О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 720 София, 27.07.2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и пети юли , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 436 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал .3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 816 / 06.04.2012 год. по ч.т.д. № 1236 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 1 състав , с което е потвърдено определение от 21.12.2012 год. по т.д.№ 3612 / 2011 год. на СГС, ТО, VІ – 6 състав , за прекратяване на производството , поради недопустимост на предявените от жалбоподателя против „ Радиант Т. И. „ , дружество регистрирано на Британски Вирджински острови „ , установителни искове . Жалбоподателят счита определението неправилно , тъй като не се претендира установяване на факт , както са приели първоинстанционния и въззивния съд, а се оспорва наличие на право на заложния кредитор да пристъпи към принудително изпълнение , предвид ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането му, като заемодател по сключен с ответника - жалбоподател договор за заем , обезпечено с договор за залог на търговското предприятие , на основание който е предприето принудителното изпълнение по реда на Закона за особените залози . Страната сочи липсата на друг процесуален ред за защита ,освен чрез предявения отрицателен установителен иск . Алтернативно сочи , че недостатъчността на заявените в исковата молба обстоятелства , за определяне правното основание на допустим установителен иск , е предпоставяло оставянето й без движение от съда , с указване на ищеца отстраняването на тази неяснота . Жалбоподателят мотивира допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос, конкретизиран и уточнен от настоящата инстанция , в съответствие с правомощието й по т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , както следва : Отричането на право на принудително изпълнение на заложния кредитор по договор за особен залог , спрямо длъжника , подлежи ли на установяване с иск по чл.124 ГПК и установителен иск за право или за факт е същия ? Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . По допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното : Страните по спора са сключили договор за заем, обезпечен чрез залог на търговско предприятие . Основавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на заема , поради неизпълнение на заемателя, предвидено в чл.7.1 от договора за заем , заложният кредитор – ответник е пристъпил към принудително изпълнение по реда на ЗОЗ , вписвайки същото на основание чл.26 ал.3 т.4 от ЗОЗ . Заявявайки тези обстоятелства ищецът твърди, че за кредитора - заемодател не са настъпили предпоставките да пристъпи към принудително изпълнение на основание договора за залог на търговското предприятие , тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на обезпеченото вземане. Петитумът на претенцията включва и двете твърдения, макар заявени като предмет на самостоятелни установителни искове , квалифицирани като чл.124 ал.1 ГПК - отрицателен установителен иск и иск по чл.29 ЗТР, предвид вписването на пристъпването към принудително изпълнение . За да прекратят производството първоинстанционният и въззивният съд са приели, че са предявени установителни искове за факти, които не са изрично предвидени от закона и на това основание , съгласно чл.124 ал.4 предл. второ ГПК , не са допустими като установителни искове за факти с правно значение . От преждеизложеното е видно, че формулираният от жалбоподателя въпрос има характеристиката на правен, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК - включен е в предмета на процесуалноправния спор относно допустимостта на иска и обуславя решаващите изводи на съда за прекратяването на производството като недопустимо . Налице е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК - отговорът на същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в конкретната хипотеза - на защита срещу предприето принудително изпълнение по договор за особен залог , предвид липсата на съдебна практика . По поставения въпрос , в хипотезата в която е допуснат - защита на длъжника срещу предприето изпълнение от заложния кредитор по договор за особен залог - настоящият състав намира следното : Съгласно чл.36 от Закона за особените залози, в производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право , по реда на чл.439 от ГПК - чрез иск, който по своята характеристика е отрицателен установителен иск : че вземането , за удовлетворяване на което се предприема изпълнението , не съществува, предвид факти настъпили след обезпечаването му с договора за залог / чл. 439 ал.2 ГПК / или че не са настъпили материалноправните предпоставки за упражняване на заложно право на кредитора , което по смисъла на чл.10 ал.1 т.1 от ЗОЗ се състои в правото на удовлетворяване от заложеното имущество. Във всяка от двете хипотези , процесуалната защита е чрез отрицателен установителен иск , който при защита срещу материалноправната незаконосъобразност на предприето принудително изпълнение е с предмет - отричане на заложното право на кредитора , като право да пристъпи към удовлетворяване от заложеното имущество . Следователно , липсата на материалноправни предпоставки за преминаване към изпълнение по реда на Закона за особените залози , предпоставя допустим в защита на длъжника по изпълнението отрицателен установителен иск за право, а не за факт , с правна квалификация чл.124 ал.1 вр. с чл.439 ГПК вр. с чл. 36 ЗОЗ . С оглед отговора на поставения въпрос , частната жалба се явява основателна и предпоставя отмяна на въззивното и първоинстанционно определения и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения отрицателен установителен иск , с правно основание чл.124 ал.1 вр. с чл.439 ГПК вр. с чл.36 от ЗОЗ . Както се посочи по-горе, макар обособени като твърдения за факти, подлежащи на установяване като предмет на отделни искове, обуславящите предмета на иска по чл.124 ал. 1 вр. с чл.439 ГПК вр. с чл.36 от ЗОЗ обстоятелства са надлежно заявени от ищеца - липса на предпоставки за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за заем / хипотеза , различна от предсрочна изискуемост по чл.11 от ЗОЗ при неизпълнение на задължения на залогодателя по договора за залог , а не по обезпеченото правоотношение / , като обуславяща липса на материалноправни предпоставки за пристъпване към изпълнение от заложния кредитор – отричане на заложно / изпълняемо / право , по смисъла на чл.10 ал.1 т.1 ЗОЗ . Правната квалификация , дадена от страната не обвързва съда , който в съответствие с обстоятелствената част и петитума , изхождайки от правния интерес , в случая ясно изразен и безспорен , следва да я определи / реш. № 398 от 25.05.2010 год. по гр.д.№ 738 / 09 год. на ВКС , ІV г.о. , реш.№ 124 от 24.03.2011 год. по гр.д.№ 882 / 10 год. на ВКС , ІV г.о. и др. / . В този смисъл , съдът е следвало да съобрази , че ненастъпилата предсрочна изискуемост на вземането не се явява самостоятелен предмет на установителен иск за факт , а предпоставка от хипотезиса на предявения отрицателен установителен иск , с който се оспорва заложното право на ответника . Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 816 / 06.04.2012 год. по ч.гр.д.№ 1236 / 2012 год. на САС, ГК, 1 състав и потвърденото със същото определение от 21.12.2012 год. по т.д.№ 3612/ 2011 год. на СГС, ТО, VІ – 6 състав . ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, за продължаване на съдопроизводствените действия . Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :