Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 450   София, 31 май 2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори октомври ........ 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов ..............................   ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................                                     .. Севдалин Мавров .............................              при секретар  .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 490 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимите А. А. и В. Д. срещу въззивно решение № 127 от 23.06.09 год. по ВНОХД № 181/08 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 36 от 21.04.07 год. по НОХД № 1198/06 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. В жалбата се визират всички касационни основания. Алтернативно се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, отмяна на решението и оправдаване на подсъдимите или изменяването му в частта на наказанието с приложението на чл. 55 и чл. 66 НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, доводите на защитата и становището на страните намира следното: С цитираната присъда двамата подсъдими са признати за виновни в това, че за периода м. август 2000 год. до 25.03.02 год. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управители на „АТОМ – 9” ООД в съучастие като съизвършители, чрез използване на документи с невярно съдържание, са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 530 821.28 лв., като са потвърдили неистина в подадени справки – декларации, които се издават по силата на чл. 100 ЗДДС и годишни данъчни декларации по чл. 51, ал.1 ЗКПО, поради което и на осн. чл. 255, ал.3, вр.ал.1, т.т. 2 и 6, вр. чл. 26, ал.1, чл. 20, ал.2, вр. чл. 2, ал.2 НК и чл. 54 НК са осъдени на по четири години лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл по режима на изтърпяване на наказанията и разноските по делото. С решение № 239 от 15.09.07 год. по ВНОХД № 324/07 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата. По касационна жалба на подсъдимите Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, с решение № 34 от 31.03.08 год. по КНОХД № 703/07 год., е отменил въззивния акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд от стадия на съдебното заседание. След проведено въззивно следствие с разпит на свидетели и приемането на четири съдебноикономически експертизи с атакуваното решение № 127 от 23.06.09 год. по ВНОХД № 181/08 год. Пловдивският апелативен съд се е съобразил с решението на ВКС и е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието на двамата подсъдими по чл. 257, ал.1 /отм./, вр. чл. 256, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 2, ал.2 НК, оправдал ги е по първоначалното обвинение както и за разликата от 465 983.15 лв. до 530 821.28 лв. и е намалил наказанията им на по три години и шест месеца лишаване от свобода за всеки един от тях. Потвърдил е присъдата в останалата й част и се е произнесъл по разноските. При посоченото развитие на делото настоящият акт на ВКС е рамкиран от предходното решение № 34 от 31.03.08 год. по КНОХД № 703/07 год. на същия съд, второ наказателно отделение, което се споделя и от настоящия състав. С него касационната инстанция е дала задължителни указания за по-благоприятния за подсъдимите закон по смисъла на чл. 2 НК между разпоредбите на чл. 257 НК /отм./, в случаите на укрити данъчни задължения по чл. 255 НК, така и по чл. 256 НК и новата разпоредба на чл. 255, ал.3 НК, както и такива за по-блогоприятен последващ закон между чл. 256 НК /отм./ и чл. 255 НК с оглед настъпването на общественоопасните последици по смисъла и на ТР № 20 от 17.05.85 год. по н.д. № 14/85 год. на ВС по жалбата на подсъдимите. От друга страна, касационният състав е констатирал нарушение на чл. 339, ал.2 НПК при постановяване на въззивното решение, давайки указания за нова преценка относно съставомерността на деянията във връзка със специалните закони – ЗДДС, ДПК и ЗКПО относно правното значение на инкриминираните документи за установяването и плащането на данъчни задължения. При новото разглеждане на делото апелативният съд се е съобразил със законосъобразните и конкретни указания на ВКС.довлетворил е всички доказателствени искания от страна на защитата. С назначените и приети експертизи е изяснил предмета на престъплението, изключвайки три броя фактури. Изложил е съображенията си относно правното значение по смисъла на цитираните закони на инкриминираните документи. Отразил е фактическите обстоятелства, приети за установени на базата на събраните по делото доказателства, както и вижданията си по противоречията в доказателствения материал. Конкретните свидетелски показания са съпоставени с писмените доказателства. Отговаряйки на възраженията по жалбата, въззивният съд е опровергал твърденията на подсъдимите, че познават доставчиците си и са осъществявали търговски сделки с тях, стигайки до извода, че не е имало реални доставки на стоки и съответни реални плащания, което е изведено от свидетелските показания на А. А. , А. А. , К. П. , Г. К. и М. , потвърдени от писмените доказателства по делото – протоколите за насрещни проверки, отсъствието на банкови документи за извършени плащания по банков път или фискални бонове към отделните фактури, установяващи плащане в брой по възражението за преимуществено плащане по този начин /л.11–17/, РКО и ПКО. Опровергани са и възраженията: че не се е касаело да покупко-продажби на горива и други стоки, а до посредническа дейност; че двамата подсъдими не са знаели съдържанието на процесните справки – декларации; за липсата на причинна връзка между деянието и начислените им данъци. Съдът е изложил убедителни мотиви защо инкриминираните фактури са документни с невярно съдържание, с каква цел са използвани от двамата подсъдими, като съизвършитили по смисъла на чл. 20, ал.2 НК. Чрез логична преценка на показанията на свидетелите В, М. и М. е отговорено на възражението, че процесните фактури, приети по делото като заверени ксерокопия, могат да бъдат манипулирани. Апелативният съд законосъобразно е игнорирал правните възражения относно твърденията: че след като не е имало плащания не се дължат данъци; относно липсата на знание у подсъдимите за редовността на регистрацията по ЗДДС на фирмите доставчици; невъзможността да се приложи чл. 109, ал.11, вр. ал. 12 ДПК /отм./, досежно ДДС и чл. 23, ал.2, т.13 ЗКПО с преизчисляване на данъчните задължения, респективно финансовия резултат, който е увеличен, както и изразената хипотеза от страна на защитата, че процесното гориво по инкриминираните фактури е било събирано при чистене на цистерни. Не на последно място въззивната инстанция е изпълнила задължителните указания на ВКС по приложението на закона, като след нова преценка на отменената и действащите разпоредби на закона, е преквалифицирал извършеното от подсъдимите по по-благоприятната за тях правна квалификация по отменената разпоредба на чл. 257, ал.1, вр. чл. 256, ал.1 НК. Изложил е законосъобразни мотиви, защо деятелността на двамата подсъдими следва да се приеме за извършена при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 НК, като по-благоприятна норма, приемайки, че вредоносният резултат на отделните деяния, преценен в съответствие с изискванията на чл. 93, т.14 НК, води до по-неблагоприятен санкционен резултат. В този смисъл е и ТР № 1 от 07.05.09 год. на ОСНК на ВКС. Доводите в настоящата касационна жалба в по-голямата си част преповтарят тези от въззивната жалба. Преимуществено са насочени към непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт, които не са касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Константната практиката на ВКС е, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, когато се установи избирателно събиране на доказателства, липса на източници за установяване на съществени обстоятелства по предмета на доказване, едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствения материал, на който е придадено съдържание, различно от действителното или приетите фактически обстоятелства са изградени на базата на несъществуващи или негодни доказателствени средства. В тази насока следва да се подчертае, че окръжният съд и апелативният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Окръжният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите си е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на жалбите на подсъдимите. Отговорила е на всички доводи на защитата и прокурора. В този смисъл е неоснователен доводът, че при постановяване на въззивното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал.2 НПК. ВКС няма правомощия да събира доказателства, а взема своето решение единствено на базата на фактическите констатации, възприети от първоинстанционния и въззивния съд. Поради тези съображения, не е налице основание за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се събират нови доказателства или да се направи нова оценка на събраните. Както бе посочено по-горе апелативният съд е отговорил на всички релевантни доводи на защитата, като е изложил законосъобразни мотиви, защо не ги приема за основателни, поради което не е необходимо същите да се преповтарят и от настоящата инстанция. При новото разглеждане на делото от Пловдивския апелативен съд не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2, вр. ал.3 НПК. Настоящата инстанция констатира соченото от защитата противоречие в решението по отношение на фактури № 451/27.08.00 год., № 452/28.08.00 год. и 495/10.09.00 год., касаещи фирма „Анвел” ООД, а не „Атом–9” ООД, които на базата на заключенията на вещите лица по единичната и комплексна експертизи са изключени като стойности и е направено преизчисляване на данъчно дължимото, но както в мотивите, така и в диспозитива на решението фигурират като използвани счетоводни документи с невярно съдържание – фактури за нереално извършени сделки за извършване на престъплението. Нарушението не е съществено, тъй като се касае до механичното им пренасяне наред с останалите инкриминирани фактури. В случая е ясна волята на съда, че стойностите по тях са изключени от общата равностойност на предмета на престъплението и е направено задължителното преизчисляване на данъчно дължимото, довело до оправдаването на двамата подсъдими за разликата от 465 983.15 лв. до 530 821.28 лв. по първоначалното обвинение. Същото е довело като основание и до намаляване на наложените на А. и Д. санкции от по четири години и шест месеца лишаване от свобода, на по три години и шест месеца. Посочената корекция в санкционната част на решението отговаря на целите по чл. 36 НК и възприетите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и продължителността на наказателното производство. Равностойността на предмета на престъплението значително нахвърля критерия за особено големи размери / 12 000.00 лв./ по чл. 93, т.4 НК и законосъобразно е преценено и като квалифициращо обстоятелство и като отегчаващо такова. Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките по чл. 55, ал.1 НК, а с оглед размера на наложеното наказание приложението на чл. 66, ал.1 НК е незаконосъобразно. При тези съображения касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 23.06.09 год. по ВНОХД № 181/08 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 36 от 21.04.07 год. по НОХД № 1198/06 год. на ОС – гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................