О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 142 София, 05.04.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 2264/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Т. И., против определение № 862 от 30.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 286/2019 г. на Окръжен съд Смолян, с което е оставена без уважение молбата на П. Т. И. за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК, по депозираната срещу решението по делото въззивна жалба. С определение № 16 от 14.01.2020 г. по ч.т.д. № 2264/2019 г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. След неговото приемане производството следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Настоящият състав счита частната касационна жалба за допустима по следните съображения: С посоченото ТР №3/19г. ОСГТК на ВКС е приел, че „дело, с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, е търговско. Преди приемането на ЗИД на ГПК – ДВ бр.100/20.12.2019 г. прагът за достъп до касационно обжалване по чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК на въззивното решение е като по търговските дела. След изменението на чл.113 ГПК – ДВ бр.100/2019 г. дело, с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл. 258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела.“ Това разрешение е относимо и към спор с предмет правоотношения по всеки един договор, в който една от страните има качеството на потребител. Следователно, намира приложение и при настоящото правоотношение – спор по договор за кредит за текущо потребление, отпуснат на лице, имащо качеството на „потребител“, съгласно изричното определение на понятието в §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Този извод се налага, с оглед мотивите на цитираното тълкувателно решение, с които е изяснено, че с изменението на чл.113 ГПК е създадено ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От тази норма следва, че за тях е приложим предвидения в чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв., когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 100/ 20.12.2019 г.) По аргумент от противното на нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които подлежат на касационно обжалване. В случая въззивно решение все още не е постановено, налице е депозирана въззивна жалба от страната с вх. № 1127/09.04.2019 г., чието по-нататъшно администриране е обусловено от произнасяне с влязло в сила определение по молбата на страната за освобождаването й от държавна такса за разглеждане на жалбата. Следователно, нормата на чл. 113 ГПК в действащото изменение допуска разглеждане на настоящата частна касационна жалба. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С представеното в резултат на проведено производство по чл.275,ал.2 вр. чл.262 ГПК, изложение, частният касатор И. е формулирала следните въпроси: “1. Заплащането на възнаграждение за адвокат в първоинстанционно производство предпоставка ли е за отхвърляне на молба за освобождаване от държавна такса по депозирана въззивна жалба?“ и „2. Достатъчна ли е заповед за прекратяване на трудово правоотношение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата при депозирана молба по чл. 83, ал. 2 ГПК или следва да бъде представено и доказателство за регистрация в бюрото по труда като безработен?“ Твърди се, че въпросите попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да се излагат допълнителни съображения. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така възприетата и с тълкувателна практика дефинитивност на общото селективно основание,поставените въпроси не са релевантни. Този извод се налага поради това, че същите третират изводи, които дори и неправилни, самостоятелно не формират постановения правен резултат и съответно не могат да го променят при допускане на касационно обжалване. В разглеждания случай за да потвърди определение № 104/05.06.2019 г. по г.д. № 88/2018 г. по описа на Районен съд Чепеларе, с което е оставена без уважение молбата на П. Т. И. за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК, по депозираната срещу решението по делото въззивна жалба, решаващият въззивен състав е приел, че на база събраните доказателства е извършена преценка, че молителят И. не е поддържала да е регистрирана в Бюрото по труда като безработна. От извършената служебна проверка в Търговския регистър, е прието за установено, че е вписана като член на Съвета на директорите на търговските дружества "Персенк" АД, [населено място], и "Персенк 2000" АД, [населено място], както и като представляващ народно читалище "Родопска искра 1880", [населено място]. Установено е още, че е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1600 лв. за защита си пред първата съдебна инстанция. От тези обстоятелства, решаващият състав е извел разбирането си, че молителят е в трудоспособна възраст, участвала е в съвета на директорите в посочените търговски дружества, на които предметът на дейност била дърводобив и други дейности. Така въззивният съд при съобразяване размера на дължимата държавна такса -489.06лв., е направил и решаващия си извод, за недоказаност на тежко имуществено и/или здравословно състояние, както и други критерии, посочени в закона, които обуславят липсата на възможност да бъде заплатена тази такса. Съдът не е обсъждал начина, по който е следвало да бъде установено не просто затруднение на страната, а невъзможност таксата да бъде заплатена от нея. Страната, освен, че не е въвела релевантно общо основание не е развила и доводи по поддържания бланково допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който предполага, че тя следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№ 2264/2019 г. на І търговско отделение на ВКС. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 862 от 30.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 286/2019 г. на Окръжен съд Смолян. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: