3 Р Е Ш Е Н И Е № 508 гр. София, 16.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1707 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Л. П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Г. С., против въззивното решение № 1130 от 30 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 1494 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2010 г., с което е обезсилено решение № 793 от 10 март 2010 г., постановено по гр.д. № 257 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2009 г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1067 от 29 юли 2011 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за правомощията на въззивния съд, когато в хода на производството пред себе си установи порок в исковата молба. С решението си въззивният съд приел, че исковата молба е следвало да бъде оставена без движение за привеждане на обстоятелствената част и петитум в съответствие с производството и в рамките на издадената заповед за изпълнение, но съдът е постановил осъдително решение, като е квалифицирал иска по чл. 93, ал. 2, изр. второ ЗЗД; така съдът се е произнесъл по непредявен иск, вместо по предявения такъв, поради което решението е недопустимо и ще се обезсили, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По отношение на задълженията на въззивния съд, когато в хода на производството пред себе си установи порок в исковата молба, е налице задължително тълкуване, дадено от ОСГК в т. 4 ТР № 1 от 17 юли 2001 г. по гр.д. № 1/2001, възприемано последователно и в съдебната практика по чл. 290 и сл. ГПК – например в решение № 822 по гр.д. № 629 за 2009 г. на ІV ГО, решение № 624 по гр.д. № 1753 за 2009 г. на ІV ГО и др., в които ВКС неизменно приема, че когато за първи път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани, като едва при неизпълнение на указанията първоинстанционното решение се обезсилва. Относимите обстоятелства са следните: Със заповед № 561 от 11 август 2008 г. на ответника в касационното производство е разпоредено да заплати на касаторката сумата от 13000 лева и законната лихва от 8 август 2008 г. по силата на договор за целево финансиране. Длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК. В съответния срок касаторката е предявила иск, квалифициран от нея като такъв по чл. 93, ал. 2, изр. второ ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 и 2 ГПК. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 13 хиляди лева, ведно със законната лихва от датата на връчване на нотариалната покана. Първоинстанционният съд осъдил ответника в съответствие с искането. Последователна е практиката на ВКС по това допустимо ли е предявяване на осъдителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Така в решение № 160 по гр.д. № 1176 за 2010 г. на ІІІ ГО съдът приема, че след като към момента на предявяване на иска е налице изпълнително основание за вземанията на кредитора-ищец – заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, макар и не влязла в сила поради подаденото писмено възражение срещу нея, то предявяването на осъдителен иск за същите вземания не би било допустимо. Тъй като срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК е подадено възражение от длъжника А. И., то кредиторката е следвало да предяви иск относно вземането си, който, независимо дали в редакцията на чл. 415, ал. 1 ГПК до 5 юни 2009 г. или след това, е установителен. В случай, че въззивният съд констатира несъобразяване на кредитора-ищец с процесуалните изисквания спрямо исковата молба, той би следвало да я остави без движение, а не да приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, каквито данни по делото няма. К. претендира заплащане на сторените разноски пред касационния съд. По искането при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК ще се произнесе въззивният съд. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 1130 от 30 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 1494 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния окръжен съд в гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: