Р Е Ш Е Н И Е № 74 С. 04,04,2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Р. България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 675 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от И. А.-рова С. от[населено място],чрез процесуалния представител- адво-кат Р. против въззивно решение №2017 от 8.12.2009г. по в.гр.д.№ 2492 по описа за 2009г. на П. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1540 от 10.06.2009г. по гр.д.№ 1791/2008г.на П. районен съд и са присъдени разноски. Като се сочи основанието по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и алтернативно- или решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск или връщане за ново разглеждане и произнасяне по същество от въззивния съд. Претендират се направените в хода на цялото производство разноски. С определение № 998 от 14.10.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос - за възможността да се разваля по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и - за характера на клаузите по т.3,6 и 8 от сключения между страните предварителен договор и по-специално дали същите са с изцяло облигационен характер или са от такова естество, че тяхното неизпълнение влияе на вещнопрехвърлителния ефект на поста-новения съдебен акт по чл.19 ал.3 от ЗЗД по начин,че при наличие на съществено неизпълнение на задълженията по смисъла на чл.87 ал.4 от ЗЗД- развалянето да е възможно само по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД. По първия от тези въпроси е налице противоречие между приетото от въззивния съд и от ВКС в посоченото от касатора решение № 1025 от 20.01.2009г.по гр.д. № 475/07г.на І г.о. В съдебно заседание касаторката не се явява и не се представлява. За ответниците се явява процесуален представител,който оспорва касационната жалба,желае въззивния акт да бъде потвърден и представя писмени бележки с приложена практика,в които развива тезата си. Претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Между страните е бил сключен на 6.09.1996г.предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,по силата на който ищцата-в качеството на продавач,а ответниците- на купувачи са постигнали споразумение да продаде,съответно-да закупят ½ ид.ч.от дворно място, цялото от 252кв.м.,съставляващо им.л.№1274 в кв.485-стар,а нов- Г-85 по плана на[населено място],включен в п.І,отреден за комплексно жилищно застрояване и 1/2ид.ч.от изградената в това дворно място жилищна сграда и от подобренията срещу сумата от 1 289 000лв.,която е била платена на продавачката.В този договор допълнително е уговорено и че продавачката си запазва право на безвъзмездно ползване на част от жилището/т.2/, а другата ще се ползва от купувачите чрез наематели, посочвани от прода-вачката/т.3/,че докато тя е жива купувачите няма да предприемат събаряне на сградата/т.4/,че купувачите ще извършат ремонт на сградата за тяхна сметка/т.6/,че двете страни-може да поискат да се извърши преустройство на къщата за по-добро й ползване/т.8/.Страните не спорят,че предвари-телния договор е обявен за окончателен с решение по гр.д.№ 4420/01г., влязло в сила на 13.09.2005г.,но то не е приложено по делото. При тези факти,въззивният съд е счел предявения иск за недопустим с мотива,че предвидения в нормата на чл.87 ал.3 изр.първо от ЗЗД ред е неприложим, тъй като –по него могат да се развалят по съдебен ред само договорите,с които се прехвърлят,учредяват,признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти,а в случая- се иска разваляне на про-цесния договор поради неизпълнени на поети облигационни задължения. Съдът е имал пред вид гореописаните клаузи по т.3,6 и 8 от сключения между страните предварителен договор/обявен за окончателен/. Обратно на становището,че е недопустимо развалянето по съдебен ред на обявен за окончателен предварителен договор, в решение № 1025 от 20.01.2009г.по гр.д. № 475/07г.на І г.о. на ВКС е прието, че може да се иска разваляне по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД на обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор поради неизпълнение, което се дължи на причина, за която длъжника отговаря. От така изложените две тези- настоящият съдебен състав намира за правилна втората. Обявеният за окончателен по съдебен ред предварителен договор-може да бъде развален по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД,тъй като с него се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти.Решението,с което е обявен предварителния договор за окончателен има вещнопрехвърлително действие и именно въз основа на това действие купувачите по предвари-телния договор са придобили собствеността върху имота.Противният извод на въззивния съд е неправилен и налага отмяна на постановения акт. Необходимостта от разглеждане на иска по реда на чл.87 ал.3 от ГПК – в конкретния случай произтича от петитума на предявения иск,който е свързан с искане за разваляне на договора в частта,с която е прехвърлена собствеността върху процесния имот.Нещо повече- обстоятелството,че ищцата е обосновала искането си за разваляне на обявения за окончателен договор с неизпълнение на съдържащи се в сключения предварителен договор облигационни клаузи, твърдейки,че те са с такъв характер,че неизпълнението им рефлектира върху вещноправния ефект на постановения съдебен акт- е задължавало въззивният съд да изследва съдържанието и характера на клаузите по т.3,6 и 8 от сключения между страните предварителен договор,на които се е позовавала ищцата. Преценката -доколко неизпълнението им рефлектира върху вещноправния ефект на постановения съдебен акт – не е била възможна без приемането като доказателство на решението на съда,с което предварителния договор е обявен за окончателен. Същото не е представено по делото,а е от съществено значение,за да се провери дали в цената на сделката по сключения договор освен уговорената продажна цена не е била включена и стойността на допълнително поетите от купувачите задължения.Основание за такова предположение дава наличието на множество допълнителни клаузи/извън уговорката за продажба срещу определена цена,част от които са свързани и с парични разходи от страна на купувачите/ в така сключения договор.Ако съдържанието на тези клаузи е повлияло при определяне цената на сделката,то тогава неизпълнението им/или на част от тях/ може да е пряко свързан с вещнопрехвърлителния ефект на сделката. Преценката на това обстоятелство е въпрос по съществото на спора и ако тя е положителна и се направи извод за наличие на съществено неизпълнение по смисъла на чл.87 ал.4 от ЗЗД, то тогава предявения иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД би бил не само допустим,но и основателен. Въззивният съд неправилно е преценил предявения иск за недопустим без да извърши горепосочената преценка. Поради липса на изложени от въззивния съд мотиви по съществото на спора – на основание чл.293 ал.3 от ГПК- делото следва да бъде върнато на П. окръжен съд за ново разглеждане и решаване от друг състав.При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска решението на съда,с което предварителния договор е обявен за окончателен/по гр.д.№ 4420/01г./ и въз основа на постановеното в него да направи преценка за съдържанието и характера на клаузите по т.3,6 и 8 от сключения между страните предварителен договор,за това дали е налице неизпълнение, дали то е съществено и доколко рефлектира върху вещноправния ефект на постановения съдебен акт. Следва да се има пред вид,че въпросът за цената на сделката вече е бил разрешен в производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД със сила на присъдено нещо и той не може да бъде пререшаван в настоящето производство. С оглед нормата на чл.294 ал.2 от ГПК настоящият състав не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 2017 от 8.12.2009г. по в.гр.д.№ 2492 по описа за 2009г. на П. окръжен съд. ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.