12 РЕШЕНИЕ №136 гр.София, 22 юни 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Христина Михова наказателно дело № 473/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 425, вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. ВКС е сезиран с искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по н.д. № 107/2016 год. по описа на ВКС, НК, ІІ н.о., като се претендира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, довели до нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на присъда от 23.06.2016 год., постановена по същото дело по реда на чл.354, ал.5 от НПК, в частта, с която подсъдимите Н. Д. Н. и Г. С. Н. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и пр.3, вр. с чл. 20 от НК, а подсъдимите М. В. С. и И. Т. А. са оправдани в това да са извършили престъплението в съучастие с подсъдимите Г. С. Н. и Н. Д. Н.. Прави се искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав и за изменение на решение от 09.11.2015 год., постановено по ВНОХД № 141/2015 год. по описа на АС- Варна, в частта, с която е приспаднато времето, през което подсъдимият Н. Н. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ от 25.03.2008 год. до 08.12.2008 год., като се зачете един ден домашен арест за един ден лишаване от свобода. Срещу искането за възобновяване е постъпило писмено възражение от защитата на осъдения Н. Н. с подробно изложени доводи относно неоснователността на твърденията за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения Н. Д. Н. - адвокат Л., пледира за оставяне на искането за възобновяване без уважение. Защитата оспорва всяко твърдение за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на присъдата на ВКС, като излага подробни съображения в тази насока. Защитникът на осъдения М. В. С. - адвокат Д., релевира доводи относно негодността на искането за възобновяване на наказателното производство. Според защитата, след като се иска отмяна на присъдата само в частта относно съучастието на осъдените по обвинението по чл. 116 от НК с двамата оправдани, не може да се обсъжда въпроса за извършителството. Искането за възобновяване било негодно, тъй като изложените в него оплаквания, завоалирани с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, са за необоснованост, което не е касационно основание. Предвид на това, защитникът пледира за оставяне на искането без уважение. Същото становище изразява и защитникът на осъдения Г. С. Н. - адвокат Ю. Г.. Според него при постановяване на присъдата касационният състав е обсъдил прецизно събраните по делото доказателства, съобразявайки всички указания, посочени в предходните касационни решения. С оглед на това процесуалният представител пледира за оставяне на присъдата в сила. Защитникът на осъдения И. Т. А. – адвокат А., намира за неоснователни твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата на ВКС. Според него възраженията по същество са за необоснованост на съдебния акт, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Осъдените Н. Н., Г. Н., М. С. и И. А., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, в рамките на правомощията си, намира за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество, искането е частично основателно. С присъда № 87/31.10.2011 г., постановена по НОХД № 458/2009 г., по описа на Варненския окръжен съд, Н. Д. Н., Г. С. Н., М. В. С. и И. Т. А. са били признати за виновни в това, че на 16.04.2007 год., в близост до [населено място], обл. В., в съучастие помежду си / Н. - като подбудител и помагач, а А., Н. и С. - като съизвършители/, отвлекли В. П. Е. и Д. И. П. с цел противозаконно да ги лишат от свобода, като деянието е извършено от повече от две лица и по отношение на две лица, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 от НК - за Н. и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК - за останалите трима подсъдими, на всеки един от тях е било наложено наказание седем години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален „строг“ режим в затвор. Подсъдимите са били оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение за проявена особена жестокост към отвлечените. Със същата присъда четиримата са признати за виновни в това, че на 16.04.2007 год., в землището на [населено място], обл. В., в съучастие помежду си /подсъдимият Н. като подбудител и помагач, а подсъдимите Н., С. и А. - като съизвършители/, умишлено умъртвили В. П. Е. и Д. И. П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 от НК - за Н., и вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК - за Н., С. и А., на всеки един от тях е било наложено наказание „доживотен затвор“, което да изтърпят при първоначален „специален“ режим в затвор, като са били оправдани по обвинението да са извършили убийството предумишлено. На основание чл. 23, ал. 1 от НК Варненският окръжен съд е наложил на всеки един от подсъдимите най-тежкото от така определените наказания, а именно „доживотен затвор“, като е постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален „специален“ режим в затвор. С първоинстанционната присъда на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия Н., считано от 31.05.2007 г. до 25.03.2008 г., както и времето от 25.03.2008 год. до 08.12.2008 год., когато е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, като са зачетени два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода. Със същата присъда е приспаднато предварителното задържане на подс. Н. за времето от 19.05.2007 год. до влизане на присъдата в сила, а за подсъдимите С. и А. - от 27.05.2008 год. до влизане на присъдата в сила. С първоинстанционната присъда подсъдимите са били осъдени да заплатят солидарно на гражданските ищци А. Е., А. Е., Б. А., Р. П. и Ю. П. /действаща със съгласието на Р. П./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2007 год., до окончателното изплащане на главницата, както и да заплатят на А. Е., А. Е. и Б. А. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 770 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от деня на увреждането. В тежест на подсъдимите е било присъдено заплащане на направените по делото разноски, както и на държавна такса върху уважените граждански искове. Посочената присъда на Варненския окръжен съд, видно от приложените по делото материали, е била предмет на три въззивни и две касационни проверки. При третата въззивна проверка първоинстанционната присъда е била потвърдена с решение № 180/09.11.2015 год., постановено по ВНОХД № 141/2015 год. по описа на Варненския апелативен съд. По повод постъпили жалби от всички подсъдими срещу посоченото въззивно решение, във ВКС е било образувано трето по ред касационно производство. С присъда № 156, постановена на 23.06.2016 год. по н.д. № 107/2016 год. по описа на ВКС, НК, ІІ –ро н.о., на основание чл. 354, ал.5, изр.2, вр. с чл. 334, т.2 и чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, посоченото въззивно решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда са били отменени в наказателно и гражданско осъдителните им части относно престъплението по чл. 116 от НК, в частта относно заплащането на държавната такса и разноските по делото, както и по отношение приложението на чл. 23 от НК, като вместо това: подсъдимият Н. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и пр.3, вр. с чл. 20, ал.3 и ал.4 от НК; подсъдимият Н. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и пр.3, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като са били отхвърлени и гражданските искове, предявени срещу тях от наследниците на В. Е. и Д. П.. Със същата присъда, съставът на ВКС е признал за невиновни и е оправдал подсъдимите С. и А. по обвинението да са извършили деянието по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и пр.3 от НК в съучастие с подс. Н. като подбудител и помагач, а с подс. Н. като съизвършители, като ги е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от по осемнадесет години. На основание чл. 23 от НК на всеки от подсъдимите С. и А., за деянията по чл. 142 от НК и чл. 116 от НК, е определено едно общо наказание в размер на осемнадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с две години. С присъдата на основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС / изм./ е постановено подсъдимите А. и С. да изтърпят наложените им наказания в размер на по 20 / двадесет/ години при първоначален „строг“ режим в затвор. Подсъдимите С. и А. са осъдени да заплатят: солидарно на гражданските ищци А. Б. Е., А. В. Е. и Б. Й. А. по 150 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 770 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2007 г.; солидарно на гражданските ищци Р. Й. П. и Ю. Р. П., действаща със съгласието на Р. П., по 150 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2007 г.; държавна такса върху уважените граждански искове в размер на по 30 000 лв., както и съдебните разноски в размер на 1500 лева. Въззивното решение в останалата му част е оставено в сила. За да се прецени дали при постановяване на присъдата съставът на ВКС е допуснал съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, налагащи възобновяване на наказателното производство, е необходимо на първо място да бъдат обсъдени възраженията на защитниците относно годността на направеното искане за възобновяване, тъй като от това зависи дали същото ще бъде разгледано по същество. С искането за възобновяване се претендира отмяна на така постановената от ВКС, НК, ІІ – ро н.о. присъда, като се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката и анализа на събраните по делото доказателства, довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че са надценени доказателствената стойност и значението на обясненията на подсъдимите С. и А., а са игнорирани показанията на свидетеля с тайна самоличност № 4, заключенията на техническите експертизи относно проведените разговори по мобилните телефони на подсъдимите, установяващи тяхното относително еднакво местоположение по време на деянието / според обвинението четиримата са се намирали на едно и също място в този момент/, както и възприемане на причина за смъртта на пострадалите / установена от заключението на назначената от касационния съд СМЕ/, която кореспондирала само с обясненията на подсъдимите, но не и с останалите доказателства. Упреква се съставът, постановил касационната присъда, че не е изяснил съществени елементи, имащи пряко значение за каузалния принос на подсъдимите Н. и Н. към вредоносния резултат като: какво е наложило спирането на микробуса и допълнителното овързване на пострадалите с въжета; защо се е наложило да бъдат набавени допълнително въжета, след като жертвите вече са били вързани; какво е било разстоянието от мястото, където пострадалите са били прехвърлени от автомобила на подс. Н. до мястото, където подсъдимите С. и А. са установили смъртта им. Така изложените в искането за възобновяване твърдения сочат на допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, свързани с разкриване на обективната истина по реда и със средствата предвидени в НПК и вземане на решение въз снова на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В този смисъл искането за възобновяване визира основанията по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК и следва да бъде разгледано по същество. На следващо място, неоснователно е възражението на защитата на осъдения С. за това, че по отношение на присъдата в частта, относно изпълнението на деянието по чл. 116 от НК, липсвало искане за възобновяване, тъй като се оспорвало единствено съучастието между четиримата подсъдими, т.е. искането не се отнасяло за изпълнителното деяние. С искането за възобновяване се претендира отмяна на присъдата в частта, с която е оправдан подс. Н. по обвинението по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и пр.3 вр. с чл.20, ал.2 от НК. Срещу Н. е било повдигнато обвинение за това, че е осъществил убийството на двамата пострадали в съучастие с А. и С. като съизвършител. Следователно, с претенцията за отмяна на присъдата в частта, с която е оправдан Н., реално се оспорват и доводите на съда относно недоказаността на обвинението за участието на Н. в извършването на деянието, а не само по отношение на подбудителството и помагачеството, осъществени като форма на съучастие от осъдения Н.. В този смисъл, изложените в искането възражения, свързани с начина на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 116 от НК, следва да бъдат обсъдени от настоящия състав. Твърдението, изложено в искането за възобновяване, че при постановяване на присъдата касационният съд е надценил значението на самопризнанията на подсъдимите Н., С. и А., без да е проверил достоверността им, не отговаря на действителното положение. Касационният съд е отчел обстоятелството, че в конкретния случай, обясненията на подсъдимите С. и А. са единственият доказателствен източник, чрез който се установява хронологията на събитията след момента на прехвърлянето на пострадалите Е. и П. от автомобила, управляван от подс. Н. в микробуса, с който са били откарани първоначално до [населено място], а след това на брега на река К., където телата са изхвърлени в реката. По делото не са събрани други доказателства, от които да могат да се извлекат данни за случилото се с пострадалите от момента на отвличането им до намирането на телата им, извадени от река К.. Именно поради това, правилно касационният състав не е възприел становището на въззивния съд за това, че обясненията на подсъдимите С., Н. и А. /които по същество са били признание за извършеното/ са „подобрена версия“, непотвърдена от други доказателства. Изпълнявайки задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, касационният съд е обсъдил посочените доказателствени източници изключително задълбочено и прецизно, като всеки изнесен от подсъдимите факт е съпоставил с установените чрез други доказателствени средства обстоятелства. При това е отчетена двойнствената природа на обясненията на подсъдимия, които са едновременно средство за процесуална защита, а от друга страна - доказателствено средство, чрез което се извеждат факти от значение за предмета на делото. Касационният съд не е приел безкритично изявленията на подсъдимите С. и А., а ги е подложил на задълбочен анализ, като е счел за категорично установени само факти, по отношение на които обясненията са в корелация с други доказателства. Съдебният състав правилно е преценил, че относно упражненото от същите подсъдими насилие спрямо пострадалите преди, по време и след качването им в микробуса, обясненията им изцяло кореспондират със заключенията на всички СМЕ, изготвени по делото, относно наличието на прижизнени увреждания по телата, причинени с удари с тъпи предмети, някои от които със специфичен детайл и отпечатък върху тъканите, определен от експертите като например части от притежавания от С. по това време пистолет марка „Г.“. Състоянието, в което са намерени телата - с остатъци от тиксо по глезените и по едната ръка на П., също е потвърждение на обясненията на А. и С., относно начина и средството, с което първоначално са обездвижили пострадалите. Детайлно и с необходимата задълбоченост и прецизност, съставът на ВКС е анализирал обясненията на подсъдимите А. и С. относно връзването на пострадалите в микробуса с намерено в него въже и последващото поставяне на металните тежести и овързване с въжето, доставени от Н., като ги е съпоставил с обективните находки – различните по вид и дължина въжета, с които са били омотани труповете, извадени от водата. При този анализ, като е взел предвид данните от фирмата, продала въже - 40 метра / от вида на това намерено по единия труп/ на [фирма], за което е оформена стокова разписка, приложена по делото, заключението на техническата експертиза /от което се установява, че едно от намерените въжета е на 14 части с обща дължина 19, 14 м., а другото е с ненарушена цялост и с дължина 22,59 м. като и двете са с диаметър 6 мм./, показанията на свидетелите К. К. и Н. К. относно вида на продаденото от единия и закупеното от другия въже от същия магазин на фирма „К.“, използвано при изготвяне на сравнителната техническа експертиза, съставът на ВКС аргументирано е приел, че въжетата, свалени от труповете са от различни партиди и надхвърлят дължината на закупеното въже с 1,73 м. Това е дало основание на съдебния състав от ВКС да приеме за достоверни обясненията на подсъдимите затова, че са използвали един тип въже при връзването на пострадалите в микробуса, след това със същото са прикрепили металните тежести, доставени от Н., към едното тяло, а за другото са използвали донесеното от последния въже. Изводите си касационният съд е изградил въз основа на анализа на посочените доказателства, поради което е неоснователно твърдението, че обясненията на подсъдимите, относно начина на овързване на пострадалите и причините за това, са били надценени и не са били проверени по съответния процесуален ред. В тази връзка следва да се отбележи, че в искането за възобновяване се прави възражение, че касационният съд не бил изяснил кое е наложило допълнителното овързване на пострадалите с въжета, докато са се намирали в микробуса. По отношение на посоченото обстоятелство, касационният съдебен състав е кредитирал обясненията на подсъдимите С. и А. затова, че са нанесли удари върху пострадалите и допълнително са ги овързали с въжета, като това се е наложило, тъй като двамата тропали по микробуса и вдигали шум, а това можело да привлече вниманието на странични хора. Съдът в мотивите на присъдата е отразил, че така дадените обяснения не се опровергават от други доказателства, поради което няма основание да не ги кредитира. Този подход на решаващият съд е правилен, поради което направеното възражение е неоснователно. Обясненията на С. и А. относно механизма на причиняване на смъртта на пострадалите /задушаване чрез овързване и обездвижване с въжета/, са били проверени, като в съответствие с правомощията си, съобразно разпоредбата на чл. 354, ал.5, изр. 2 от НПК, съдебният състав на ВКС е допуснал СМЕ за изясняване на механизма за причиняване смъртта на пострадалите. Повод за допускане на СМЕ са били не само обясненията на подсъдимите С. и А., дадени в хода на първото въззивно производство по делото, но и заключението на СМЕ, назначена по ВНОХД № 135/2013 год. на АС- Варна, приобщена към доказателствения материал при последното въззивно разглеждане на делото по ВНОХД № 141/2015 год. по описа на АС-Варна. При изготвяне на тази експертиза вещите лица са обсъждали възможността смъртта на пострадалите да е настъпила от механична асфиксия поради запушване на външните дихателни органи и позиционна асфиксия, като този механизъм на причиняване на смъртта не е бил възприет, поради наличието на белези на удавяне като диатомеи в бъбреците, черния дроб и мозъка, както и течност от водорасли и диатомеи в сфеноидалния синус и при двамата пострадали. От вниманието на касационния съдебен състав не е убягнало признанието на вещите лица затова, че напредналото трупно разложение на телата е пречка за установяване точния механизъм на причиняване на смъртта, като в конкретния случай са налице изразени белези за удавяне в комбинация с механична асфиксия. Именно това е дало основание на касационния съд да назначи СМЕ с оглед пълното, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, едно от които при обвиненията в убийство несъмнено е механизма на причиняване на смъртта. Вещите лица, изготвили тази експертиза са дали заключение, че поради напредналото трупно разложение на телата, причините за настъпване на смъртта на пострадалите могат да бъдат четири, както и комбинация между тях: механична асфиксия от запушване на дихателните пътища с течност- удавяне; механична асфиксия от притискане на външните дихателни отвори и шията при П. и външните дихателни отвори при Е.; механична асфиксия от пристягане на шията с примка – загърляне при Е.; имобилизационна асфиксия от притискане на снагата от омотаване с плътно пристягане с въжета на телата на двамата починали. Според вещите лица типичният белег на имобилизационната асфиксия е силната цианоза на лицето и т.нар. карминов отток, които не се наблюдават при напреднало трупно разложение на телата, в каквото състояние са се намирали тези на пострадалите. Въпреки невъзможността да бъдат открити посочените типични белези, експертите не изключват като причина за смъртта силното пристягане на пострадалите с въжетата, по начин, който пречи да извършват дихателни движения с гръдния кош и снагата. Касационният състав е съпоставил това заключение на СМЕ с обясненията на подсъдимите С. и А. относно начина, по който са овързали телата на пострадалите /„като пашкули“/ и ударите, които са им нанесли и основателно е преценил, че същите могат да бъдат приети за достоверни, след като не се опровергават от експертите, а точно обратното - сочат се като възможен механизъм за причиняване на смъртта. В искането за възобновяване е посочено, че съдебният състав е приел друга причина за настъпване на смъртта на пострадалите, само въз основа на допълнителната СМЕ, която не кореспондирала с останалите доказателства. Не са визирани кои са тези други доказателства, които противоречат на приетото за установено от съда, поради което настоящият съдебен състав не може да вземе отношение по така направеното възражение Не може да бъде прието за основателно и възражението, че не било доказано продължителното обездвижване на пострадалите в микробуса, като не било изяснено какво е разстоянието от мястото, където пострадалите са били прехвърлени от автомобила на подс. Н. до мястото, където е констатирана смъртта им. Отново следва да се подчертае, че сведения за това какво се е случило с пострадалите, след прехвърлянето им от автомобила на Н. в микробуса, могат да бъдат изведени единствено от обясненията на подсъдимите С. и А.. След като те са единственият доказателствен източник и той не се опровергава от другите, събрани по делото доказателства, няма пречка да послужи като база за извеждане на определени факти като приетите от ВКС. Според тези обяснения отвличането на пострадалите е осъществено в района на [населено място]. След като ги качили в микробуса и облепили с тиксо ръцете, краката и устата им, П. и Е. продължили да тропат и да вдигат шум, което наложило да бъдат овързани с намиращите се в микробуса въжета. А. и С. установили смъртта им при пристигането на брега на река К., близо до [населено място]. Касационният съд е приел за установено, че смъртта на П. и Е. е причинена в резултат на силното им пристягане с въжета, по време на превозването им с микробуса, тъй като той е посочен в обясненията на С. и А. и не е изключен от експертите, изготвили СМЕ, а е посочен от тях като един от четирите възможни механизми за причиняване на смъртта на пострадалите. При това не е било необходимо да се събират други доказателства относно установяване на времето, през което пострадалите са били пристегнати с въжета, за да се прецени дали то е било достатъчно, за да настъпи смъртта им по приетия от съда механизъм, още повече, че вещите лица в съдебно заседание са разяснили, че при всеки един от възможните описани в СМЕ начини, смъртта настъпва в рамките на няколко минути - време много по-малко от необходимото за изминаване на разстоянието от [населено място] до [населено място]. Така извършената проверка и анализ на обясненията на подсъдимите А. и С. са дали основание на съдебния състав на ВКС да ги оцени като годна доказателствена основа, за да приеме, че подсъдимите Н. и Н. не са осъществили в съучастие заедно с тях умъртвяването на пострадалите – Н. като подбудител и помагач, а Н. като съизвършител. За да достигне до този извод, касационният състав не е възприел единство обясненията на подсъдимите, а е обсъдил и всички останали доказателства, имащи отношение към обвинението по чл. 116 от НК. В мотивите на постановената присъда е изложен изключително прецизен анализ на заключенията на техническите експертизи / основни и допълнителни/, като са обсъдени и разясненията на вещите лица, дадени в хода на съдебното следствие, относно невъзможността само от регистриране на разговорите с мобилни телефони в определена базова станция /клетка/ да се посочи точното местоположение на разговарящия. Крайният извод на касационния съд за това, че не е установено по несъмнен начин едновременното присъствие на четиримата подсъдими на едно и също място за времето от 13.00 - 13.30 часа, / както се твърди от обвинението, теза възприета от първоинстанционния и въззивния съдебен състав/ не е голословен, а се основава на уточнението, направено от вещите лица за това, че базовите станции са с различен обхват, който в извънградски условия е 35 км., работят с различна променлива мощност и при претоварване, както и по други причини е възможно да прехвърлят разговора към друга базова станция. Вещите лица са уточнили и че ако абонатът е в движение, мобилната комуникация ще бъде отчетена от базовата станция, в района на която е започнал разговорът, независимо, че приключването му е в района на друга клетка на мобилния оператор. Като е взел предвид всички тези уточнения, обосновано касационният съд е преценил, че доказателствата не са достатъчно, за да се приеме тезата на обвинението за това, че четиримата подсъдими са се намирали на едно и също място за времето от 13.00 до 13.30 часа на 16.04.2007 год. и са осъществили действия по умъртвяването на пострадалите, по начина, описан в обвинителния акт. Вярна е и преценката на касационния съд, че пребиваването на четиримата подсъдими в района на едни и същи базови станции / с уговорката, че това не установява точното им местоположение/ може да бъде косвено доказателство, подкрепящо обвинителната теза, но само то не е достатъчно, за да се направи извод за участието на подсъдимите Н. и Н. в осъществяване на деянието по чл. 116 от НК / при различна форма на съучастие/, при отсъствието на други доказателства. Отделно от това, касационният съд е проверил обясненията на подс. Н. относно причината, поради която той се е намирал в района на базова станция „К. нова“ – оглед на имот в близост до ресторант „Нестинари“ / собственост на Н./, като ги е съпоставил с показанията на св. К.. След като е констатирал наличието на корелация между двата гласни доказателствени източника / относно предварително уговорената между двамата среща, отказът на адвокат К. да придружи подс. Н. до ресторант „Н.“, поради среща с друг клиент и проведения в 13,09 часа между двамата разговор, засечен в базова станция „С. О./ „К. нова“, за да се увери свидетелката, че Н. е намерил имота, който е трябвало да бъде огледан/, преценявайки и заключенията на техническите експертизи, касационният съд обосновало е приел, че версията на подс. Н. не е изолирана от доказателствения материал, а се потвърждава от него, поради което няма основание да не бъде възприета като достоверна. Спазвайки задължението си да обсъди всички доказателствени източници не само поотделно, но и в тяхната взаимовръзка, с необходимото внимание и задълбоченост касационният съд е анализирал и показанията на свидетеля с тайна самоличност № 4. Обсъдил е процесуалната годност на този доказателствен източник, преценявайки, че последният въззивен съдебен състав е изпълнил задълженията си, визирани в НПК, да издири и разпита този свидетел. След това съдебният състав от ВКС е анализирал показанията му, дадени на досъдебното производство и приобщени чрез тяхното прочитане, като от вниманието му не е убягнало обстоятелството, че реално свидетелят нито е потвърдил, нито е отрекъл тези показния. Упрекът отправен в искането за възобновяване към касационния съд, че не е изследвал причините за поведението на свидетеля е неоснователен, тъй като това стои извън задълженията, а и процесуалните възможности на съда. След като свидетелят с тайна самоличност не е направил изявления и не е дал обяснения за възприетата от него позиция, каквито и заключения да беше направил съдът относно причините за това негово поведение биха били в сферата само на предположенията и догадките. Касационният съд е изпълнил това, което е влизало в неговите задължения и правомощия - изследвал е дадените от свидетеля показания на досъдебното производство като ги е преценил на плоскостта на останалите доказателствени източници. При анализа на същите, съдебният състав, постановил касационната присъда, е констатирал, че от една страна свидетелят с тайна самоличност възпроизвежда факти, които не са били възприети лично от него, а са му станали известни от разговори с други лица / от подсъдимите, като не уточнява от кои от тях/, от разследването / също не уточнява от кого и как са възприети/, като от друга страна изнесените от него обстоятелства не кореспондират с фактите, установени по несъмнен начин чрез други доказателствени средства, проверени по съответния процесуален ред. При това положение решението на касационният съд да игнорира посоченото гласно доказателствено средство като ненадеждно и негодно да послужи за доказателствена основа, върху която да се изградят определени фактически и правни изводи, е правилно и добре обосновано. В заключение следва да се посочи, че при внимателно изследване на мотивите на постановената от ВКС присъда, настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствените материали и изграждането въз основа на тях на вътрешното убеждение на съда. Касационният съд е положил максимални по обем усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване на всички факти, включени в предмета на доказване. Събраните доказателства и доказателствени средства са били предмет на задълбочена преценка, като при анализа им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилно, тенденциозно или превратно тълкуване. Решаващият съд не си е служил с вероятности или предположения при излагане на правните си изводи, а ясно, точно и професионално е акцентирал върху всеки факт, относим към предмета на доказване, като е посочил изводимото от него правно заключение. Доводите на съда, изложени в мотивите на присъдата, чиято отмяна се иска, са в съответствие с принципите на формалната логика, добре обосновани са тезите на контролирания съд, като съдебният акт не страда от недостатъците, посочени в искането за възобновяване. Искането за възобновяване е основателно единствено по отношение на възражението, че при приспадане на времето, през което подс. Н. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, е допуснато нарушение на материалния закон. С първоинстанционната присъда № 87/31.10.2011 г., постановена по НОХД № 458/2009 год., Варненският окръжен съд е приспаднал времето, през което подсъдимият Н. Д. Н. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ в периода от 25.03.2008 год. до 08.12.2008 год., като е зачел два дни „домашен арест“ за един ден „лишаване от свобода“. В тази част присъдата е била изцяло потвърдена, както от въззивния, така и от касационния съд. Съгласно задължителната съдебна практика отразена в ТР №1 от 17.06.2010 год. на ОСНК на ВКС по ТД №1 /2010 год., нормата на чл. 59 от НК е материално правна, поради което по неприключилите към 14.04.2009 год. наказателни производства до привеждане на присъдата в изпълнение, от определеното наказание „лишаване от свобода” се приспада целият период на взетата и изпълнена мярка за неотклонение „домашен арест”, в определеното с чл. 59, ал. 1 от НК съотношение, в редакцията на нормата преди нейното изменение (обн. ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 год.). В настоящия случай мярката „домашен арест“ Н. е търпял в периода от 25.03.2008 год. до 08.12.2008 год., т.е. преди 10.04.2009 год., когато е влязло в сила изменението на разпоредбата на чл. 59 от НК, поради което един ден „домашен арест“ следва да бъде зачетен за един ден „лишаване от свобода“. Искането за възобновяване на посоченото основание е в полза на осъдения, поради което няма процесуална пречка да бъде възобновено наказателното производство в посочената част, а постановената присъда на ВКС да бъде изменена, като бъде зачетено в посоченото съотношение времето, през което Н. Н. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“. Предвид изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, І наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по н.д. № 107/2016 го. по описа на ВКС, НК, ІІ –ро н.о., в частта, с която е потвърдено приложението на чл. 59 от НК по отношение на подсъдимия Н. Н. и ИЗМЕНЯ присъда № 156, постановена на 23.06.2016 год. по н.д. № 107/2016 год. по описа на ВКС, НК, ІІ –ро н.о., като приспада времето, през което подсъдимият Н. Д. Н. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ в периода от 25.03.2008 год. до 08.12.2008 год., като зачита един ден „домашен арест“ за един ден „лишаване от свобода“, като в останалата част оставя искането за възобновяване БЕЗ УВАЖЕНИЕ. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 3. 4.