Р Е Ш Е Н И Е № 292 София, 3 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Ат.Г. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 921/2012 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Т. А. Д. за възобновяване на внохд № 20/2012г. по описа на Плевенския окръжен съд и отменяване на постановеното по него решение № 57 от 01.03.2012г.,поради допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 200 от 29 ноември 2011г. по нохд № 1203/2011г. Никополският районен съд е признал подсъдимия Т. А. Д. за ВИНОВЕН в това,че на 25.05.2010г. в [населено място],обл.Плевен, [улица] ,при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи-1 бр.мобилен телелефон „Нокиа 6300” на стойност 245 лв.,портмоне с лични документи и пари 10 лв.,1 бр.кутия цигари с 1 бр.цигара-всичко на обща стойност 255 лева,от владението на собственика П. Н. М. от същото село,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.1 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в Затвор. С горното решение Плевенският окръжен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в санкционната й част,като на основание чл.55,ал.1 т.1 НК НАМАЛИЛ наказанието на подсъдимия на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.ПОТВЪРДИЛ присъдата в останалата й част. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице,в срока по чл.421,ал.3 НПК. Разгледано по същество искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО: Доводите за неправилно приложение на материалния закон и съществени процесулни нарушения не се подкрепят от данните по делото. Възражението на подсъдимия,че не е извършител на деянието е обсъдено от двете редовни съдебни инстанции. Законосъобразно е прието,че обвинението срещу Д. е доказано от показанията на свидетелите Б.,С.,Д.,А.,Р.,К.,У.. Прието е от фактическа страна,че на инкриминираната дата след употреба на алкохол подсъдимият влязъл в дома на пострадалия П. Н..Последният спял,но се събудил от шум и видял в стаята си подсъдимия Д..На въпроса какво прави в дома му,подсъдимият отговорил,че търси цигари и предложил на пострадалия да го почерпи.Пострадалият изгонил подсъдимия,но като се върнал в стаята установил,че му липсва мобилния телефон,портмонето с документи и сумата 10 лева,както и кутията с цигари.Веднага излязъл навън,настигнал подсъдимия,бръкнал в джоба му и извадил от там отнетите му вещи,с изключение на парите,които липсвали.Това действие е наблюдавано от св.С.,който видял как пострадалия изважда от джоба на панталона на подсъдимия посочените вещи.Свидетелят чул упреците на пострадалия към подсъдимия затова,че влязъл в дома му посред бял ден и извършил кражба на вещите му. По-късно св.С. видял,как подсъдимият се насочва към дома на пострадалия с няколко млади мъже и момчета,като всички държали в ръцете си различни парчета дърво.Веднага се обадил на свидетелите Д.,А. и У. и всички отишли в дома на пострадалия където с общи усилия предотвратили саморазправата на подсъдимия с пострадалия. Въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в съвкупност,съдилищата са стигнали до верния извод относно авторството на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия.Отнемайки от пострадалия личните му вещи,без съгласието на последния с намерението да установи фактическа власт върху тях,подсъдимият е осъществил състава на повдигнатото срещу него обвинение за кражба извършена при условието на опасен рецидив.Материалният закон е правилно приложен. Доводът,че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила,тъй като не е направил подробен анализ на всички доказателства по делото и не е отговорил на възраженията на подсъдимия поставени във въззивната жалба,също е неоснователен. Възражението на подсъдимия през въззивната инстанция,че извършител на деянието е малолетния Н. е взето предвид от въззивния съд.Правилно е отбелязано,че доказателства подкрепящи тезата на подсъдимия не са събрани по делото.В този смисъл е прието,че доказателствата преки и косвени водят до единствения извод,потвърждаващ обвинителната теза,че извършител на кражбата е именно подсъдимия Д.. Независимо,че пострадалят П. Н. не е разпитван в съдебно заседание/напуснал пределите на страната/ и показанията му на досъдебното производство не са били огласени,поради отказ на подсъдимия,обвинението срещу подсъдимия е доказано от останалите гласни доказателства.Св.Р.С. е видял,как пострадалият изважда личните си вещи от джоба на подсъдимия,както и чул думите му,че подсъдимият му е взел вещите от домът му. При така събраните проверени и анализирани по реда на чл.13,14,107,ал.5 НПК доказателства,възражението за допуснати съществени нарушения на процесуелните правила е неоснователно. Искането е основателно в частта за наказанието. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.55,ал.1 т.1 НК,и е намалил наказанието с една година.Нормата на чл.196,ал.1 т.1 НК предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода.Това означава,че съответното наказание съгласно цитираната разпоредба следва да бъде в размер под специалния минимум от две години лишаване от свобода.Съдът не е привел в съответствие санкционната част на чл.196,ал.1 т.1 НК с приложения чл.55,ал.1 т.1 НК и макар да е намалил наказанието,е определил по-тежко наказание от допустимото в закона. Неправилното приложение на материално правната разпоредба е довело и до явна несправедливост на наказанието,което съставлява съществено нарушение по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,3 НПК и обуславя възобновяване на делото, изменяване на въззивното решение и намаляване на наказанието на една година лишаване от свобода. Воден от горните мотиви и на основание чл.425,ал.1 т.3 вр.с чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,3 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд №20/2012г. по описа на Плевенския окръжен съд,ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 57 от 01.03.2012г.,с което при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК е наложил на подсъдимия Т. А. Д. наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като НАМАЛЯВА същото на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при постановения режим на изтърпяване. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения за възобновяване на делото в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: