3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 377 София, 01 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1126 по описа за 2013 година. С присъда № 251 от 17.10.2012 г. по нохд № 1287/12 г. Районният съд-гр.Русе признал подсъдимия С. З. Я. за виновен и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.т. 3 и 5, чл.194, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата влязла в сила на 02.11.2012 г. На 09.05.2013 г. осъденият Я. депозирал искане за възобновяване на наказателното дело при съображения, че не е участвал лично в съдебното производство (не е получил препис от обвинителния акт, нито е уведомен за съдебно заседание). Наред с това поддържа, че не е съгласен с наложеното му наказание, „защото...вината не е само моя”; по размер наказанието е твърде високо и „надвишава спрямо моите съпроцесници”. Пред ВКС осъденият лично и защитата му – адв.Л.Л., поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното дело и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. В досъдебната фаза на процеса, молителят е участвал лично – на 16.05.2012 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановена мярка за неотклонение „Подписка” (л.67) и на същата дата разпитан в това му качество (л.69); а при предявяване на разследването (на 16.05.2012 г.) са му предоставени всички материали по делото за проучване. След внасяне на обвинителния акт в съда на 31.05.2012 г. молителят е напуснал България, без данни за неговото местонахождение в чужбина, поради което решаващият съд е приел, че са налице условията на чл.269, ал.3, т.2 НПК за провеждане на съдебно следствие. По този ред, в отсъствие на молителя, е постановена осъдителната присъда. При предприемането на действия по изпълнение на влязлата в сила присъда, е установено, че Я. се е установил в Република Гърция; на 24.01.2013 г. прокурор при районна прокуратура – гр.Бяла издал Европейска заповед за арест, в която в (d), 3.4 е отразил, че „решението не е било връчено лично на Я., но то ще му бъде връчено лично незабавно след предаването, и при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалния акт, както и това, че лицето ще бъде уведомено за срока, в който трябва да поиска обжалване или повторно разглеждане”. Иначе казано, е дадена гаранцията, предвидена в чл.60а от ЗЕЕЗА. С решение № 5 от 21.02.2013 г. председателят на Апелативен съд-Патра разрешил екстрадицията на осъдения и предаването му на ниво съдебна власт за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. По делото липсват данни, които да установяват, че осъденият е узнал за осъдителната присъда по-рано от екстрадиционното производство, развило се в Република Гърция, при което, на плоскостта на изложеното, се очертава положителен извод относно постъпването на настоящото искане в срока, указан в чл.423, ал.1 НПК. При така установеното настоящият състав приема, че е налице основанието на чл.423, ал.5 НПК за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В хода на производството пред първоинстанционния съд, с определение в съдебно заседание от 25.06.2012 г. спрямо С. Я. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. ВКС, с оглед на задължението по чл.423, ал.4 НПК, като съобрази, че промяна в обстоятелствата наложили изменение на мярката за неотклонение не са настъпили счита, че мярката за процесуална принуда следва да остане същата. Водим от горното и на основание чл.425, ал.2, във връзка с ал.1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 1287/12 г. на Районния съд-гр.Русе, ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 251 от 17.10.2012 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Потвърждава взетата спрямо С. З. Я. мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Препис от решението да се изпрати незабавно на началника на Затвора в [населено място], за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: