Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 1687_10_dec_290gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 93 София, 21.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 1687 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Образувано е по касационни жалби на И. К. К. и А. К. К. срещу въззивно решение от 09.06.2010 г. по гр.д. № 226 /2010 г. на К. окръжен съд, г.к., с което е отменено решение на К. районен съд от 19.02.2010 г., с което е установено по отношение на Д. В. К., че бракът и[населено място] К. е дълбоко и непоправимо разстроен по нейна вина и вместо това е прекратено производството по иска на К. К. К., починал на 24.04.2009 г. и заместен при условията на чл.327,ал.1 ГПК от синовете си И. К. К. и А. К. К. против Д. В. К. за прекратяване на брака им поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 20.12.2010 г. по материалноправния въпрос: дължи ли съдът произнасяне по същество по основния по делото въпрос „бил ли е бракът между страните дълбоко и непоправимо разстроен или не, и ако е бил – по чия вина” и по-точно по тълкуването на израза „делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг”, част от чл.327,ал.2,изр.2-ро ГПК, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на съдилищата по правилото, установено преди това и с разпоредбите на чл.267 ГПК от 1952 г. (отм.), чл.102 СК от 1985 г. (отм.) и чл.25 СК от 1968 г. (отм.), съгласно което, когато наведеното основание на иска за развод включва виновното поведение на другия (преживелия) съпруг, ищецът почине в хода на производството и наследниците му изявят воля за продължаване на процеса, съдът отхвърля иска, ако установи, че преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака, а не прекратява производството. Касационните оплаквания са за съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, и необоснованост. Ответникът Д. В. К. оспорва основателността на жалбата (в отговора, в който оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване). По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведения въпрос настоящият състав намира, че : Разпоредбата на чл.327 ГПК, както и тази на чл.267 ГПК от 1952 г. разграничават и разглеждат различни хипотези на наведени основания на иск за развод и на настъпила в хода на производството смърт на ищеца : Хипотеза, в която наведеното основание на иска за развод включва виновното поведение на другия съпруг – ответника по иска (когато се иска развод поради това, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на другия съпруг), ищецът почине в хода на производството и въз основа на указания на съда наследниците на починалия ищец в преклузивния двуседмичен срок изявят воля за продължаване на процеса. В тази хипотеза установената с чл.327,ал.3 ГПК диспозиция е, че при продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия съпруг - ответника, т.е. по това дали прекратеният със смъртта на ищеца брак е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на преживелия съпруг - ответник по иска, което значи, че съдът се произнася по съществото на спора за наличието или липсата на виновно поведение на ответника за разстройството на брака, а не прекратява производството по делото. Това правило (хипотеза и диспозиция) е уредена и в чл.102 СК от 1985 г. (отм.) и чл.25 СК от 1968 г. (отм.). Съответно на това правило е и разрешението, прието в т.6 на ППВС № 5 / 1978 г., в което е изяснен видът на иска, спорното право и правомощията на съда по същество, както и това, в Решение № 349 /26.02.1991 г. по гр. д. № 1963 /1990 г., II г.о. на ВС, в Решение № 1305 / 23.11.1994 г. по гр. д. № 782 /1994 г., II г. о. на ВС, в Решение № 111 от 15.02.1985 г., II г.о., Решение № 2682 от 06.12.1972 г. по гр. д. № 1114 /1972 г. но II г.о. Тъй като правилото е същото (възпроизведено е и в ГПК), то и разрешението не е изгубило значение, а приетото в постановлението на Пленума има задължителна сила за съдилищата. Друга уредена в чл.327,ал.2 ГПК хипотеза, е тази, в която искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг (не се твърди, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на другия съпруг, не се иска установяването на вина и не се иска развод поради това). В тази хипотеза установената с чл.327,ал.2, изреч. 2-ро, предл. първо ГПК диспозиция е, че производството се прекратява. Същото правило е установено и с разпоредбата на чл.267, изр. трето (последно), предл. първо ГПК от 1952 г. (отм.). Разглеждания по делото случай попада в първата хипотеза и по отношение на него се прилагат цитираните постановление и решения, които настоящият състав намира за правилни. Въззивният съд обаче е приложил по отношение на случая, който попада в първата хипотеза, неправилно диспозицията на втората разгледана хипотеза – вместо да разгледа спора по същество и да постанови решение по неговия предмет, той е прекратил производството по делото. Поради което доводът за неправилност на обжалваното решение е основателен, както и въззивната жалба. Така по спорния във въззивното производство предмет не е постановено въззивно решение. На основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното неправилно решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на въззивния съд, който да разгледа по същество спора за това дали прекратеният със смъртта на ищеца брак е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на преживялата съпруга (ответник по иска) и да се произнесе по него с решение, като на основание чл.294,ал.2 ГПК се произнесе и по искането за разноски за водене на делото във ВКС. Воден от изложеното съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 09.06.2010 г. по гр.д. № 226 /2010 г. на К. окръжен съд, г.к.. Връща делото на друг състав на К. окръжен съд, г.к.., който следва да разгледа спора по същество и да постанови решение съгласно чл.327,ал.3 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.