бъдат издадени, тъй като от [община] не били изготвени своевременно скица и удостоверение за данъчна оценка на имота. Доказателствата били от съществено значение за делото, тъй като биха довели до промяна на решението, ако бъдат взети предвид. Ответникът по молбата за отмяна Й. Ц. Ш. от [населено място] е заел становище за нейната недопустимост поради нищожност на сделките по нотариалните актове. Претендира разноски. Ответниците по молбата за отмяна П. М. М. и С. Г. М., и двамата от [населено място], са заели становище за нейната основателност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното влязло в сила на 23.ХІ.2013г. решение от 20.ХІ.2012г. е признато за установено, че Й. Цв.Ш. е собственик на нива с площ 3.901 дка в м. „О.”, землището на [населено място], съставляваща имот № ****** по плана за земеразделяне при посочени граници, и М. П.М., П. М.М. и С. Г.М. да осъдени да предадат на Ш. владението върху този имот. Съдът е приел, че ищецът се легитимира за собственик на процесната нива, в актуалната скица за която няма нанесени сгради, с постановление за възлагане от 08.ХІ.2011г., че ПИ № **** е част от нея. Ответниците не са представили годни доказателства нито за твърдяното от тях право на собственост върху имота, нито за владението му на правно основание. Имотът е бил собственост на П. Г.Б., собствеността не е прехвърлена от него на Б. А. с договор от 12.ІХ.1963г. с нотариално заверени подписи, нито от последния на П. М. със споразумението от 06.ХІІ.2005г. с нотариално заверени подписи. В. съд е посочил още, че при огледа на мястото са установени постройки в ПИ № **** – стопанска сграда с площ 240 кв.м и полумасивна сграда /склад/ с площ 37.6 кв.м, че няма данни за статута на постройките, нито за влязъл в сила подробен благоустройствен план на [населено място] с отразено в него предназначение на имот № ****** и предвидено застрояване, както и че по отношение на постройките няма разрешение за строеж. Не е установено основание за владението от ответниците на постройките. При липсата на годно правно основание за владението на процесния имот ревандикационния иск срещу тях е основателен. Отмяната е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения при наличие на някое от изрично и лимитативно посочените в чл.303 ал.1 ГПК основания. В разглеждания случай сочените от молителя като нови обстоятелства и доказателства не обосновават наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че това основание за отмяна е налице само когато твърдяните като нови обстоятелства или писмени доказателства са били вече възникнали и са съществували към момента, до който е било възможно те да бъдат релевирани по делото, но това не е било сторено от страната само защото на нея те не са могли обективно /безвиновно/ да й бъдат известни. Т.е. нови обстоятелства и нови писмени доказателства може да бъдат новооткритите такива, но не и нововъзникналите, респективно новосъздадените. Освен това, новите обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК трябва да имат спрямо спорното правоотношение по делото значение на юридически /правнорелевантни/ или на доказателствени факти, т.е. следва писменото доказателство да установява пряко юридическите факти или то да съдържа данни, които са индиция за тях. Представените в разглеждания случай писмени доказателства не отговарят на тези изисквания. Удостоверението за търпимост на сградите в ПИ № ****, издадено на основание пар.16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ от главния архитект на [община] на 03.ІІ.2014г., няма характер на ново писмено доказателство, нито установява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. При положена от молителя грижа за добро водене на делото той е можел да направи справка по документацията, съхранявана при Общината, и да се снабди своевременно с такова удостоверение /с оглед предвидените срокове за извършване на административна услуга в тази насока и процесуалните възможности за спазването им/, което не е сторил /удостоверението е издадено по искане на трето лице - Х. Т. – виж изявлението на процесуалния представител на молителя адвокат Й. в о.с.з. на 16.Х.2014г. и представените от нея доказателства в тази насока/. От друга страна, режимът на търпимост на сградите е обстоятелство, което не може да обоснове промяна на извода в атакуваното решение относно титулярът на правото на собственост върху процесния имот. Представените от молителя нотариални актове също не установяват нови обстоятелства, нито представляват нови писмени доказателства по смисъла на закона. С тях се удостоверяват нововъзникнали след влизането в сила на атакуваното решение обстоятелства – признато въз основа на обстоятелствена проверка по чл.587 ал.2 ГПК право на собственост върху част от процесния имот /ПИ ****/ на трети за спора по настоящото дело лица и впоследствие придобиването й от молителя чрез дарение, които, както вече бе посочено, не се включват в основанията за отмяна, предвидени в посочената разпоредба. Без значение за този извод са причините, поради които констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка за право на собственост на трети лица върху посочената част от процесния имот, както и последвалите го разпоредителни сделки с нея, не са били извършени преди приключване на устните състезания в инстанционното производство. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Не следва да бъдат подлагани на преценка представените от молителя в хода на настоящото производство писмени доказателства /удостоверение за наследниците на В. М.А., удостоверение за наследниците на Б. Й.А., заявление от П. Г. за приемането му за член на ТКЗС, опис-декларация на П. Г. и декларация от Г. П./, тъй като искането за отмяна не се основава на тях. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер 100лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.Х.2014г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. М. от [населено място], област Плевенска, за отмяна на решението на Плевенския районен съд, ХІ гр.с-в, № 1734-ХІ от 20.ХІ.2012г. по гр.д. № 3501/2012г. ОСЪЖДА М. П. М. от [населено място], област Плевенска, да заплати на Й. Ц. Ш. от с.с. 100лв. разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: