Ключови фрази
Подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай * мярка за неотклонение * отвод * безпристрастен съд


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2


гр. София, 21 февруари 2022 г.





Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА


ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА


ДЕНИЦА ВЪЛКОВА


като изслуша докладваното от съдия Керанова наказателно касационно наказателно дело № 340/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


По разпореждане от 18.02.2022г. на председателя на ВКС на съдията – докладчик са предоставени за сведение копия от постъпили във Висшия съдебен съвет материали – сигнал (писмо) до Пленума на ВСС рег. № 666/25.01.2022г. от неправителствени организации – „Център за приложно-правни изследвания и практики“ и „Диалог за правосъдие“ и писмо рег. №1850/10.02.2022г. от адвокат А. Б., изпратени на официален адрес на ВКС на 14.02.2022 г.


След запознаване със съдържанието на докладваните материали съдиите от настоящия съдебен състав намират, че съгласно чл.31, ал.1, във вр. чл.29, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс следва да се отведат от разглеждане на н.д. №340/2021г. по описа на ВКС, образувано по касационен протест и жалби на подсъдимите Д. И., Б. П. и П. Д..


Съображенията за това са следните и касаят всеки един от членовете на настоящия съдебен състав:


В сигнала се иска извършване на проверка от ВСС, като се излагат факти, че определената от съда сума в размер на 10 000 лева за гаранцията на подсъдимата Д. И. е платена от адвокат - член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на г-н Л. П. за президент (по същото време и председател на ВКС). Тези факти се отнасят до постановеното от настоящия съдебен състав определение от 21.06.2021г. и според изложеното в сигнала „създават обществено усещане за необективно правосъдие в предстоящата касационна инстанция“.


Основна предпоставка за справедлив съдебен процес съгласно разпоредбите на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл.10 от НПК е разглеждането и решаването на делото да се осъществи от независим и безпристрастен съд.


Съдът в Страсбург последователно приема в практиката си, че наличието на безпристрастност се определя според субективен тест, който се основава на личното убеждение на съдията в даден случай, а също и според обективен тест, който установява дали съдията е предложил гаранции, достатъчни да изключат всяко законно съмнение в това отношение от гледна точка на външния наблюдател (вж. Решения на Европейския съд по правата на човека по делата Salov v. Ukraine - 06.12.2005 , Kleyn and others v. The Netherlands – 06.05.2003, Цанова - Гечева срещу България – 15.09.2015г., Piersack v. Belgium -01.10.1982, Miracle Europe UFT v. Hungary -12.04.2016, Findlay v. UK – 25.02.1997г., Thorgeir Thorgeirson v. Iseland -25.06.1992, Langborger v. Sweden -22.06.1989, Kyprianou v. Cyprus -15.12.2005 г. и др.).

В конкретния случай не са налице основания за самоотвод съобразно субективния тест, тъй като никой от членовете на съдебния състав не се чувства и не се твърди в постъпилия сигнал да е предубеден или заинтересован от изхода на делото. Липсват и оплаквания на страните, които да оборват установената в юриспруденцията на ЕСПЧ презумпция за личната безпристрастност на съдиите. В рамките на обективния тест обаче не могат да бъдат предоставени достатъчно убедителни гаранции на страните по делото, както и на обществото, които успешно да изключат всяко легитимно съмнение в това отношение, доколкото настоящият съдебен състав е облекчил процесуалното положение на подсъдимата И., изменяйки мярката за неотклонение от „домашен арест“ в „гаранция“ в размер на 10 000 лева, която сума, видно от приложеното писмо от адвокат А. Б., действително е платена от нея без да има процесуално качество по делото. Това обстоятелство само по себе си е ирелевантно за преценката за безпристрастност на съда, тъй като съгласно чл.61, ал.4 от НПК всяко трето лице може да представи (плати) гаранцията, но начинът по който се обвързва в сигнала би могъл да създаде съмнения в аспекта на обективния тест за безпристрастност.

Извършените процесуални действия по касационното дело не са повлияни от каквото и да е въздействие. Поднесените в сигнала факти обаче мотивират съдебния състав да счете, че от обективна гледна точка с оглед постановения съдебен акт относно изменение на взетата спрямо подсъдимата Д. И. мярка за неотклонение може да предизвика съмнение в безпристрастността на членовете на същия състав у външния (страничен) наблюдател. Поради това, за да не се компрометира доверието, което съдилищата в демократичното общество трябва да вдъхват на страните и обществеността на основание чл.31, ал.1 и ал.3, във вр. чл.29, ал.2 от НПК, съдът


О П Р Е Д Е Л И:


ОТВЕЖДА от разглеждане на н.д.№340/2021 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение съдебния състав – съдиите Ружена Керанова, Елена Каракашева и Деница Вълкова.
Делото да се докладва незабавно на председателя на ВКС по компетентност.
Да се уведомят страните за постановеното определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: