Р Е Ш Е Н И Е № 192 гр. София, 11.03.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1635 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 256 / 10.02.2014г. по т.д. № 2376 /2013г. на Апелативен съд - София, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение от 16.03.2009г. по т.д. № 421/2008г. на Софийски градски съд, ТО, и определение от 03.04.2009г., постановено по чл.192, ал.4 ГПК /отм./, с които: е признато за установено по иска на [фирма] срещу касатора, за несъществуващо обстоятелство – увеличението на капитала на [фирма], чийто универсален правоприемник е [фирма], чрез непарични вноски на съдружниците, съставляващи 4/5 ид.ч. от недвижим имот – масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] /стар №2/ на ъгъла с [улица], със застроена площ 396,44 кв.м., състояща се от партер-магазини, мецанин, четири етажа /хотелски/ и мансарден етаж, отменено е решение от 21.03.1994г. на СГС, ФО по ф.д. № 7791/1992г. и ответникът по иска е осъден да заплати [фирма] сумата от 39 116 лева – съдебни разноски. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решения е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по жалбата, [фирма], представя отговор, в който оспорва основателността на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор и защита в проведеното открито съдебно заседание, като иска оставяне на обжалваното решение в сила и присъждане на разноски по делото. Сочи се, че искът по чл.431, ал.2 ГПК е бил преюдициален по отношение на ревандикационния иск, но това не е било зачетено при разглеждането на иска по чл.108 ЗС и производството по него не е спряно. С определение по чл.288 ГПК настоящият състав е допуснал касационно обжалване за произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е установителен иск с правно основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ от [фирма] за признаване установено спрямо касатора, [фирма], София, в качеството му на универсален правоприемник на [фирма], [населено място], вписване на несъществуващо обстоятелство – увеличение на капитала на [фирма] с непарична вноска – 4/5 ид.части от конкретен недвижим имот, поради нарушение на чл.72, ал.1 ТЗ. За да потвърди първоинстанционния акт, с който е уважен иска въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по чл.108 ЗС между същите страни, с което по отношение на [фирма] е установено със сила на пресъдено нещо, че [фирма] е собственик на недвижимия имот, предмет на апорта, не преклудира със сила на пресъдено нещо възможността на [фирма] като трето лице да води иск за установяване вписването в тръговския регистър на несъщуствуващо обстоятелство – увеличение на капитала вследствие порок на самия апарт, доколкото двата иска се различават по основание и типа на търсената защита, като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по иска за собственост не преклудират възможността от воденето на иска по чл.431, ал.2 ГПК /отм./. Правото на защита срещу вписване на несъществуващо обстоятелство не може да се осъществи по реда на възражение в производството по иска за собственост, като може да бъде реализирано само по исков ред чрез изрично признатата процесуална възможност за това. Не е налице липса на процесуалноправна легитимация на ищеца, доколкото същата не следва от материалноправната му легитимация на собственик на имота, а от наличието на спор между страните относно валидността на вписаното обстоятелство. Правният интерес, като процесуалноправна предпоставка за наличието на правото на иск, не произтича от процесуалната легитимация на ищеца, а се явява самостоятелна такава и се преценява конкретно за всеки иск. В случая правният интерес е изведен от действието на решението за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство в полза на ответника занапред и като последица неговото евентуално бъдещо заличаване в търговския регистър, което би представлявало нов факт в правоотношенията във връзка с правото на собственост върху апортираното имущество за периода след постановяване на съдебното решение по иска по чл.108 ЗС и отмяна на нотариалните актове и следователно извън времевите предели на силата на пресъдено нещо. Решаващият състав на апелативния съд е приел, че апортът към 01.06.1993г. е направен в нарушение на разпоредбите на чл.72 и чл.73, ал.1 ТЗ, тъй като в приложения по фирменото дело дружествен договор не се съдържа изрично посочване на съдружниците с апортни вноски, техния вид, паричната им оценка и собственическия титул, който легитимира съдружниците като собственици на непаричните им вноски. Това прави незавършен фактическия състав на апорта по см. на чл.72 ТЗ, а оттам той се явява несъществуващо обстоятелство към датата на решението на СГС за неговото вписване. С оглед на това, че това обстоятелство не е възникнало валидно, поради нарушение на изискването за писмена форма, като форма за действителност на апорта на недвижим имот – отразяването на вноската в дружествения договор с всички предвидени в чл.72, ал.1 ТЗ елементи, вписването в регистъра на увеличението на капитала чрез апортна вноски, предвид неосъществяването на един елемент от сложния му фактически състав, е вписване на несъществуващо обстоятелство. Съдът е счел за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от 39 116 лева – направени разноски за първата инстанция от ищеца, доколкото правната сложност на производството е наложило разглеждането на спора многократно, а и показателен е и размерът на хонорара на другата страна. Решението е подписано с особено мнение на член от състава, в което са изложени съображения относно липсата на правен интерес от воденето на иска. Посочено е, че евентуалното положително решение, имащо последица заличаване на апорта, не би рефлектирало в правната сфера на ищеца - не би довело до придобиване на права върху същото имущество, като ефектът ще настъпи в полза на трети за спора лица - бивши съдружници, но не и в патрумониума на ищеца. В тази насока е и особеното мнение, изразено от докладчика по делото при постановяване на предходното касационно решение, с което е прието, че е налице правен интерес от иска и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че производството по иска е недопустимо, поради липсата на правен интерес. Наличието на правен интерес от търсената с установителния иск по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Интересът от защита по всеки установителен иск е конкретен и следва да е налице по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора. В настоящия случай ищецът обосновава интереса си от иска по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ и свързаното с това заличаване на несъществуващо обстоятелство в търговския регистър, с придобито от него по възмезден начин след датата на апорта чрез нотариални сделки /две за замяна и две за покупко -продажба/, на правото на собственост върху непаричната вноска /с която е увеличен капитала/ от съдружниците физически лица, апортирали имота в [фирма] /с универсален правоприемник касаторът [фирма]/. По време на висящността на делото с влязло в сила решение от 23.02.2010г. по гр.д. № 264/2009г. на II ГО на ВКС по иск по чл.108 ЗС е установено между страните по спора, че [фирма] е собственик на 4/5 ид.ч. от процесния имот и са отменени нотариалните актове, въз основа на които [фирма] извежда правото си на собственост върху имуществото, предмет на апорта. Решението за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно дадените в Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк.д. № 1 /2002г. на ОСГК на ВКС разяснения, има действие занапред. Следователно, ищецът, в качеството си на трето лице, ще има правен интерес от защитата по чл.431, ал.2 ГПК /отм./, сега чл.29 ЗТР само, ако уважаването на установителния иск и последващото от това заличаване по чл.30 ЗТР на вписаното обстоятелство, се отрази върху негова правна сфера. Правилно в особеното мнение, при което е постановено въззивното решение, е прието, че заличаването на вписването в конкретния случай ще рефлектира единствено върху правата на членовете му /акционерите/ и върху правата на вносителите на апорта – четири физически лица, но не и върху правната сфера на търговското дружество - ищец. Безспорно заличаването на вписването на увеличението на капитала чрез непаричната вноска, като факт, настъпил след хода на устните състезания на влязлото в сила решение по чл.108 ЗС, не се обхваща от силата на пресъдено нещо на посоченото решение, но този новонастъпил факт не полза ищеца, тъй като предвид отмяната с влязлото в сила решение по чл.108 ЗС на нотариалните актове, с които му се прехвърля имота, предмет на апорта, той не може да се легитимира като негов собственик. Заличаването на вписването на увеличението на капитала посредством непарична вноска не е придобивен способ, поради което уважаването на иска при липса на титул за собственост не би довело до придобиване на права върху апортираното имущество от ищеца. Доколкото правните последици от евентуалното уважаване на иска по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ не рефлектират върху патримониума на ищеца, а в правната сфера на трети лица, които не са страни по спора, за ищеца липсва очертания от него в исковата молба правен интерес от разглеждането на иска. Решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, не са задължителни за другите състави на ВКС, като относно нищожността и недопустимостта на обжалвания въззивен акт всеки от съставите извършва самостоятелна преценка и следи служебно за наличието на тези пороци, поради което настоящият състав не е обвързан от направения от предходния състав на ВКС /решението е подписано с особено мнение от съдията - докладчик/ извод за наличие на правен интерес от иска. В тази насока е и решение № 192/ 01.03.2016г. по т.д. № 2627/2014г. на ВКС, II ТО. С оглед горното, предявеният от [фирма] срещу касатора, [фирма], иск по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ за признаване несъществуване на вписано обстоятелство – увеличение на капитала чрез апорт, при отмяна по време на висящността на спора на нотариалните актове, от които ищецът извежда правото си на собственост върху апортирания имот и правния си интерес от иска, е недопустим, поради липсата на правен интерес, дори такъв да е бил налице към момента на предявяване на иска, поради което постановените решения следва да бъдат обезсилени, а производството по иска - прекратено. Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за всички инстанции в размер на общо 73 900 лева. Разноски за производството по т.д. № 523/2011г. по описа на САС не следва да се присъждат, тъй като в договора за правна защита и съдействие е посочено, че адвокатския хонорар е платим по банкова сметка, но не са представени платежни документи за извършване на плащането, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013г. по тълк.д. № 1/ 2012г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 256 / 10.02.2014г. по т.д. № 2376 /2013г. на Апелативен съд - София и оставените с него в сила решение от 16.03.2009г. и допълнително определение от 03.04.2009г. по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ по т. д. № 421/2008 г. на Софийски градски съд за признаване за установено по иск с правно основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./, предявен от [фирма] против [фирма], София, в качеството му на универсален правоприемник на [фирма], [населено място], вписване на несъществуващо обстоятелство – увеличение на капитала на [фирма] с непарична вноска – 4/5 ид.части от масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] /стар №2/, като ПРЕКРАТЯВА производството по иска, поради недопустимост. ОСЪЖДА [фирма],ЕИК [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], сумата от 73 900 лева, направени разноски за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.