1 РЕШЕНИЕ № 60174 гр. София, 02.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2404 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. А. Н. Г. чрез адв. Н. К. обжалва решение № 44 от 16.06.2020 г. по в.т.д. 49/20 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено изцяло решение № 323 от 07.08.2019 г. п от.д. 495/18 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът на А. Н. Г. срещу „Виктория принт“ ООД за отмяна на решение на извънредно общо събрание на съдружниците от 03.09.2018 г. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. В поканата за свикване на Общото събрание на съдружниците, управителят бил се позовал на решение на Общото събрание на съдружниците от 08.01.2018 г. Жалбоподателят не бил присъствал на Общо събрание на съдружниците от 08.01.2018 г. Този документ – протокол за проведено общо събрание на съдружниците от 08.01.2018 г. бил изискан в оригинал. Въззивният съд бил отхвърлил оспорването относно авторството на подписа на протокола от 08.1.2018 г. В изпълнение на задълженията си по чл. 183 от ГПК ответникът бил представил оригинал на документ, различен от копието, което се намира по делото. Факт, който е констатиран от съда в първото по делото съдебно заседание, което се посочва и в обжалваното решение на АС- Бургас. Следвало преписът да се изключи от доказателствата. Счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на тройна съдебно-почеркова експертиза. Счита, че съдът е допуснал и нарушение на материалната разпоредба на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, а именно приема, че липсата на срок в решението на Общото събрание на съдружниците, следвало да се преодолее при приложение на чл. 240 от ЗЗД. Това решение не съотвтествало на нормата на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, като липсвал един от елементите на фактическия състав, предвиден в тази норма, а именно – срок за връщане на допълнителните парични вноски. Освен това, не била налице е необходимост от допълнителни парични средства на стойност 70 000 лв. Съгласно изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, в случай, че ответникът не бил поел задължение по споразумителния протокол от 08.08.2017 г. и не бил изплатил задължението към „Електра“ ЕООД би могъл да посрещне свои задължения за съответния период. Счита, че макар и съдът да не може да преценява решението за допълнителни парични вноски на съдружниците, на основание чл. 134, ал.1 от ТЗ, то не можело и тези решения да са механизъм за изключване на съдружник. Дружествата „Виктория принт“ ООД, „Принт хаус“ ООД били свързани лица, в които съдружници са едни и същи лица, при различни квоти. Моли да се отмени решението и да се върне за ново разглеждане при приложение на чл. 266, ал.3 от ГПК, а в условията на евентуалност, да се отмени като незаконосъобразно решението. Ответникът „Виктория принт“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че няма допуснато процесуално нарушение, като документът е представен макар и със закъснение. Нямало определен срок, на основание чл. 183 от ГПК, поради това, не са били налице предпоставки за изключване на оригинала от документа от доказателствата по делото. Счита, че решението в съответствие с практиката на ВКС, изразена в решение № 147 от 09.01.2018 г. п огр.д. 615/17 г., ВКС. Оспорва и основанията за неправилност, изразяващи се в необходимостта от допускане на нова съдебно-графологична експертиза. Относно липсата на срок за връщане на допълнителните парични вноски, този довод бил изложен едва в касационната жалба, което било недопустимо с оглед необходимостта да са посочат всички основания за отмяна в срока по чл. 74 от ТЗ. Обективно били налице обстоятелства за необходими допълнителни парични вноски, които са доказани и с допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ. За да потвърди този извод, въззивният съд е приел, че за да е законосъобразно решението на Общото събрание на съдружниците, на основание чл. 134, ал. 1 от ТЗ следва да има реална нужда от извършването на допълнителни парични вноски с цел покриване на конкретни загуби и при временна необходимост. Реалната нужда е материалноправна предпоставка за решението и нейното наличие не е въпрос на целесъобразност. Съдът е приел, че решението на Общото събрание на съдружниците на „Виктория принт“ ООД от 08.01.2018 г. е без значение. Решението е взето на 03.09.2018 г., а не на 08.01.2018 г. Решението от 08.01.2018 г. имало принципен и пожелателен характер, то не съдържало конкретен размер на необходимите суми и задължение за внасяне, а само изразявало воля, че в бъдеще под условие и в случай на необходимост съдружниците ще финансират дейността на дружеството. Освен, че е ирелевантен протоколът от 08.01.2018 г., въззивният съд е приел за недоказано оспорването му, че не носи подписа на ищеца. Нямало законова предпоставка да има материали за общото събрание на съдружниците, тъй като нямало такова изискване в закона. Съдружниците в ООД имали задължение да участват в дружествените дела лично съгласно чл. 124 ТЗ, поради което по подразбиране имали достъп до счетоводството и търговските книги. Въззивният съд е приел, че процесното решение от проведеното Общо събрание на съдружниците от 03.09.2018 г. има необходимото съдържание. В него бил определен общият размер на нужните допълнителни парични средства, размера на вноската на всеки съдружник и срока за внасяне на сумите, а в мотивната му част била обоснована и нуждата от допълнителни средства. Липсата на срок за връщане на вноските от дружеството не опорочавала решението. Възникващото по силата на Общо събрание на съдружниците особено заемно правоотношение между съдружника-кредитор и дружеството-длъжник, в случая нямало да бе скрепено със срок, което означавало, че вноската ще се дължи обратно на съдружника след поискване съгласно чл. 240 от ЗЗД и това защитавало интересите на съдружниците. С определение № 60 407 от 02.07.2021 г. по настоящето дело е допуснато касационно обж,алване, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: Съгласно чл. 134, ал.1 от ТЗ следва ли решението на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, за определяне на задължение за внасяне на допълнителни парични вноски да съдържа и срок за възстановяването (връщането) на допълнителните парични вноски? Съгласно разясненията в решение № 342 от 12.12.2018 г. по т. д. № 152/2018 г., II ТО на ВКС, решение №26/02.04.2009г. по т.д.№533/2008г. на ВКС, ІІ ТО, които настоящият съдебен състав споделя, съществен елемент от правната регламентация на допълнителните парични вноски, предвидена в чл. 134, ал. 1 от ТЗ, е срокът, за който ще бъдат задържани от дружеството допълнителните парични вноски. Целта е задължаване на съдружниците да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Това е способ за кредитиране на дружеството за преодоляване икономически трудности на дружеството с временен характер, понесени загуби или временна необходимост от парични средства. Облигационното правоотношение не произтича от договор и по отношение на него не се прилагат тези правила. Законът е предвидил, че общото събрание на съдружниците определя размер и срок на вноските, който може да бъде в полза на някоя от страните или и на двете, както и дали ще се дължат лихви. В компетентност на общото събрание е да определи срока за връщане на допълнителните парични вноски. Необходимостта от реална нужда от извършване на допълнителни парични вноски, с оглед покриване на конкретни загуби и при временна необходимост от парични вноски, не е въпрос на целесъобразност, а на наличие на материалноправно основание. Реалната нужда от извършване на допълнителни парични вноски представлява наличие на конкретни икономически показатели, обосноваващи извод за необходимост от парични средства, за преодоляването на конкретна загуба или ако е налице решение за развитие на търговската дейност и са необходими парични средства. Конкретните икономически условия обуславят и определяне срока за допълнителните парични вноски. На съдебен контрол подлежи материалната законосъобразност на решението на общото събрание на съдружниците, включително и срокът за връщане на допълнителните парични вноски. Срокът за връщане на допълнителните парични вноски е съществен елемент на решението съгласно изискванията на чл. 134 от ТЗ. Той следва да бъде определен с оглед другата предпоставка, предвидена в нормата - реалната нужда от кредитиране и преодоляването й, както и временната необходимост, които съответно ще обоснове срока. Не може да се приеме, че в случая са приложими правилата на чл. 240, ал.4 от ЗЗД, тъй като липсва основание за прилагане на нормата по аналогия. Липсва празнота в закона, която да се наложи чрез тълкуване да бъде преодоляна. Нормата на чл. 134 от ТЗ съдържа ясно правило и поставя като условие за вземане на решение за допълнителни парични вноски – да бъде определен срок за връщането им. Икономически това решение е от значение, тъй като паричните вноски са необходими за дейността на дружеството и за планиране на разходите му в определения срок. Това е в противоречие на възможността кредиторът да поиска връщане на заетите средства по аналогия на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД. В разглеждания случай изводите на въззивния съд относно решението от 03.09.2018 г. са постановени в противоречие с тълкуването на чл. 134 от ТЗ, така както е извършено безпротиворечиво в постоянната практика на ВКС. Приемайки, че срокът за връщане на допълнителните парични вноски не е от значение и че следва да се приложат правилата на чл. 240 от ЗЗД, въззивният съд е постановил решението си в отклонение на правилото на чл. 134 от ТЗ. Следва да се има предвид, в конкретния случай, че търговското дружество „Виктория принт“ ООД се е позовало на решение от 08.01.2018 г. за проведено общо събрание на съдружниците, в което е определено, че по принцип когато е необходимо внасянето на допълнителни парични вноски за преодоляване икономически затруднения, срокът за връщането им ще е 5 годишен. Ищецът е оспорил провеждането на това общо събрание, както и неговото присъствие, с мотива, че не е подписал протокола за общото събрание. Въззивният съд неправилно е приел, че решението от 08.01.2018 г. е без значение. Удостоверяване провеждането на Общо събрание на съдружниците се извършва с протокола за провеждането му, като няма предвидена специална форма или съдържание, за извършването му в случаите на вземане на решение на основание чл. 137, ал. 1, т. 9 от ТЗ. Оспорено е провеждането на общо събрание на съдружниците. Оспорен е завереният на основание чл. 183 от ГПК, препис от документа, представен от ответника. Оспорва, че е присъствал на такова събрание, тъй като подписът под документа не е положен от него. Оригинал на протокола от 08.01.2018 г. е представен в срок. След направеното оспорване, с допълнителната искова молба, съобразно отразеното в определението, постановено на основание чл. 146, ал. 4 от ГПК, дружеството-ответник по иска е представил по делото оригинал на протокола от 08.01.2018 г., който носи подписа на съдружника А. Г.. Впоследствие, с молба след това заседание е обяснено от ответното дружество, че протоколът е съставен в два оригинални екземпляра, като единият бил оставен в счетоводството на дружеството, а другият в дружеството. Установили разминаване в представения заверен препис по делото от един от оригиналите и представения по делото оригинал. С допълнителната молба е представен протокол от 08.01.2018 г. , който също носи подписа на съдружника А. Г.. Същите са с еднакво съдържание. С оглед изслушаната повторна експертиза двата представени оригинала на протокол от 08.01.2018 г. носят подписа на А. Г.. Повторната експертиза е допусната след изслушване на единична експертиза, която е оспорена от Г.. С оглед неформулиране отговор от единичната експертиза, именно поради това и наличието на оспорване, е назначена повторна експертиза на основание чл. 201 от ГПК. Именно повторната експертиза, изготвена от вещото лице Р. дава категоричен извод, че подписите под двата документа, представляващи протоколи на общото събрание на съдружниците от 08.01.2018 г. са на А. Г.. Освен подписа на управителя Г., тези протоколи са подписани и от Т. З., който е управител на дружеството. Протоколите са с едно и също съдържание. Обективираните в протокола решения са именно – решение за финансиране дейността на фирмата от съдружниците, вноските, от което да се отразят като задължение, срок за възстановяване 5 години, както и възможност да се трансформират задълженията в увеличение дела на всеки един съдружник в капитала на дружеството. След като е удостоверено провеждането на общо събрание на съдружниците, включително и с признание чрез полагане подписа на А. Г., следва да се приеме, че за съдружника А. Г. е възникнало право да оспори взетите решения, на основание чл. 74 от ТЗ, от момента, в който е проведено общото събрание. А при твърдение, че не е редовно уведомен, от момента, от който ги е узнал. Няма данни това да е сторено. Поради изложеното следва да се приеме, че е проведено общо събрание на съдружниците на 08.01.2018 г., на което са взети описаните по-горе решения, като те са провели действие между съдружниците. Така обективираните решения на 08.01.2018 г. не съдържат всички реквизити, изискуеми от нормата на чл. 134 от ТЗ, тъй като не съдържат конкретния размер на допълнителните парични вноски. Но решенията по принцип определят необходимостта от финансиране на дейността на дружеството чрез допълнителни парични вноски, които ще следва да се върнат в 5 годишен срок. Взетите решения на 08.01.2018 г. са от значение за определяне съответствието на решенията, взети на 03.09.2018 г. Освен това, видно от протокола от 03.09.2018 г. за провеждане на Общо събрание на съдружниците, в отправяне на предложението за гласуване на Общото събрание на 03.09.2018 г. е посочено, че вече е взето решение за връщане на допълнителните парични вноски в 5 годишен срок. Следователно, двете решения от 08.01.2018 г. и от 03.09.2018 г. на Общото събрание на съдружниците, са в неразривна връзка и следва да се приеме, че изискването за определяне на срок за връщане на допълнителните парични вноски, на основание чл. 134 от ТЗ, е изпълнено. С процесното решение е прието е, че за търговската дейност е необходимо внасянето на 70 000 лв, както и за погасяване на дълг на дружеството към „Електра“ ЕООД от 85 260 лв. Определено е, че необходимостта от набавяне на парични средства е в размер на 155 260 лв. В решението конкретно са определени съобразно размера на дяловете за Т. З. 129 176,32 лв и за А. Г. 26 083,68 лв. Решението е взето с мнозинство от ѕ от капитала, съобразно изискването на чл. 137, ал. 3 от ТЗ. Протоколът от проведеното Общо събрание на съдружниците е заверен нотариално относно подписите и съдържанието на същия от Нотариус. Преценени в съвкупност двата протокола, дават основание да се приеме, че не е налице липса на срок за връщане на допълнителните парични вноски, изискуем от чл. 134 от ТЗ. Този срок е определен като 5 годишен. Въпреки изложените мотиви в нарушение на чл. 134 от ТЗ, в разглежданото в настоящия случай въззивно решение, съдът правилно е преценил наличието на реална нужда от допълнителни парични средства. Обосновани са изводите с оглед възприетите договор за заем между „Електра“ ЕООД и „Принтхаус“ ООД от 30.4.2014 г. за предоставянето на сумата от 160 000 лв в заем за срок от 1 година при 5 % годишна лихва. Също така и с оглед изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Н., съгласно, която в счетоводството на „Принтхаус“ ООД е отразено получаването по разплащателна сметка на сумата от 160 000 лв, като е отразено счетоводно записване по счетоводна сметка 151 краткосрочни заеми. Правилно е преценено споразумението, сключено на 08.08.2017 г. между дружествата „Електра“ ЕООД, заемодател, „Виктория принт“ ООД и „Принтхаус“ ООД. По силата на това споразумение е осъществено заместване в дълг в заемното правоотношение, произтичащо от посочения договор за заем от 30.04.2014 г. между „Електра“ ЕООД и „Принтхаус“ ООД. По отношение на споразумителния протокол от 08.08.2017 г. е възприето заключението на вещото лице, че в счетоводството е отразено задължение, дългосрочни заеми в лева в дебит, и в кредит заем „Виктория принт“. Действително, споразумителният протокол за заместване в дълг е подписан за дружествата „Принтхаус“ ЕООД и „Виктория принт“ ООД чрез представител Т. З.. Но в счетоводството на дружеството „Виктория принт“ ООД е отразено задължението с превод на сумата от 220 000 лв, на 25.9.2017 г. и на 09.11.2017 г. На основание чл. 123 от ТЗ, всеки съдружник има право на достъп до търговските книги на дружеството и може да изисква сведения от управителя на дружеството. Следователно, след като е налице отразяване в счетоводството на посоченото задължение, то е могъл Г. като съдружник да се уведоми за извършените осчетоводявания и основанието за това и да възрази срещу поемане на това задължение. В счетоводството на дружеството „Виктория принт“ ООД е отразено възникналото вземане към „Принтхаус“ ООД на основание споразумителния протокол от 08.08.2017 г. Съгласно договора за заем, задължението за връщане на заетата сума е 1 година. То не е било изпълнено в срок. Липсват доказателства да е променен падежът на това задължение. Поради това следва да се приеме, че при заместване в дълг за „Виктория принт“ ООД е възникнало задължение да върне заетата сума, като падежът на задължението е настъпил и той е 30.04.2015 г. Размерът на задължението е 143 401 ,11 лв. Задължението е осчетоводено в счетоводството на „Виктория принт“ ООД и са извършени плащания в общ размер 135 290 лв, като последното плащане е направено на 10.09.2018 г. Възприето е заключението на вещото лице за периода от м. 09 до м. 12.2018 г., с оглед постъпленията от продажби, включително постъпления на сума от 145 000 лв, са покрити задълженията на дружеството, но нетният поток е 2 312,70 лв. Сумата от 145 000 лв е образувана от постъпления от Т. С. З.. Без внасянето на тази сума по сметка на дружеството, не биха могли да се покрият разходите на същото. Именно наличните задължения, според заключението за вещото лице към края на периода, без влиянието на вноските обосновава недостиг на парични средства в размер на 95 375,52 лв. са основание да се приеме, че към момента на определяне на допълнителните парични вноски, 03.09.2018 г., дружеството е било в състояние да предвиди, че ще падежират задължения и ще следва да покрие същите, за което няма да има налични постъпления. Така събраните доказателства по делото, дават основание да се приеме, че е било необходимо внасянето на допълнителни парични вноски, за покриване на разходи – падежиралите задължения за връщане на заетата сума. Освен това следва да се приеме, че дружеството има правомощие да вземе решение за допълнителни парични вноски за развитие на дейността, закупуване на нови машини и наемане на работници и служители. Тези разходи ще са временни, до развитие на дейността и реализиране на печалба от дружеството. Съгласно заключението последните четири месеца от м. 09-м. 12 2018 г. средствата за работна заплата са 70 132,15 лв, плащания към доставчици и кредитори 274 612,15 лв. погасяване на заеми 21 044,24 лв. Както и че печалбата, разпределена като дивидент за 2018 г. е 16 589,13 лв. Изплащането на всички средства от допълнителните парични вноски няма да е затруднително за срок от 5 години. Срокът за връщането от 5 години е определен обосновано с оглед размера на задълженията, както и дейността на дружеството и размера на паричните потоци, посочени от вещото лице. По изложените съображения, крайният извод на въззивния съд следва да се потвърди и решението да бъде оставено в сила. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 16.06.2020 г. по в.т.д. 49/20 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: