2 Р Е Ш Е Н И Е № 386 София, 16.11.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 413/2011 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Б. Р. С., с която се иска отмяна на решение № 56 от 24. 03. 2009 г. по гр. д. № 5998/2007 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставено в сила решение от 19. 02. 2007 г. по гр. д. № 429/2006 г. на Софийския апелативен съд в уважената част на иска по чл. 200 КТ и в частта относно началните дати на дължимите лихви на присъдените суми и е прието, че в частта, с която искът по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над сумата 5000 лв. до сумата 8000 лв. решението е влязло в сила. Към молбата е представено писмено доказателство, с твърдение, че същото установява обстоятелство от съществено значение за делото – подаване в срок на касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която искът по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над сумата 5000 лв. до сумата 8000 лв.. Ответната страна по молбата [фирма] изразява становище за неоснователност на същата и оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната да не е била в състояние да се снабди. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. Новите факти и доказателства следва да касаят спора, разрешен с влязлото в сила решение, и да са от съществено значение за същия. В случая молителката сочи като ново обстоятелство непълнота на решението на ВКС, чиято отмяна се иска, изразяваща се в непроизнасяне по подадена от молителката касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част и представя като писмено доказателство съдебно удостоверение, установяващо подаването на касационна жалба срещу въззивното решение в срок, завеждането й във входящия дневник на служба „Регистратура” на въззивния съд и входящия номер на завеждането й. Копие от касационната жалба с нанесен върху нея входящ номер се съдържа и в гр. д. № 5998/2007 г. на ВКС /л. 13/. Както бе посочено по-горе, отмяната по чл. 303 ГПК е способ за защита само срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и то, ако неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, но не и средство за защита срещу влезли в сила непълни, неясни решения или решения, засегнати от явни фактически грешки. За поправянето на явна фактическа грешка, тълкуване на неясно решение и допълване на непълно решение има специално предвиден процесуален ред, различен от обжалването и от извънредните средства за защита срещу порочни влезли в сила решения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Р. С., с която се иска отмяна на решение № 56 от 24. 03. 2009 г. по гр. д. № 5998/2007 г. на ВКС, ІV г.о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: