Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 04.02.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: БОНКА ДЕЧЕВА Членове: МАЙЯ РУСЕВА ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 90 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Образувано е по подадена от Т. И. С. молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязло в сила решение № 357/07 от 28. 03. 2007г. по гр. д. № 2976/2005г. на ВКС, ІV г.о., в частта му с която молителят С. е осъден да заплати в полза на бюджета на съда, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДВПГ /отм./, държавна такса в размер на 22 800лв.. Молителят твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като с окончателното решение от 01. 07. 2014г. на Европейски съд за правата на човека /ЕСПЧ/, четвърта секция, с което е заличена жалбата на Т. С. от списъка с дела пред ЕСПЧ, въз основа на едностранната декларация на правителството на РБ, е признато нарушение на чл. 6, т. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и е поето задължение от РБ за заплащане на обезщетение за причинените с нарушението вреди в размер на 2 500 евро, което не е от естество да отстрани последиците от нарушението /задължението на С. към Държавата възлиза на повече от 35 000 лв. – държавната такса от 22 800 лв. и лихви за забава/. Моли да бъде отменено горепосоченото влязло в сила съдебно решение, само в частта му досежно държавната такса от 22 800 лв., а делото – да бъде върнато на състав на ВКС, разгледал исковото производство по чл. 2 ЗОДВПГ по същество, който да не възлага на ищеца никаква държавна такса. Ответниците по молбата – Прокуратурата на Република България и Софийски районен съд /СРС/ не подават писмен отговор. Прокуратурата на Република България поддържа в проведеното открито съдебно заседание на 24. 01. 2019г. становище за основателност на молбата за отмяна и за осъществяване на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК – окончателно решение на ЕСПЧ, констатирало нарушение на чл. 6 КЗПЧОС поради прекомерност на държавната такса, което нарушение може да бъде отстранено единствено по пътя на отмяната на влязлото в сила решение. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в законния шестмесечен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт /в този смисъл определение № 182/18. 10. 2018г. по ч. гр. д. № 3989/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г.о./. Разгледана по същество тя е основателна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК регламентира отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Предпоставките на визираното основание са: влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, в което не е взета пред вид КЗПЧОС или ако е взета пред вид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от РБ нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което решение на ЕСПЧ е по жалба на страна по приключилото дело пред националния съд; неотстранени от Държавата последици от установеното нарушение с решението на ЕСПЧ и възможност последиците да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е уважен иска на Т. И. С. срещу Прокуратурата на РБ и СРС с правно основание чл. 2 ЗОДВПГ за сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по нохд № 3/1996г. на СРС, 1 състав, ведно със законната лихва от 17. 04. 2002г., като ищецът Т. С. е осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса в размер на 22 800 лв., доколкото за разликата до целия предявен размер на иска от 600 000 лв., той е отхвърлен. В това влязло в сила решение прекомерността на държавната такса по отменената норма на чл. 10, ал. 2 ЗОДВПГ не е квалифицирана като нарушение на КЗПЧОС. Впоследствие е постановено представеното от молителя решение от 01. 07. 2014г. на ЕСПЧ, четвърта секция, което е окончателно такова и установява нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС /нарушено право на достъп до съд/ при осъждането на Т. И. С. да заплати в производството за отговорността на Държавата прекомерна по размер държавна такса на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДВПГ, при позоваване на практиката на ЕСПЧ по редица други дела срещу България /С. срещу България, М. срещу България, Ц. срещу България и Н. Д. срещу България/, установяваща нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС поради прекомерност на присъдени държавни такси на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДВПГ, отм., и заменен с новия чл. 9а, в сила от 30. 05. 2008г., регламентиращ проста държавна такса по исковете по ЗОДОВ. Това окончателно решение на ЕСПЧ е постановено по чл. 37, пар. 1 КЗПЧОС, въз основа на едностранната декларация на правителството на РБ, с която последното признава прекомерния размер на държавната такса, която С. е осъден да плати по иска по чл. 2 ЗОДВПГ и нарушението на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Тъй като в него се съдържа установяване на нарушението на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС именно чрез присъждането на прекомерната държавна такса от 22 800 лв., с позоваване на практиката на ЕСПЧ по други такива дела срещу РБ, това решение на ЕСПЧ съставлява основание за отмяна по смисъла, вложен от законодателя в чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Държавата не е отстранила последиците от нарушението /липсват доказателства за платено обезщетение, вкл. посоченото в едностранната декларация на правителството на РБ, послужила като основание за решението на ЕСПЧ по чл. 37, пар. 1 КЗПЧОС, а и последното не е достатъчно за отстраняване на последиците от нарушението/. Новото разглеждане на делото в частта досежно държавната такса, до което ще се стигне при отмяна на влязлото в сила решение, с характер на определение, се явява единствената хипотеза, в която ще е възможно отстраняване на последиците от нарушението на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС, констатирано в решението на ЕСПЧ. Съобразно гореизложеното е осъществен целият фактически състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, поради което влязлото в сила решение № 357/07 от 28. 03. 2007г. по гр. д. № 2976/2005г. на ВКС, ІV г.о., в частта му досежно присъдената държавна такса от 22 800 лв., следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, по молба за отмяна с вх. № 111989 от 30. 09. 2014г. на Т. И. С., влязлото в сила решение № 357/07 от 28. 03. 2007г. по гр. д. № 2976/2005г. на ВКС, ІV г.о., в частта му, с която Т. И. С. е осъден да заплати в полза на бюджета на съда, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДВПГ /отм./, държавна такса в размер на 22 800лв.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: