Р
Е Ш Е Н И Е
№
431
София,
28 октомври 2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две
хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 406/2009 година
В срока по чл. 421, ал.1 НПК и на основание чл. 422,
ал.1, т.5 от НПК Главният прокурор на Република България е направил искане за
отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила
определение от 03.02.2009 г., постановено по НОХД № 264/08 г. от Районен съд –
гр. Б., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение
между прокурора и защитника, подписано и от осъденото лице М. Я. К. в
качеството му на обвиняем при изрично изразено от него разбиране на клаузите и
съответно съгласие с тях.
В искането се твърди, че са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.
В съдебното заседание искането за възобновяване се
поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият К. не се явява, редовно призован. В
касационното производство участва процесуален представител, назначен при
условията на чл. 94, ал.3 от НПК, който счита искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, първо наказателно
отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в
искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :
І. С подлежащото на контрол определение е одобрено
споразумение, по силата на което осъденият М. Я. К. се е признал за виновен в
това, че на 02.03.2008 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда, установено по надлежен ред –
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Наложеното наказание е пробация, със съответните порбационни
мерки, определено при условията на чл. 55 от НК. На основание чл. 343г от НК К.
е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от единадесет месеца.
ІІ. В искането се счита, че материалният и
процесуалният закони са приложени неправилно, защото доказателствата по делото
сочат на по – тежко наказуемо престъпление; че пострадалият Д. Д. е бил лишен
от възможност да участва в процеса като частен обвинител и граждански ищец.
Искането за възобновяване е основателно, макар и не
по всичко, изложено в него.
Производството по делото е било образувано на
основание чл. 212, ал.2 от НПК срещу осъдения К. за извършено престъпление по
чл. 343, ал.1, б. “б” и ал. 3 от НК. В хода на разследването са били назначени
съдебно-медицинска експертиза и автотехническа
експертиза. Първата установила наличните увреди на пострадалия Д. – част от
които обуславят характеристиката на средна телесна повреда, а други на лека
телесна повреда, втората експертиза е установила механизма на възникналото ПТП.
Налице са и гласни доказателствени източници, в това число и обясненията на
обвиненото лице, съдържащи данни за наличното съприкосновение на управлявания
от него лек автомобил с пострадалия.
Въпреки този обем от доказателства, органът по
разследване е привлякъл К. като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК. В обвинителното заключение е прието, че причинената увреда на Д. по своята характеристика е лека телесна
повреда. Липсва каквото и да е становище по отношение на описаната в
експертизата средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на първи поясен прешлен, довела до трайно затруднение движението на
снагата за срок от 10-12 месеца.
Няма съмнение, че в досъдебното
производство, където е постигнато споразумение, прокурорът е носител на
функцията по решаване на делото и определя правните и фактически рамки на
обвинението. Разпоредбата на чл. 381, ал. 5 от НПК изисква освен всичко друго и
съгласие между прокурора и защитата относно въпросите : имали ли извършено
деяние, авторството, вината, съставлява ли деянието престъпление и правната му
квалификация. Правната квалификация на престъплението, за което е постигнато
споразумение, е резултат на доказателствената оценка на фактите, извършена от
прокурора. Тази оценка не е произволна, а се подчинява на изискванията на
процесуалния закон.
По настоящето дело не личи, на какво се дължи
игнорирането на посочените по-горе експертизи и най-вече на заключението на
съдебно - медицинската експертиза, обективирала
находки не само за лека телесна повреда, а и за средна такава. Друг би бил
въпросът, ако решенето на прокурора да не повдигне по – тежко обвинение със съставомерни последици – средна телесна повреда, бе
резултат от оценката му, че липсва такава, че не е в причинна връзка с
деянието, извършено от подсъдимия и прочие. Тогава естествено не би могло да се
претендира нарушение на процесуалния и материалния закони, защото
доказателствения материал не е позволявал да се поддържа по – тежко обвинение.
Затова, при наличието на данни за вида на
увреждането, получено от Д. , без яснота, защо са игнориране те, оставя
съмнение, че е постигната истината по делото. Съдът, от своя страна също не е
следвало да одобрява споразумението в противоречие с процесуалния закон
(чл.382, ал.7 от НПК), а да прекрати делото и върне същото на прокурора.
Изложеното дава основание да се уважи искането за
възобновяване и връщане делото на прокурора, където е допуснато за първи път
нарушението. Следва само да се отбележи, че конституирането на пострадалия,
като граждански ищец и частен обвинител е възможно само в съдебното
производство, а споразумението е постигнато в досъдебната
фаза на процеса.
По гореизложените съображения, Върховният касационен
съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила
определение от 03.02.2009 г., постановено по НОХД № 264/08 г. от Районен съд –
гр. Б., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение
между прокурора и защитника, подписано и от осъденото лице М. Я. К. в
качеството му на обвиняем .
ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.