Р Е Ш Е Н И Е
№60210
София, 26 януари 2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 835/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби срещу решение № 33 от 14.07.2021г., постановено по внохд № 54/21г. по описа на АС-Бургас, както следва:
- жалба от подсъдимия И. С. Ц., чрез защитника му адв. Т.. В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348 от НПК, като се правят искания в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявените граждански искове, отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение, като при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК се наложи наказание пробация, а съответно присъдените обезщетения да бъдат намалени до справедливия и поносим за подсъдимия минимален размер;
- жалба от подсъдимия К. Д. К. чрез защитника му адв. К.. В жалбата се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, като се правят съответните искания в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подсъдимия или изменение на решението на АС-Бургас, налагане на наказание пробация при двете задължителни мерки за минимален срок от 6 месеца, при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от НК, както и изменение в частта относно определения размер на присъдените обезщетения, като същите бъдат намалени.
В съдебното заседание пред ВКС адв.Т. акцентира върху оплакването за неправилно приложение на закона, с твърдения за обективна и субективна несъставомерност на деянието, за което подс. Ц. е привлечен към наказателна отговорност. Пледира за отмяна на решението на апелативния съд, а в случай че присъдата бъде потвърдена в осъдителната й част – за отхвърляне на гражданските искове или намаляването им в справедлив размер, като се вземе предвид и съпричиняването на вредоносния резултат. Другият защитник на подс. Ц., адв. К., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, като се присъединява и към аргументите и исканията на адв. Т., изложени в съдебно заседание.
Адв. К., защитник на подс. К., също заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационните жалби и за оставяне на въззивното решение в сила.
Гражданските ищци и частни обвинители С. А., С. М., Т. А. и Т. Ю. – редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
Подсъдимият и жалбоподател И. Ц. заявява, че застава зад думите на защитниците си и подкрепя казаното от тях.
Подсъдимият и жалбоподател К. К., редовно призован, не се явява.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в двете касационни жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 271/03.11.2020г., постановена по нохд № 212/19г., Окръжен съд-Бургас е признал подс. К. К. за виновен в това, че на 10.06.2014г. в [населено място], на подобект „име“, като „оператор/машинист пътно-строителни машини“ към „фирма“, при условията на независимо съпричиняване с И. Ц. – технически ръководител на обекта, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – управление на багер „марка“ при изграждане на водопроводна мрежа в[жк], [населено място], с изкопаване на изкопи и полагане на тръби, нарушил разпоредбите на чл.28, т.1 от Наредба № 2//22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, т.1.27 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от същата наредба и раздел IV, т.1 от длъжностната си характеристика и по непредпазливост причинил смъртта на Б. А., като след деянието е направил всичко възможно за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл.123, ал.4 вр. ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца, като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.123, ал.1 от НК. На основание чл.66 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
С горната присъда съдът е признал подс. И. Ц. за виновен в това, че на 10.06.2014г. в [населено място], на подобект „име“, като технически ръководител по смисъла на чл.163а, ал.4, изр. 2 от ЗУТ, определен със заповед № 053Б/15.05.2014г. на управителя на
„фирма“, при условията на независимо съпричиняване с управляващия багер К. К., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – техническо ръководство по изграждане на водопроводна мрежа в[жк], [населено място], с изкопаване на изкопи и полагане на тръби, нарушил разпоредбите на чл.26, т.8, б.„в“, т.10, б.„а“ и чл.48 от Наредба № 2//22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и т.1.10, т.1.27. от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от същата наредба, причинил по непредпазливост смъртта на Б. А., като след деянието е направил всичко възможно за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл.123, ал.4 вр. ал.1 и чл.54 от НК, го е осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца, като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.123, ал.1 от НК, както и по обвинението за нарушаване на т.1.13. от Приложение № 1 към горепосочената наредба. На основание чл.66 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.45 от ЗЗД всеки от подсъдимите е осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци С. А., С. М., Т. А. и Т. Ю. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв. - за А. и на по 10 000 лв. – за М., А. и Ю., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане, като исковете им до 100 000 лв. (за А.), съответно до 50 000 лв. (за всеки от ГИ М., А. и Ю.) са били отхвърлени.
В тежест на двамата подсъдими са възложени деловодни разноски, държавните такси върху уважените части на исковете и разноските направени от частните обвинители и граждански ищци.
С въззивно решение № 33 от 14.07.2021г., постановено по внохд № 54/21г., Апелативен съд-Бургас е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наложените наказания на подсъдимите К. и Ц. от осем месеца на пет месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Досежно съдържанието и на двете жалби следва да се отбележи, че същото в преобладаващата си част сочи на твърдения за необоснованост на атакувания съдебен акт, макар и отразено като допуснати съществени процесуални нарушения в жалбата на подс.Ц. и нарушения на материалния закон в жалбата на подс.К.. Всъщност се изразяват мнения и оценки на касаторите досежно доказателствените източници, както и лична интерпретация на процесните събития. В жалбата на подс. К. се пресъздава фактическата обстановката, приета за установена от въззивната инстанция, както и направените правни изводи. Необосноваността, обаче, не е сред касационните основания.
Доводи за допуснати съществени процесуални нарушения се релевират само в жалбата на адв. Т., защитник на подс.Ц..
На първо място общо е заявено нарушение при оценката на доказателствата, както и нарушения на правилата, регламентирани в разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК.
При упражняване на възложените му правомощия касационният състав не установи нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, вменяващи задължение на решаващите съдилища за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и не констатира нарушения в доказателствената дейност на въззивната инстанция, които да са довели до погрешни изводи относно подлежащите на установяване факти. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична дейност, касателно доказателствената съвкупност. Той е инкорпорирал изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, като е достигнал до извод за направена вярна оценка на доказателствата и доказателствените източници. Апелативният съд е изложил подробни, аналитични и ясни съображения, в които е посочено кои доказателства кредитира и кои факти приема за установени въз основа на тях, и съответно на кои не дава вяра. С необходимата прецизност и по несъмнен начин са установени механизмът на произшествието и причинната връзка с настъпилите съставомерни последици – смъртта на пострадалия Б. А.. Изложени са убедителни съображения при оценката на всички доказателствени източници, като нито един от тях не е надценен или подценен. Настоящият състав не констатира превратна оценка на данните, установени от доказателствените средства и способите за доказване, които да сочат на допуснати нарушения от контролирания съд.
Този касатор е изложил конкретни съображения в единадесет пункта. Както беше посочено по-горе преобладаващата част от аргументите сочат на необоснованост. Излагат се лични становище по оценката на доказателствените източници, житейски изводи, касателно поведението на подс.Ц., собствена интерпретация на събитията, включително и становища по приети факти, които дори не се спорни, а и не са релевантни за отговорността на този подсъдим. Въпросите за допуснати нарушения от други физически лица освен подсъдимите, както и от длъжности лица във връзка с организацията и дейността на процесното дружество, са ирелевантни за отговорността на подсъдимите и в частност на подс.Ц.. Съдът не е компетентния орган, който преценява кого да привлече към наказателна отговорност, той правораздава в рамките на повдигнатите с обвинителния акт обвинения по отношение на привлечените към наказателна отговорност лица. Без значение са и причините, поради които подс.Ц. е подписал заповед № 053Б/15.05.2014г. на управителя на „фирма“, с която е бил определен за технически ръководител на обект „име", подобект: /име/ и е приел да изпълнява функциите на технически ръководител на обекта, доколкото няма данни да е бил принуден да го стори. Лишени от правни аргументи са изтъкнатите в жалбата причини затова, а именно стремеж да направи добро впечатление и за лоялност към работодателя, както и за невъзможност да не изпълни заповед, която очевидно не му налага извършване на престъпление. Единствено от изложението в пункт 1.9 могат да се изведат аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствените материали. В този пункт се твърди, че въззивният съд се е доверил на показанията на св.М. Д. - управител на дружеството и на Е.Д. - инспектор „Здраве и безопасност при работа“ в „фирма“, без да отчете, че тези свидетели са заинтересовани и, че показанията им не се потвърждават от показанията на работниците на обекта. Тези твърдения са неоснователни. Въззивният съд е обсъдил показанията на двамата свидетели, като при оценката им не е пренебрегнал тяхната „…евентуална пристрастност, предвид служебните позиции…“. Видно от съдебния акт, показанията им не са кредитирани изцяло и безрезервно, а са били подложени на проверка чрез други доказателствени източници, включително са били коментирани констатирани противоречия с обясненията на подс.К., като за част от данните, съдът не се е доверил на св.Д., а е дал вяра на обясненията на подсъдимия. Също така в този пункт на жалбата се коментират и показанията на св.Е.- проверяващ към Инспекция „Дирекция по труда“- Бургас, който както е посочено не е очевидец на инцидента, но е възприел съобщеното му от подс.Ц. и работниците на обекта, като пред него Ц. се е представил за технически ръководител, а след съставения му акт и издадено наказателно постановление е заплатил наложената му глоба от 1000лева. Тези данни са приети от контролирания съд за установени по несъмнен начин и същите са били обсъдени не изолирано, а в една непрекъсваща се верига от доказателства, които установяват по категоричен начин, че реално на обекта подс.Ц. е изпълнявал функциите на технически ръководител. Аргументите на касатора за продължаващо лоялно поведение към работодателя, са без правно значение при преценката за виновното му поведение .
Ето защо, не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
По-нататък касационната инстанция не намира да са допуснати нарушения на материално правните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на двамата подсъдими, поради което неоснователни са оплакванията във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Установените от контролирания съд фактическите обстоятелства, касателно дейността на подс. Ц. и подс.К. правилно са били подведени под нормата на чл.123, ал.4, вр. ал.1 от НК. Въззивната инстанция е изложила верни и изчерпателни съображения относно съставомерността на поведението на всеки от подсъдимите, които изцяло се споделят от този състав. Правилно е прието, че нарушенията, реализирани от подс. Ц. чрез бездействие и запълващи бланкетния състав на разпоредбата на чл.123, ал.1 от НК, са на норми от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, и по-точно на чл.26, т.8, б. „в“, т.10, б. „а“ и чл.48, както и на т.1.10 и т.1.27. от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от същата наредба, и са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика е последователна и безпротиворечива затова, че субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат не само преките извършители на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, но и лицата, които имат нормативно задължение във връзка с организацията, ръководството и контрола на тази дейност. Качеството им на субекти на професионалната непредпазливост се обуславя от характера и естеството на дейността, която фактически са осъществили и която освен на пряко изпълнение, може да се състои в упражняване на горепосочените функции по организация и ръководство. За отговорността на подс.Ц. е без значение обстоятелството, че той не е бил назначен по установения ред за технически ръководител на обекта, след като реално е изпълнявал тази дейност. По делото е безспорно установено, че подс. Ц., макар да е бил назначен по трудов договор на длъжността „Техник, геодезист“, а не „технически ръководител“, въз основа на заповед № 053Б/15.05.2014г. на управителя на „фирма“ фактически е изпълнявал длъжността на технически ръководител на строителния обект, поради което неоспорими са отговорностите му, свързани с безопасността на труда при извършване на строителните и монтажни работи по изграждане на водопроводна мрежа в[жк], [населено място]. С бездействието си Ц. е създал предпоставки за настъпването на трудовата злополука: не е контролирал на строителната площадка правилно да се подрежда и съхранява изкопаната от траншеята и сипвана на „отвал“ пръст; не е организирал своевременното извозване на изкопаните земни маси; не е извършил проверка за устойчивостта на откосите на дълбокия 6,80м. изкоп. Що се отнася до подс. К., за да приеме съставомерност на деянието за този подсъдим АС-Бургас прецизно е изследвал поведението на подсъдимия в контекста на разпоредбите на чл.28, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г., т.1.27 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от нея, както и раздел IV, т. 1 от длъжностната му характеристика, очертаващо обема от негови задължения при осъществяване на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност. Установено е, че на датата на деянието – 10.06.2014 г., той не се е съобразил с изискванията за спазване на минимум 4,5 метра отстояние от долния ръб на откоса на ходовите колела. Вместо това, при управление на багера го е придвижвал успоредно на изкопа на разстояние 1,5 метра от горния ръб, с което, проявявайки немарливост, е предизвикал срутване на откоса и пропадане на земна маса върху намиращия се в изкопа пострадал Б. А., причинявайки му по този начин несъвместими увреждания с живота, довели до неговата смърт. По отношение на оплакванията за нарушения на материалния закон, поддържани в жалбата на подс.К. следва да са посочи, че изцяло се възпроизвежда приетата от контролирания съд фактическа обстановка, както и направените правните изводи. Единствените доводи, касателно нарушение на материалния закон са досежно възведеното на К. обвинение за задължение, произтичащо от длъжностната му характеристика и по-точно такова да откаже и преустанови изпълнението на възложената му задача, при възникване на опасност, като незабавно уведоми техническия ръководител. Не могат да бъдат възприети аргументите на защитата, че това задължение е „пожелателно“, тъй като той е работник нает от фирмата да извърши определена работа срещу заплащане, и не би могъл да възрази на поставените му задачи и начина на организация дейността на строителния обект, тъй като ще бъде уволнен. Тези аргументи имат своята житейска логика, но не и правна такава. Противното би обезсмислило съществуването на длъжностите характеристики за съответните длъжности, нещо повече дори изпълнението на нормативно предвидени задължения.
На последно място, установени от доказателствата по делото са обстоятелствата, че непосредствено след срутване на земната маса в изкопа и затискането на пострадалия А. всеки от подсъдимите е направил необходимото съобразно времето и средствата за оказване помощ на пострадалия, ангажирало съставомерност и за двамата по привилегирования състав на чл.123, ал.4 от НК.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че при постановяване на контролирания съдебен акт, решаващите инстанции са приложили правилно материалния закон, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Подсъдимите Ц. и К. релевират оплаквания и за явна несправедливост на наказанията и на присъдените на гражданските ищци обезщетения. В жалбите на двамата подсъдими са отправени аналогични искания, а именно за приложението на чл.55 от НК и определяне на наказания „пробация“ при двете задължителни мерки, за минимален срок от шест месеца, поради установени изключителни смекчаващи обстоятелства. В тази връзка, в жалбата на подс. Ц. се сочи, като такова обстоятелство продължителността на процеса. Също така се изтъква, че не е отчетен в пълна степен приносът на пострадалия за съставомерните последици, както и не се споделя становището на въззивния съд за наличието на отегчаващи вината обстоятелства.
С атакуваното решение АС-Бургас е намалил наложеното на всеки от подсъдимите наказание от осем на пет месеца лишаване от свобода и е потвърдил неприлагането, досежно двамата подсъдими на кумулативно предвидените, като факултативна възможност по чл.160, ал.1 вр. чл.123 от НК, наказания лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК. Въззивната инстанция вярно е индивидуализирала по реда на чл.54 от НК относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Същите са преценени в контекста на конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние и тази на дейците. Правилно е прието наличието на значителен превес на смекчаващите обстоятелства, обусловил допълнително намаляване на размера на наказанията лишаване от свобода, като в тази връзка контролираният съд е отчел продължителността на процеса, не по вина на подсъдимите, както и приноса на пострадалия А. за реализиране на съставомерните последици (л. 133 от въззивното решение). В конкретния случай въззивният съд правилно е приел, че независимо от редицата смекчаващи обстоятелства същите не са многобройни и не сочат на изключителност, поради което не могат да обосноват приложение на чл.55 от НК. Правилно съдът е отчел допуснатите от двамата подсъдими множество нарушения на правилата за безопасност на труда като отегчаващи вината обстоятелства. По делото не се констатират необсъдени данни, имащи значение за определяне на наказанията.
Относно доводите на жалбоподателите, касателно гражданско-осъдителната част на въззивното решение:
Според касационната жалба на подс. Ц. гражданските искове са неиоснователни, поради липса на деликт – с оглед на елемента противоправност и чл.163а от ЗУТ, както и на пряка причинно-следствена връзка между поведението на подс. Ц. и смъртта на пострадалия Б. А.. В алтернатива се поддържа искане за намаляване размера на присъдените обезщетения. Според касационната жалба на подс. К. размерът на уважените граждански искове се счита за неоснователен и недоказан поради: 1. позицията, която застъпва защитата на този касатор за липса на виновно поведение при последния; 2. тезата, че наследниците на пострадалия са се съгласили да бъдат обезщетени за нанесените им неимуществени вреди от страна на дружеството-изпълнител с общо двадесет хиляди лева, поради което не следвало да претендират по-висок размер от подс. К.. Алтернативно, и в тази жалба се поддържа искане за намаляване размера на обезщетенията за неимуществени вреди, с оглед непосилност на техния размер за подс. К..
ВКС не констатира нарушения в гражданско-осъдителната част на решението. Признаването на подсъдимите за виновни в извършването на престъпления по чл.123, ал.4 вр. ал.1 от НК ангажира тяхната отговорност за вреди от непозволено увреждане по реда на чл.45 от ЗЗД. Основанието и размерът на исковете за непозволено увреждане са доказани. Съдилищата са оценили размера на обезщетенията за причинените на съпругата и децата на пострадалия болки и страдания по справедливост, съобразно чл.52 от ЗЗД, отчитайки и съпричиняването на престъпния резултат от пострадалия А.. Справедливо е определено най-високо по размер обезщетение за съпругата (ГИ и ЧО А.), като най-близка спътница на пострадалия. Първостепенният съд е изложил подробни съображения във връзка с предявените искове, възприети и от въззивния съд. Последният е изложил изчерпателни мотиви, включително относно повдигнатите с касационните жалби въпроси по приложението на чл.45 и 52 от ЗЗД, поради което не следва да бъдат преповтаряне от касационния съд.
Предвид изложеното съставът на касационната инстанция намира, че не са налице сочените в жалбите на двамата подсъдими касационни основания, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 33 от 14.07.2021г., постановено по внохд № 54/21г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |