Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 04 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело 2299 / 2012 год. Производството е образувано по жалба на защитника на подс. Г. В. Б., срещу въззивно решение № 210 от 03. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 304 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. София. С жалбата поддържана и в съдебно заседание, се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се прави искане, подсъдимият да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Частният обвинител и граждански ищец Ф. Р. И. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Частният обвинител и граждански ищец В. М. Х. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. София в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 5 от 06. 03. 2012 год., постановена по НОХД № 6 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, подсъдимия Г. В. Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 2, алт. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание - „лишаване от свобода” за срок от шест години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда, подс. Б. бил осъден да заплати на гражданските ищци сумите от по 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях в резултат на деянието, неимуществени вреди. Недоволен от постановената присъда останал служебният защитник на подсъдимия, който обжалвал същата с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдените размери по предявените граждански искове. Към въззивния съд били отправени алтернативни искания – връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. С атакуваното въззивно решение № 210 от 03. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 304 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, първоинстанционната присъда била потвърдена. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК – при цялостно признаване от подс. Б. на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като решаващия съд е сторил надлежна констатация, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Правнорелевантните факти са били обсъдени, а деянието е било правилно квалифицирано, като наложеното на подс. Б. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. В рамките на инициираното от служебния защитник на подсъдимия въззивно производство, апелативния съд е извършил проверка както на процесуалната дейност осъществена от първоинстанционния съд по отношение на проведеното диференцирано производство, така и по отношение законосъобразността на сторената доказателствена преценка. Даден е изчерпателен отговор на оплакванията и доводите изложени във въззивната жалба, като решението на Апелативен съд – гр. София е в пълно съответствие, с изискванията посочени в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от процесуалния наказателен закон. Въззивната инстанция е извършила собствен анализ на възприетата в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие доказателствена съвкупност, като релевантните факти са били детайлно обсъдени и следва да бъде споделен извода, че същите обуславят съставомерност на деянието осъществено от касатора Б., като материалния закон извън всякакво съмнение е приложен правилно. При това положение, не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на постановените актове и оправдаване на подсъдимия, тъй като посочената хипотеза в случая не е налице – подсъдимия Б. не е осъден за несъставомерно деяние. Поради и това, възраженията на защитата, свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието и вменяемостта на подсъдимия, не могат да бъдат споделени. По отношение на авторството, по делото са налице в достатъчна степен такива /в частност показанията на свид. Ф. И., В. Х. и Н. В./, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество - че на инкриминираните дата и место, чрез употребата на заплаха /пробождане с нож/, подсъдимия е направил опит, недовършен поради независещи от дееца причини /намесата на майката на свид. Ф. И./ да извърши действия с цел да възбуди или да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две малолетни лица, като в случая, и двете деца са били на по шест години. Извършеното от подсъдимия Б. престъпление както бе посочено и по-горе, е правилно квалифицирано и напълно обосновано е било прието, че същото е осъществено при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Няма спор и относно вменяемостта на дееца, тъй като констатираното от експертите състояние, не представлява такова нарушение на съзнанието, което да отговаря на критериите за „невменяемост” визирани в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от НК. Липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Липсват също така и допуснати от инстанциите по фактите и в частност от въззивната инстанция, нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, обстоятелство, обуславящо неоснователността и на релевираното оплакване по на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че жалбата на защитника на подс. Б. се явява неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното въззивно решение, оставено в сила. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 448а от 22. 11. 2011 год., постановено по ВНОХД № 1011 / 11 год. по описа на Апелативен съд –гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Р Е Ш Е Н И Е към РЕШЕНИЕ № 71 от 04. 03. 2013 год. постановено по Н.Д. № 2299 / 2012 год. НК, І-во Н.О. на ВКС на РБ № / София, 25 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело 2299 / 2012 год. Производството е по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК с оглед отстраняване на всички затруднения и съмнения, които биха възникнали по повод изпълнението на присъда № 5 от 06. 03. 2012 год., постановена по НОХД № 6 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, потвърдена с въззивно решение № 210 от 03. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 304 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – София, за чиято касационна проверка е било образувано касационно наказателно дело № 2299 / 2012 г. по описа на ВКС, І н. о. и е било постановено решение № 71 от 04. 03. 2013 година. В съдебно заседание представителят на ВКП предлага да бъде поправена техническата грешка в диспозитива на касационното решение, касателно посоченото въззивно решение, което се оставя в сила. Подс. Г. В. Б. и защитата му, поддържат същото становище. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и съобрази условията по чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, намери следното: От материалите по касационно наказателно дело № 2299 / 2012 г. по описа на ВКС, І н. о. е видно, че предмет на касационната проверка е било въззивно решение № 210 от 03. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 304 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, с което е била потвърдена присъда № 5 от 06. 03. 2012 год., постановена по НОХД № 6 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца. С посочената присъда, подс. Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 2, алт. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание - „лишаване от свобода” за срок от шест години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда, подс. Б. бил осъден да заплати на гражданските ищци сумите от по 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях в резултат на деянието, неимуществени вреди. От цялостното съдържание на касационното решение № 71 от 04. 03. 2013 год. по наказателно дело № 2299 / 2012 г. по описа на ВКС, І н. о. е видно, че ВКС е проверявал решение № 210 от 03. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 304 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, като е счел, че именно този съдебен акт, следва да бъде оставен в сила. Същевременно, погрешно в диспозитива на касационното решение е отразено, че в сила се оставя "въззивно решение № 448а от 22. 11. 2011 год., постановено по ВНОХД № 1011 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София”. С цел отстраняване на всички затруднения и съмнения при изпълнението на първоинстанционната присъда, потвърдена с решението на Апелативен съд – гр. София, което съответно ВКС е оставил в сила, се налага да се извърши необходимата корекция, като диспозитивът на решение № 71 от 04. 03. 2013 год. по наказателно дело № 2299 / 2012 г. по описа на ВКС, І н. о. да се чете "оставя в сила въззивно решение № 210 от 03. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 304 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. София”, вместо погрешно отразеното "въззивно решение № 448а от 22. 11. 2011 год., постановено по ВНОХД № 1011 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София”. С оглед изложеното и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : Диспозитивът на решение № 71 от 04. 03. 2013 год. по наказателно дело № 2299 / 2012 г. по описа на ВКС, І н. о., ДА СЕ ЧЕТЕ "ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 210 от 03. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 304 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. София", вместо отразеното ""въззивно решение № 448а от 22. 11. 2011 год., постановено по ВНОХД № 1011 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София." Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.