6 Р Е Ш Е Н И Е № 192 гр. София, 20.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова Емилия Василева при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1057 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. Ж. от гр. София, подадена от процесуалния му представител адв. Р. Д. срещу решение от 06.07.2009г. по гр. дело № 253/2007г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, с което е отменено решение от 22.11.2006г. по гр. дело № 9001/2005г. на Софийски районен съд, 45 състав в осъдителната му част и са отхвърлени предявените от Б. С. Ж. и Т. К. Ж., двамата от гр. София срещу „Е. – С.” АД с променено наименование „Ч. Р. България” АД, гр. София и „Ч. Е. България” АД, гр. София искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумите от по 2 000 лв. на всеки поотделно и ищците са осъдени да заплатят на „Ч. Р. България” АД, гр. София сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди във връзка с неизпълнение на договорно задължение. Според касатора съдебният състав е нарушил разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, която предвижда правото на потребителя да получи обезщетение за неизпълнение на задължението на монополиста за доставка на ел. енергия. В касационната жалба са изложени конкретни доводи за основателността на предявения иск и наличието на предпоставките за неговото уважаване. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни производства. Ответниците „Ч. Р. България” АД, гр. София и „Ч. Е. България” АД, гр. София не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима по отношение на решението в частта по иска, предявен от Б. С. Ж. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 2 000 лв. и съответните разноски, тъй като в посочената част е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 473 от 23.07.2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта по отношение на предявения от Б. С. Ж. от гр. София срещу „Е. – С.” АД, понастоящем „Ч. Р. България” АД, гр. София и „Ч. Е. България” АД, гр. София иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 2 000 лв. и съответните разноски. Касационното обжалване на решението на СГС е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните въпроси: дали обезщетението за вреди, причинени от неправомерно прекъсване на Е.захранването, следва да се удовлетвори по пътя на договорната отговорност; какви са границите на обезщетението при нарушение на чл. 43 във връзка с чл. 41, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на „Е. – С.” Е., гр. София; дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди поради неправомерно прекъсване на Е.захранването. Въззивният съд е приел, че „Е. - С.” АД, гр. София е отправило до ищеца Б. Ж. предизвестие за заплащане до 24.09.2003г. на сумата 4 346,88 лв. – ел. енергия за периода 10.09.2002г. – 01.09.2003г. съгласно КП № 515/09.09.2003г. и справка за коригирана сметка, след което ще следва прекратяване на Е.снабдяването на абонатен № xxxxxxxxxx с адрес ул. „Б.” № 13. Издадено е нареждане изх. № 1046/31.10.2003г. на н-к ЕЕР-Юг за преустановяване на Е.захранването и през периода от м. ноември 2003г. до 24.06.2005г. Е.снабдяването на етажа, в който живеят ищците, е било прекъснато. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с влязло в сила решение, постановено на 27.08.2004г. по гр. дело № 679/2004г. на СРС, 46 състав, е признато за установено, че Б. Ж. не дължи на „Е. – С.” АД сумата 4 346,88 лв. за периода 10.09.2002г. – 01.09.2003г. Въззивният съд е установил, че през периода на прекъсване на Е.захранването ищците са претърпели неимуществени вреди. Въз основа на изложената фактическа обстановка е прието, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка и продажба на електрическа енергия, прекъсването на Е.захранването е неправомерно поради липса на хипотезите на чл. 87, ал. 1 ЗЕЕ /отм./, чл. 43, чл. 44, ал. 1, чл. 46 и чл. 47 от Общите условия на доставчика за преустановяване на Е.захранването на неизправен потребител, по този начин ответниците не са изпълнили основно задължение по договора, поради което ищците имат право да претендират обезщетение за претърпени вреди, произтичащи от договорно неизпълнение и основани на договорна вина, а не на непозволено увреждане. Софийски градски съд е изложил съображения, че обезщетението за неизпълнение на задължението на ответниците се определя в пределите на чл. 82 ЗЗД и обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Приел е, че обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща само имуществените вреди, но не и моралните неимуществени вреди, които са предмет на деликтна отговорност. Фактическата обстановка е възприета правилно от въззивния съд в съответствие със събраните доказателства, които са обсъдени в тяхната взаимовръзка. Фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които касаторът е претърпял вреда, определят основанието, от което тя произхожда. Между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на Е.енергия, което към момента на преустановяване на Е.снабдяването на жилището на ищеца се е регулирало от отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ и НППРЕМПП и представените в първоинстанционното производство Общи условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на „Е. -С.” Е., гр. София. Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е поради неизпълнение на основно задължение на ответната страна да осигурява Е.снабдяване на потребителите при спазване на изискванията за качество на електрическата енергия, да доставя електрическа енергия при условия на равнопоставеност на всеки потребител, който има електрически уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и е изпълнил условията за присъединяване към разпределителната мрежа, да осигурява непрекъснато функциониране и използване на разпределителната мрежа и непрекъснато доставяне на електрическа енергия. С неправомерното прекъсване на електрическата енергия за периода от 31.10.2003г. до 24.07.2005г. в нарушение на чл. 43 и чл. 44 във връзка с чл. 41, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на „Е. – С.” Е., гр. София ответникът не е изпълнил задължението си да осигурява непрекъснато доставяне на електрическа енергия съгласно чл. 90 ЗЕЕЕ /отм./, чл. 94 /отм./ ЗЕ и чл. 12 , т. 1 и т. 3 от Общите условия, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди. При неизпълнение на задължения, произтичащи от договор, кредиторът има право да иска от длъжника изпълнението на задължението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му. ЗЕЕЕ /отм./, ЗЕ и Общите условия и за продажба на електрическа енергия за битови нужди не уреждат вида на вредите, подлежащи на обезщетяване, нито границите на обезщетението при неизпълнение на задължението за непрекъснато доставяне на електрическа енергия и при неправомерно прекъсване на Е.захранването, поради което приложение намират разпоредбите на ЗЗД. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен – всички преки и непосредствени вреди. Следователно обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща само онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или не го увеличават, т. е. имуществените вреди. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на договорното задължение. Размерът на претърпяната загуба съответства на разликата между имуществото, което кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено, и имотното му състояние след неизпълнението. Пропуснатата полза е вид имуществена вреда, изразяваща се в нереализиране на възможността кредиторът да увеличи имотното си състояние. Пропуснатата полза е това увеличение на имуществото, което при обикновени условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си. Съобразно всеки конкретен случай размерът на пропуснатата полза може да е точно доказан или да е определяем въз основа на опита и обичаите в практиката. Действащото законодателство не предвижда обезщетение за неимуществени вреди при неизпълнение на договорно задължение. Неимуществените вреди съгласно чл. 51 ЗЗД се обезщетяват, само когато произтичат от деликт. При непозволено увреждане обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а не само в рамките на претърпяната загуба и пропуснатата полза. Основание за даденото тълкуване е и систематичното място на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – в глава „Непозволено увреждане”. Безспорно, неправомерното преустановяване на подаването на Е.енергия от страна на енергийното предприятие, обществения снабдител причинява на потребителите, какъвто е и касаторът по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./, неимуществени вреди. Обстоятелството, че законодателят е ограничил договорната отговорност само относно имуществените вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи, не дава основание на съда да тълкува разпоредбата на чл. 82 ЗЗД в смисъл, какъвто не й е придаден. По тези съображения на поставените въпроси следва да се отговори така: При неизпълнение на договорно задължение за непрекъснато доставяне на електрическа енергия и при неправомерно прекъсване на Е.захранването в нарушение на чл. 43 и чл. 44 във връзка с чл. 41, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на „Е. – С.” Е., гр. София, енергийното предприятие, общественият снабдител отговаря по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако е недобросъвестен – за всички преки и непосредствени вреди, но не дължи обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените вреди се обезщетяват, когато произтичат от непозволено увреждане, какъвто не е настоящият случай. При така дадения отговор, въззивното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.07.2009г. по гр. дело № 253/2007г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. С. Ж. от гр. София срещу „Е. – С.” АД, понастоящем „Ч. Р. България” АД, гр. София и „Ч. Е. България” АД, гр. София иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 2 000 лв. и са присъдени разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.