Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
София, 21.07. 2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание двадесет и седми април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 400/2021 година
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агро-Тера груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260228 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 149/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 4161 от 31.10.2019 г. по гр.д. № 2654/2018 г. на Районен съд – Пловдив, XIX гр. състав, за отхвърляне на предявените срещу „Балкан Биосерт“ ООД искове за заплащане на сумата 23 001.07 лв., на основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД, и за заплащане на сумата 1 638.90 лв., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
С определение № 60625 от 07.12.2021 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на атакувания съдебен акт в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи.
В жалбата и в публичното съдебно заседание на 27.04.2022 г., както и в депозирана писмена защита, процесуалният пълномощник на дружеството касатор поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото, сочещи на несъответствие между заявената земеделска култура в Интегрираната система за администриране и контрол, поради грешно подадената информация от ответника - контролиращ орган. Оспорва становището на съда, че изходът на делото е обвързан от законосъобразността на издадения от ДФЗ административен акт, с който частично е отказано финансиране по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Поддържа, че след като се търси отговорност от ответника за неизпълнение на сключения между страните договор за контрол и сертификация на биологично производство, в резултат на което му е нанесена значителна вреда в размер на удържаната от ДФЗ сума, то не е от решаващо значение евентуално обжалване на административния акт.
От ответника по касационната жалба – „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е депозиран подробно мотивиран писмен отговор, с доводи за неоснователност на касационните оплаквания. Съображенията в отговора са поддържани от процесуалния пълномощник на дружеството и в съдебно заседание на 27.04.2022 г. Твърди се, за дружеството не съществува договорно задължение за въвеждане на информация в системата на ДФ „Земеделие“, а това е негово право, произтичащо от чл.49 от Наредба № 4/2015 г. Но дори и при възприемане, че има такова задължение по Наредбата, то тогава исковата претенция не следва да е на договорно основание. Поддържат се и доводи, свързани с приложението на чл.83, ал.2 ЗЗД, както и искането за произнасяне по реда на чл.17, ал.2 ГПК по законосъобразността на отказа на ДФЗ за заплащане на исковата сума, съставляваща разлика между дължима и изплатена субсидия за 2016 г.
В постъпил по делото отговор на касационната жалба, ЗАД „Армеец“ – трето лице помагач на ответника и ответник по евентуалните обратни искове, чрез процесуален пълномощник, счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Пловдив, след подробно отразяване на твърденията на главните страни в процеса и на третото лице помагач и ответник по обратните искове, обективирани в съответните искови молби и постъпили по делото отговори, е извел извод за правилност на крайния правен извод на първостепенния съд. Според съда, твърденията на ищеца, че неплащането на заявената от него сума в пълен размер от ДФЗ се дължи на неточно изпълнение на задълженията на ответника по процесния договор за контрол и сертификация, в частност, на допусната от него техническа грешка при въвеждане на информация в Системата за въвеждане на данни от външни институции, не са категорично доказани .
Преценявайки съдържащите се в сезиращата го жалба оплаквания, окръжният съд е приел, че основното оплакване на въззивника е за неправилност на изведения от районния съд правен извод относно причината за отказа за плащане на заявената сума в пълен размер - неспазване на базови изисквания от Методиката, както и позоваването на уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/2617 от 12.11.2018 г., имащо характер индивидуален административен акт. Решаващият състав е посочил доводите, на които е основано това оплакване: за наличие на достатъчно доказателства по делото, установяващи допуснатата от ответника „Балкан Биосерт“ ООД грешка при въвеждане на данните през 2016г. в Системата за въвеждане на данни от външни институции /СВДВИ/, заради която пряко са нанесени значителни вреди на „Агро - Тера груп“ ЕООД; за необсъждане на писмените и гласни доказателства по делото; за необсъждане на данните във връзка с отказа за плащане на исковата сума от ДФЗ – РА, основанието за този отказ и по чия вина не е заплатена помощта в пълния й размер, независимо от липсата на данни за надлежно връчване на уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/2617 от 12.11.2018 г., подписано от зам.изпълнителен директор на ДФЗ, както и за неотносимост на производство по обжалване на отказа по реда на АПК.
Решаващият състав е отхвърлил всички възражения и доводи на въззивника. В мотивите към решението е изтъкнато, че: ищцовото дружество е получило на 12.05.2017 г. плащане по банков път от ДФЗ на сума в размер на 11 314.46 лв., значително по-малко от очакваните 34 315.53 лв.; ответникът „Балкан Биосерт“ ООД, констатирайки, че е допуснал техническа грешка при въвеждане на данните в СВДВИ е изпратил уведомително писмо до ДФЗ на 22.05.2017 г. с коригираща информация, а на 29.05.2017 г. от ищеца е изпратено възражение с вх.№ 70-2154 до Министерство на земеделието, храните и горите. Съдът е констатирал, че едва след прилагане, по реда на чл.192 ГПК, на цялата административна преписка от ДФЗ по заявлението на „Агро Тера груп“ ЕООД за финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие, направление „Биологично растениевъдство“, приета в последното съдебно заседание в производството пред районния съд, по делото е внесена яснота, че е налице изричен писмен отказ от административния орган за изплащане на сумата от 23 001.07 лв. за подпомагане по посочената мярка от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ относно за парцели 10789-19-1-2, 10789-36-1-3 и 10789-37-1-3. Окръжният съд е приел, че отказът е не заради допусната техническа грешка при въвеждане на данни от ответника в СВДВИ, а на следното основание: „Неспазване на базовите изисквания, установено чрез извършена административна проверка или проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция. В контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени базови изисквания. За резултатите от проверката на място и за базови изисквания, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо, като мотивите /разясненията/ са изложени в инкорпорираната в уведомителното писмо „Таблица – площи с неспазени базови и други изисквания“. Съдът е изтъкнал, че не може с категоричност да се наложи извод, че допуснатата от ответника „Балкан Биосерт“ ООД техническа грешка при въвеждане на данни в СВДВИ представлява всъщност именно отразеното в ИАА „неспазване на базови изисквания на Методиката, констатирани от Технически инспекторат към Разплащателната агенция“, в какъвто смисъл са част от възраженията на въззивника.
Решаващият състав е възприел становището на първостепенния съд, че уведомителното писмо от 12.11.2018 г. съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване от адресата „Агро - Тера груп“ ЕООД по реда на АПК, като евентуален изход от обжалването би бил от съществено значение за изхода на настоящето дело. Изложил е, че само по този начин би се изяснила същинската причина за отказа за заплащане на процесната сума от 23 001,07 лв., а в случай на благоприятен резултат за „Агро - Тера груп“ ЕООД /при отмяна на отказа по административен ред/ би отпаднала необходимостта от разглеждане на настоящия иск по чл.79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, или поне би се изяснило дали е налице пряка връзка между действията на „Балкан Биосерт“ ООД по въвеждането на процесните технически данни в СВДВИ и основанието за отказа за плащане от страна на ДФЗ.
По така изложените съображения, въззивният съд е намерил, че не е изпълнен фактическия състав на чл.79, вр.82 ЗЗД и липсва основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество за вреди във връзка с неизплащането от ДФЗ на сумата от 23 001.07 лева.
По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
По приложението на чл.236, ал.2 ГПК е налице непротиворечива практика на ВКС, част от която посочена от касатора и цитирана в определението по чл.288 ГПК, както и надлежно публикувана и служебно известна на настоящия състав: решение по т.д. № 1106/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 823/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 866/2012 г., І т.о., решение по гр.д. № 1368/2016 г., ІV г.о., решение по т.д. № 606/2018 г., І т.о. и др. основана на разясненията, дадени в т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Посоченото тълкувателно решение е приложимо и при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., при съобразяване на предвидения в чл.269 ГПК ограничен въззив. Според постановките на ТР № 1/2000 г., при произнасяне по съществото на материалноправния спор, въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на: всички факти, от които произтича спорното материално право, събраните по делото относими и допустими доказателства, подържаните в хода на процеса възражения и доводи на страните, както и да се произнесе по релевираните във въззивната жалба оплаквания и по съдържащите се в отговора на жалбата защитни доводи на въззиваемия. Мотивите към решението следва да съдържат формираните от решаващия състав фактически и правни изводи, при отчитане на обхвата на въззивно обжалване. Задължението на въззивната инстанция за мотивиране на съдебния акт е предмет и на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК, според което: Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор след установяване истинността на твърденията на страните, преценка на доказателствата, и субсумиране на приетите за установени факти под приложимата материалноправна норма.
С оглед отговора на правния въпрос, въззивното решение е неправилно. При постановяването му решаващият съдебен състав е допуснал отклонение от посочената по-горе практика, като не е обсъдил в пълнота целия доказателствен материал по делото и не е преценил всички оплаквания и доводи на въззивника, относими към претендираното обезщетение по чл.79, ал.1, вр.82 ЗЗД.
По делото е безспорно установено наличието на валиден договор между главните страни по делото за контрол и сертификация на биологично производство, означаване и търговия с биологични продукти, сключен на 22.10.2015 г., с последващи анекси, по силата на който „Балкан Биосерт“ ООД се е задължил да осъществява контрол и издаде сертификат за спазване на правилата за биологично производство на земеделски култури, индивидуализирани в приложение към договора, отглеждани от „Агро-Тера Груп“ ЕООД, срещу заплащане на възнаграждение от последното дружество – клиент по договора. Не е спорно, че договорът е продължил своето действие и след 22.10.2016 г., съобразно клаузата на чл.3.2., раздел I. Като основания за сключване на договора изрично са посочени: Регламент (EO) № 834/2007, Регламент (EO) № 889/2008 г., ведно с всички техни последващи изменения и допълнения, Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, и чл.40, ал.5 от Наредба № 1/2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането. Задълженията на ответното дружество – контролен орган, са подробно изяснени още в производството пред първостепенния съд, като те включват задължения да осъществява контролните мерки съгласно изискванията и стандартите на европейското и българското законодателство в тази област, както задължение за предоставяне на данните от проверките на компетентните държавни органи. Последното задължение на контролиращия орган, както и редът за неговото реализиране през съответната календарна година – чрез въвеждане, до 30 октомври на годината, на данните за извършените проверки в Системата за въвеждане на данни от външни институции /СВДВИ/, изпращане на разпечатка от въведените данни в Министерство на земеделието, и за отстраняване на допуснати технически грешки при въвеждане на данните до 31 декември на съответната година, за която се отнасят, е подробно регламентирано в чл.49 от Наредба № 1 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., в приложимата, първоначална нейна редакция.
Спорът между страните за това, дали въвеждането на посочените данни в СВДВИ е право или задължение на ответника, в качеството му на контролиращ орган, и дали то произтича от сключения договор, е разрешен още от районния съд и не е пренесен пред въззивната инстанция, поради което окръжният съд не е излагал мотиви в тази насока.
От приетите в първоинстанционно производство писмени доказателства, включително и тези, съдържащи се в изисканата по реда на чл.192 ГПК преписка на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, образувана по подаденото от „Агро-Тера Груп“ ЕООД заявление за подпомагане за 2016 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“, по безспорен начин е установено, че при въвеждане на данните в СВДВИ ответното дружество е допуснало техническа грешка, изразяваща се в неточно подадена информация в електронната система на ДФЗ – РА относно видовете насаждения в три от масивите на ищеца, включени в депозираното от последния заявление за подпомагане. Грешката не е отстранена от ответника в рамките на предвидения в чл.49, ал.4 от Наредба № 4/2015 г. краен срок, а исканията и на двете страни за извършване на корекция в подадената от ответника информация, депозирани почти в средата на следващата година – 2017 г., като преклудирани, не са били уважени от ДФЗ. Налице е и признание от страна на ответника както за допуснатата от него техническа грешка, така и за неспазване на срока за нейното отстраняване, обективирано в писмо от 22.05.2017 г.
По делото е установено, че на 15.05.2017 г. ищцовото дружество е получило по банков път от ДФЗ сумата 11 314.46 лв., по-малко от дължимата – 34 315.53 лв., по подаденото от него заявление за подпомагане. Действително, получената субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. съставлява общата оторизирана сума за кампания 2016 г., както е отразено в уведомително писмо от 12.11.2018 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, изпратено до бенефициента, без данни за връчването му. От таблиците, съдържащи се на стр.2 – 8 от това писмо е видно, че финансовото подпомагане на ищеца е отказано за парцелите, за които ответникът е допуснал грешка при подаване на информацията в СВДВИ относно отглежданата върху тях сертифицирана земеделска култура. В таблицата на стр.4 – „Площи с неспазени базови и други изисквания, в колона 16 - „Установените от контролиращото лице земеделска култура на парцела не се различава от заявената“, за трите парцела, засети с изкуствени ливади – смесени насаждения, е отразено „НЕ“, тоест, че е констатирано различие/несъответствие. Не са отразени други несъответствия. В тази таблица е посочено още, че неспазването на базовите и други изисквания е било установено чрез извършена административна проверка или проверка на място от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция, препращайки към Раздел V от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 -2020 г. В обяснителната част към таблицата на стр.4 са посочени основанията за намаляване на субсидията при неспазване на базови изисквания в направление „Биологично растениевъдство“. Те възпроизвеждат предвидените в Раздел V от Методиката основания за намаляване и отказване на плащания на заявена субсидия, включително и това - при констатирано разминаване между декларираната и установена култура за даден земеделски парцел. В таблицата на стр. 6 от писмото са отразени: санкционираната площ /в хектари/, редукцията на субсидията в резултат на наложената санкция – с 23 001.07 лв., и общ размер на оторизираната сума – 11314.46 лв., последната вече изплатена на земеделския производител, което е установено и от проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Преценката на цялостното съдържание на уведомителното писмо от 12.11.2018 г., каквато, в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, не е реализирана от въззивния съд, сочи, че причината за неизплащане на исковата сума от ДФЗ /съставляваща разлика между дължима и оторизирана/ е именно допуснатата от „Балкан Биосерт“ ООД техническа грешка при въвеждането на данните в СВДСИ, съставляващи информация от извършената през м.септември 2016 г. проверка от ответника – контролиращ орган. Затова, настоящият състав на ВКС намира, че твърдяните от ищеца /сега касатор/ правнорелевантни факти, от които произтича спорното материално право, са доказани, а предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.82 ЗЗД, следва да се прецени като основателен.
Изложените от въззивния съд мотиви към решението относно възможността да се изясни действителната причина за отказа за плащане от страна на ДФЗ само в рамките на административното производство при евентуално обжалване на този отказ, не могат да бъдат споделени. Тези мотиви следва да се преценят и като хипотетични, тъй като липсват данни за връчване на индивидуалния административен акт на ищеца – земеделски производител, а още по-малко – данни за обжалването на отказа и за висящност на съответно административно производство, а от друга страна, доказателствата, представени по настоящото дело, са достатъчни за произнасяне по очертания спорен въпрос.
Поддържаните от ответника доводи за липса на произнасяне от съда по направеното, още с отговора на исковата молба, искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение на отказа на ДФЗ –РА да изплати на ищеца помощта за 2016 г. за част от площите, биха могли да се разгледат само в производство по чл.250 ГПК. Това процесуално право на ответника обаче е преклудирано, а поддържаното в съдебното заседание искане ВКС да се произнесе по реда на чл.17, ал.2 ГПК, е процесуално недопустимо.
Независимо от извода за доказаност на правнорелевантните факти, от които произтича претендираното обезщетение за вреди, съществува процесуална пречка за решаване на спора по същество от ВКС. С оглед отхвърлянето на иска при инстанционното разглеждане на спора, изобщо липсва произнасяне по част от възраженията, надлежно въведени в процеса от ответното дружество, включително и по тези, свързани с предпоставките за намаляване или отпадане на обезщетението в хипотезите на чл.83 ЗЗД /независимо от факта, че искането на ответника за проверка верността на данните от извършената през 2016 г. проверка е отправено до ищеца след като те вече са били въведени в СВДСИ/. Отделно от това, предвид отхвърлянето на главния иск, не е налице произнасяне и по евентуалните обратни искове на ответника срещу привлеченото от него трето лице – ЗАД „Армеец“ АД.
Предвид горното и на основание чл.293, ал.1 и 3 ГПК, въззивното решение, като процесуално незаконосъобразно и необосновано, подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото, съдът дължи произнасяне и по разноските за водене на делото във ВКС, на основание чл.294, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260228 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 149/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|